Решение № 4822 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2018 г.

Решение № 4822 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Г., против решение № 334/21.02.2018 г. постановено по адм. дело № 913/2017 г. на Административен съд-Б.. С последното, по жалбата на Й. С., е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни с изх. № 02-010-6500/1652/31.07.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е извършено прихващане на оторизирани суми за кампания 2014 г., в общ размер на 25 394. 93 лв, при съответно възлагане на направените по делото разноски. Релевирани са оплаквания за недопустимост, алтернативно - за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Й. С., чрез пълномощника си адвокат С. Б., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Б. е образувано по жалбата на Й. С., против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане изх. № 02-010-6500/1652/31.07.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, по която е извършено прихващане на оторизирани суми за кампания 2014 г. /удръжката е отразена в Таблица 2 - извършени плащания /в лева/. Въз основа данните по делото обосновано е прието, че Й. С. е подал до ДФЗ, РА, заявление за регистрация по образец и е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 01.18.0614/17216 за кампания 2014 г. в Интегралната система за администриране и контрол /ИСАК/. Със заявлението, оспорващият в първоинстанционното производство е заявил финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/, Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството /НДЖ1/, Схема за крави с бозаещи телета /СКБТ/ и Агроекологични плащания /АЕП/. В тази връзка е издадено и процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни изх. № 02-010-6500/1652/31.07.2015 г. С атакуваната част от този акт е прихваната сумата от 11 760. 00 лв от оторизираната по НДЖ1 сума от 11 760. 00 лв и сумата от 13 634. 93 лв от оторизираната за специфично подпомагане за животни по чл. 68 от 73/2009 /НДКМ1, НДКМ2, НДКМЗ, НДЖ4, НДЖ5/СКБТ/ сума от 24 190. 82 лв, по мотиви за наличието на наложени санкции за предходни години или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. По данни от представено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-010-6500/15681/13.08.2014 г., на жалбоподателя по делото пред АС, действително са наложени санкции за бъдещ период, в общ размер на 25 394. 93 лв, от които по СЕПП - в размер на 15 339. 10 лв и по НР1 - в размер на 10 055. 83 лв. При това съдът е приел, че административният акт в атакуваната част не е мотивиран, тъй като в него не е конкретизирано в резултат на кое от изброените по-горе основания и въз основа на какъв влязъл в сила предходен акт е извършено удържането. В резултат осъществен от съда анализ на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия, прихващането е прието за незаконосъобразно поради това, че удържаните вземания не са установени по основание и размер с влязъл в сила административен акт, респективно - не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на акта в оспорената част, и последната е отменена като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Съдът законосъобразно е констатирал допуснато от органа нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за удържане на сумите. Видно от съдържанието на административния акт, в него действително не е налице посочване на конкретните основания за осъщественото от органа прихващане на дължимите суми. В Таблица 2 от акта, в колона "Прихваната сума" действително са посочени сумите 11 760 лв по НДЖ1 и 13 634, 93 лв по НДКМ1, НДКМ2, НДКМЗ, НДЖ4, НДЖ5/СКБТ, но нито под таблицата, нито в акта като цяло е отразено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и на какво фактическо основание. В хода на делото е установено, че по силата на предходен акт /уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-010-6500/15681/13.08.2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ/ е наложена санкция за бъдещ период, която следва да бъде приспадната от бъдещите плащания, но никъде в уведомителното писмо не е направено позоваване или препращане към този предходен акт, за да може съдът да приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размер на прихващането, отразено в Таблица 2. Липсва отразяване и на правната норма, приложена от органа в изпълнение на правомощията му, да намали дължимите суми за изплащане за съответната кампания чрез прихващане. Поради това, обоснован се явява направеният от съда извод, че е налице нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК при издаване на процесното писмо. Действително, в последното е посочено, че прихванатата сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции за предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки. Но според чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., в сила от 1.01.2015 г. / държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Нормата на отменения чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. е възпроизведена в чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В разпоредбата е посочено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, да има и неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство. В случая не би могло да се приеме, че прихванатата сума представлява неуредено задължение на Й. С., установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено посоченото изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е изискуема, в противен случай няма неуредено задължение, както и да е установена по основание и размер, които условия също не са налице. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението не е било изискуемо, с оглед липсата на влязъл в сила административен или съдебен акт, въз основа на който носителят на вземането би могъл юридически обосновано да иска от насрещната страна - длъжник, изпълнение на задължението й. Висящият съдебен спор означава, че вземането не е установено по основание и размер. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касационния жалбоподател не се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. На ответника Й. С. следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 22.02.2019 г. възлизат на 600 лв - договорена и платена сума. В случая в договора е отбелязано, че сумата е платена в брой и е представен списък на разноските. Направеното в касационната жалба от страна на процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно, защото размерът на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото и обема на реално осъществените от процесуалния представител на ответната страна действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение