Решение № 2847 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 114/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Чепеларе против решение 249 от 19. 10. 2023 г. по адм. дело 105/ 2023 г. на Административен съд- Смолян, с което е отменена заповед 1/ 06.03.2023г. на същия административен орган, с която е отказано да се издаде удостоверение за търпимост на строеж и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, а по същество - необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на главния архитект на община Чепеларе да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответницата И. Рекова оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Смолян е допустимо. Производството е образувано по жалба, подадена в срок от лице с правен интерес от оспорването, тъй като обжалваната заповед е неблагоприятна за заявителката Рекова. Това е достатъчно да обоснове активната процесуална легитимация на последната, както и допустимостта на съдебното производство. Съображения на касатора, свързани с правния интерес на заявителката да иска издаване на удостоверение за търпимост, са такива по същество и нямат отношение към допустимостта на съдебното производство, поради което ще бъдат обсъдени по- долу. Решението на Административен съд -Смолян е обосновано и постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед 1/ 06.03.2023г. на главния архитект на община Чепеларе, с която органът отказва да издаде удостоверение за търпимост на жилище, находящо се в приземния етаж на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 80371.241.1624.1 по КК на гр. Чепеларе, по заявление на И. Рекова, е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да бъде отменена. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че предмет на подаденото от Рекова заявление за издаване на удостоверение за търпимост е обект с площ от 53,20 кв.м. и светла височина от 2,30 м., изграден в сутеренния етаж на двуетажна сграда на кота +0.00, който се състои от кухня с трапезария, дневна, спалня, сервизно и складово помещения и коридор. Отделните помещения са функционално и пространствено обединени, отделени са от останалите обекти в сградата чрез самостоятелен вход и съответстват на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище. Строежът е изграден на мястото на предвидени по архитектурния проект на сградата изба, гараж и част от коридор (заключения на вещите лица по изслушаните съдебно-технически експертизи). Преустройството е извършено без одобрен проект и разрешение за строеж през периода 1974-1975г. (свид. Кисимова, Дишлиев и Рекова). При тези факти изводът на административния съд за отмяна на обжалваната заповед е законосъобразен и обоснован от доказателствата. Удостоверението за търпимост на незаконен строеж по § 16 от ПР на ЗУТ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 3 АПК във връзка с § 1 т. 2 от ДР на ЗА, тъй като с него се удостоверяват факти с правно значение. Актът е с удостоверителен характер и е релевантен в нотариалното производство при прехвърляне на собствеността на строежа. Правният интерес на лицето поискало издаване на акт с такъв характер следва от благоприятните правни последици, които ще настъпят от удовлетворяване на исканата услуга. В случая образуваното нотариално производство обосновава правния интерес за заявителката Рекова, а възражението на касатора за липса на легитимация е неоснователно. Решаващият съд правилно приема, че предмет на заявлението за издаване на удостоверението за търпимост е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който строителни книжа не са издадени. Строежът е индивидуализиран по местоположение, пространстраствени и конструктивни характеристики и по предназначение, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Законосъобразно е и заключението на административния съд, че с оглед времето на извършване на строителството, преценката на основанията за търпимост следва да бъде съобразена с разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Според цитирания текст, за да е търпим и да не подлежи на премахване строежът следва да отговаря на няколко кумулативни условия, а именно: да е построен до 07.04.1987 г., да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването му или по сега действащите такива. В случая правилно е прието, че изброените предпоставки са изпълнени и строежът, описан по-горе, е допустим както по действалите към момента на извършването му строителни правила и норми, така и по сега действащите правила и нормативи. В този смисъл са мотивите на административния съд, които настоящата инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя отказа на главния архитект да издаде удостоверение за търпимост и връща преписката на органа за ново произнасяне, съставът на административния съд постановява решение в съответствие с представените доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Възраженията на касатора, свързани със завземането на общи части на сградата, началото на срока за придобиване на строежа по давност и за липсата на кадастрален идентификатор на обекта, не следва да бъдат обсъждани, тъй като не се обхващат от предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Касационният довод за допуснати при постановяване на оспореното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен, още повече че конкретни съображения в този смисъл от касационния жалбоподател не са изложени. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Решението е постановено след съвкупна преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, върху които съдът изгражда изводите си по съществото на правния спор. Съдебният акт е със съдържанието, посочено в чл. 172а ал. 1 и ал. 2 АПК, като заключенията на съдебния състав са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция (2 бр. договори за правна защита и пълномощни) община Чепеларе, в чиято структура е административният орган следва за заплати на ответницата в касационното производство И. Рекова сумата 1200.00лв. разноски по делото в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,