Решение № 14070 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3887/2015 г.

Решение № 14070 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3887/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Шукур Хан, гражданин на Афганистан, против решение № 763/13.02.2015 г., постановено по адм. д. № 905/2015 г. по описа на Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Шукур Хан против решение № 8905/11.12.2014 г. на Заместник-председателя на Държавната Агенция за бежанците при МС, с което на оспорващия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се посочва и че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Ответната страна - Заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, приемайки, че отказът на административния орган за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя е законосъобразен. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Шукур Хан по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и приложимите нормите на вътрешното и международното право, както и съответните директиви от правото на ЕС намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация. Въз основа на този анализ е формирал обоснования извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Шукур Хан. Причините сочени от него в проведените интервюта са от личен характер и не представляват основание по смисъла на закона за искания статут. Лицето няма причини да не живее в Афганистан, защото спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Не са установени проблеми на чужденеца с официалните власти, не е бил чл. на политическа партия или организация и не е преследван поради това по политически или религиозни причини. Не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на афганистанския гражданин по чл. 9 от ЗУБ. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Афганистан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. За предоставяне на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. В случая чужденецът сочи като причина за напускането на страната си личен конфликт с роднините му за земи. Съдът е установил от данните в преписката, че Шукур Хан е напуснал Афганистан и е заминал да живее в Гърция, където е пребивавал четири години, като след това се е завърнал доброволно в държавата си на произход. Това поведение на чужденеца показва, че спрямо него не е осъществявано преследване, нито е бил заплашван. Следователно, правилно е преценен от съда, като обоснован извода на административния орган, че в страната му на произход спрямо чужденеца не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, поради насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт. Използваната от административния орган и съда информация за Афганистан е актуална, поради което са изяснени всички обстоятелства, относими към бежанската история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход. Изложеното дотук сочи, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,