Решение № 2805 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12360/2016 г.

Решение № 2805 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12360/2016 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на С. Т. К., едноличен търговец с търговска фирма ЕТ" Монограм-С-С. К." със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к."Б." бл. ...-Е-12, против решение № 124/01.09.2016 г. по адм. д. № 99/2016 г. по описа на Административен съд С. с молба за отмяната му като неправилно. Кметът на община С. в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на касатора К. в първоинстанционното поизводство е заповед № РД-15-263/26.02.2016 г., с която на основание чл. 57а, ал. 3 вр. с чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община С. е наредил премахването на "преместваем обект за търговска дейност" в ПИ с идентификатор 67338.525.129 по КК на гр. С., общинска собственост. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. Този правен резултат е обоснован с установявания относно вида на обекта и липсата на разрешение за поставянето му. Изложени са мотиви относно компетентността на административния орган, издал обжалваната заповед, както и че в хода на преписката не са допуснати административнопроизводствени нарушения. Решението е правилно. Основен спорен въпрос при преценката за законосъобразност на обжалваната заповед е бил за вида на обекта, предмет на разпореждането за премахване. В тази връзка по делото е прието писмено заключение на съдебно-техническа експертиза, чието категорично становище, след оглед на място е, че павилионът представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДРЗУТ. Заключението е представено по делото в срока по чл. 199 ГПК вр. с чл. 144 АПК и не е оспорено от касационната жалбоподателка, неявила се в съдебното заседание от 03.08.2016 г., в което е изслушан устния доклад на експерта. Безспорно установено по делото е, че разрешение за поставяне на павилиона не е издавано, че е закупен от предишен собственик като движима вещ и е разположен върху общинския терен въз основа договор за наем от 2005 г., прекратен от община С. в качеството й на наемодател през 2009 г. Ето защо с основание не е съобразен при издаване на заповед № РД-15-610/27.02.2015 г. за одобряване изменението на ПУП-ПРЗ за УПИ I " за жилищно строителство и трафопост", кв. 571, кв. "Б.". Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, ДВ бр. 82/2012 г. допуска преместваеми обекти да бъдат трайно свързани с терена, като в ал. 3 е предвидена възможност за свързването им с временни връзки към мрежите и съоръженията на съществуващата техническа инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране. В унисон с тези разпоредби е и определението по § 5, т. 80 ДРЗУТ. Материалите, от които е изработен - стоманена конструкция скелет от стоманени профили и ограждащи елементи тип "сандвич", изпълнени от външна страна от стоманена ламарина, от вътрешна с плоскости тип "ПДЧ" и изолационен материал между тях позволяват процесния павилион да бъде демонтиран и преместен на друго място без да изгуби предназначението си. Подобни са материалите, ползвани за разширението пред южната фасада на павилиона. Независимо, че двете части / павилионът и разширението към него/ са монтирани върху бетонови площадки общата конструкция няма характеристиката на строеж, тъй като строежи са надземни сгради, постройки, надстройки и пр., т. е обекти, изградени върху основи, вкопани в земята, чрез което субстанцията и начина на ползване на терена се променя трайно. Предвид допустимостта по закон преместваемите съоръжения за търговия да бъдат трайно свързани с терена, следва да се приеме, че бетоновите площадки не представляват самостоятелни обекти, а предназначението им е за осигуряване стабилност на конструкцията при монтажа й и след демонтажа подлежат на отстраняване с разчистване на терена. В процедурата по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съставеният констативен акт е връчен на адресата, с което до знанието й са доведени констатациите при проверката. Следва да се има предвид, че релевантни при тази проверка са фактите относно вида на обекта, наличието или липсата на разрешение за поставянето му. Административният орган може да извърши проверка по свой почин, или по сигнал. В случая проверката по прилагането на чл. 56 ЗУТ в община С. е възложена от Районна прокуратура С. с конкретни задачи при изпълнението на които са установени обстоятелствата, описани в констативния акт. В хода на преписката на оспорващата е дадена възможност да защити правата си, да ангажира относими към констатациите доказатества. Независимо от защитната си теза, нито в административното производство, нито пред съда касатора е представила писмени доказателства за разрешено изграждане на павилиона съгласно изискванията на ЗТСУ или ЗУТ. Строителни книжа, или разрешителна документация не са открити в архива на община С. и от съдебно-техническата експертиза. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд