Решение № 5402 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2012 г.

Решение № 5402 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Делото е образувано след касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, чрез процесуалния представител Стефан Георгиев, против решение № 695 от 09.05.2012 г. постановено по адм. дело № 1255/2011 г. на Административен съд гр. Бургас. Сочи се, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за решаване от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания. Касационния жалбоподател, заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, редовно призован, не се представлява. Постъпило е писмено становище по факс от 02.04.2013 г. с което се подържа касационната жалба. Ответникът Стойчо Василев Койчев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Получен е отговор на на касационната жалба от процесуалния му представител адв. Христо Минчев от БАК. Твърди се, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е мотивирано. Моли решението да се остави в сила, като законосъобразно и правилно, а касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението следва да се обезсили, като недопустимо, поради факта, че е постановено при липса на процесуална легитимация на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Твърди се, че той по силата на решение по протокол № 17/07.11.2011 г. на Управителния съвет на ДФЗ и заповед № 01 - РД- 1288/08.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е действал при условията на делегирано правомощие, а не при условията на заместване. Касационната жалба е подадена по чл. 210, ал. 2 от АПК, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, съдът по жалба на Стойчо Василев Койчев от гр. Поморие, кв. "Свобода", бл. 12, вх. 3, ет. 3, ап. 4, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с № 01 - 6500/23183 от 12.04.2011 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установена като недължимо получена от ответника, по подадено от него общо заявление за единно плащане за площ за 2009 г. с УИН 02/150709/37374, сума н размер 2 393, 57 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалвания АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. от Устройствения правилник на ДФЗ. Решаващия съд е приел, че е нарушено изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактически и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за съответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Установил е нарушения и на чл. 26, 28, 36 и 35 от АПК. Съдът е приел също така, че съгласно разпоредбата на чл. 73 от Регламент ( EO ) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г., задължението за възстановяване на сумата не се изпълнява, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и друг орган и ако грешката не може да се установи по разумен начин от земеделския стопанин. Когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4 от Регламент № 796/2004 г. и сумата не подлежи на възстановяване. Настоящия състав на трето отделение на Върховният административен съд намира решението за правилно и не са налице отменителните основания посочени от касатора. Според разпоредбата на чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът " новополучена официална информация от Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели / ИСАК /, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази "посочено на втора страница на акта, може да бъде фактическо основание, както правилно съдът е приел в мотивите към решението. Какви са причините за да бъде намалена площта годна за подпомагане, за кои парцели и на какво основание, административния орган не е посочил в акта. Не може да се направи и обоснован извод, на какво основание и методиката по която е определен размерът на сумата, нито причината въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито естеството на тази " новополучена информация в ИСА, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаване на заявлението за подпомагане по Схемата за единно плащане за площ / СЕПП / и по Национално доплащане за площ / НДП /, ответника в настоящото производство е бил подложен на всички видове проверки произтичащи от ЗПЗП и от Регламент № 796/2004 г., № 1782/2003 г., и № 73/2009 г. В същото време са извършени и административни проверки на заявленията, в резултат на които е намалена годната за подпомагане площ, а на това основание и оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 2 393, 57 лева се явява недължимо изплатена, тъй като била платена за недопустими за подпомагане площи по СЕПП -1913,14 лв. и по НДП -480,43 лв. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността в подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП агенцията може да намали или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията по схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото не са събрани доказателства, а и във фактическите основания на оспорения АУПДВ не се твърди, че с поведението си земеделския производител е въвел в заблуждение органите на ДФЗ - РА, нито, че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Разпоредбата на чл. 24, § 2 от Регламент № 796/2004 г. изисква всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Според чл. 28 от цитирания регламент всяка проверка на място подлежи на на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността да се подпише доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при при последващите кръстосани проверки различия, било е задължително ДФЗ- РА да предприеме други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изисква от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед факта, че през 2009 г. са били извършени кръстосани проверки, които са установили, че част от заявените от земеделския производител площи са били допустими за подпомагане и едва проверката през 2010 г. съгласно писмо № 02-049/3554 ги обявява за недопустими, без в акта да се сочи защо и по какви критерии са определени като такива. По този начин административния орган е допуснал съществено нарушение на процедурата, което е основание за отмяната на атакувания акт. Съдът правилно се е позовал и на нарушенията на чл. 34 и 36 от АПК, защото административния орган не е уведомил ответника по касационната жалба за започналото административно производство, като по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Така административния орган е издал акта си без да изясни фактите и обстоятелствата по делото и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Това нарушение на административнопроизводствените правила също е съществено и представлява отменително основание. по изложените съображения настоящата инстанция намира оспореното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение