Решение № 373 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 672/2012 г.

Решение № 373 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 672/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 308 ГПК. С решение от 23.05.2012 г. по гр. д. № 261/2012 г. ВКС-III г. о. е отменил на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК решение от 29.04.2010 г. по гр. д. № 3446/2008 г. на ВКС I г. о. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбоподателят П. г. по с. и ар. не взема становище по делото. Ответникът В. В. П. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С определение № 103 от 25.11.2008 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на решение № 327 от 07.05.2008 г. по гр. д. № 283/08 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 149 от 18.02.2008 г. по гр. д. № 1529/2007 г. на Пазарджишки районен съд и са отхвърлени предявените от П. г. по с. и ар. - [населено място] против П. искове за заплащане на сумата 2 600 евро на основание § 4, ал. 3 от ДР на Закона за народната просвета, представляваща такса за обучение за учебните 2004/05 г. и 2005/06 г. и мораторна лихва в размер на 1309,29 лв. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос свързан с преценката, дали възможността за обучение на чуждестранен гражданин в български училища следва от самия закон или фактическия състав включва и специалния подзаконов нормативен акт, издаден на основание § 4, ал. 3 ДР на ЗНП. В отговор на поставения при допускане на касация въпрос ВКС - I г. о. е приел, че възможността за обучение на чуждестранни граждани в български училища следва по силата на императивната разпоредба на закона, а оттам и задължението им за заплащане на такса за обучението, поради което е отменил въззивно решение от 07.05.2008 г. по гр. д. № 283/08 г. на Пазарджишки окръжен съд и е осъдил П. да заплати на гимназията сумата 5085,16 лв. на основание § 4, ал. 3 от ДР на Закона за народната просвета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и мораторна лихва в размер на 1309,29 лв., както и разноски в размер на 350 лв. Изложил е съображения за това, че § 4 от допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета предоставя възможност на чуждите граждани да се обучават в български училища срещу заплащане на сума в размер, утвърден от министъра на образованието и науката. Посочено е, че министърът на образованието да може да издаде наредба, с която да определи детайлно специалните предпоставки за приемане на чужди граждани за обучение в български училища. В отменителното решение на ВКС - състав на III г. о., е установено, че с решение от 21.06.2011 г. по дело на П. срещу България, надлежно заверено и преведено на български език копие от което е представено по настоящото дело, Европейският съд по правата на човека е установил, че има нарушение на чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, във връзка с чл. 2 от Протокол № 1 към нея, тъй като в настоящия случай изискването за кандидатите да плащат такси за своето средно образование с оглед на тяхната националност и статут на емигранти не е оправдано, като съдът е осъдил Българската държава да им заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на нарушението в размер на по 2 000 евро, както и общо 2 000 евро за адвокатско възнаграждение, със законните последици. Посочено е, че установеното с това решение на ЕСПЧ нарушение е свързано със спора, по който се е произнесъл ВКС с решението си по гр. д. № 3446/2008 г. Прието е, че на основание чл. 307, ал. 3 ГПК решението на ВКС от 29.04.2010 г. по гр. д. № 3446/2008 г., I г. о., с което молителят П. е осъден да заплати на П. г. по с. и ар. сумата от 2 600 евро /5 085,16 лв./, на основание § 4, ал. 3 от ДР на З., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане и сумата от 1 309,29 лв. мораторна лихва, както и разноски в размер на 350 лв., следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на Върховния касационен съд за ново разглеждане в отменената част, тъй като е необходимо да бъдат отстранени последиците от установеното нарушение на чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, във връзка с чл. 2 от Протокол № 1 към нея. С оглед указанията в отменителното решение отговорът на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос е, че изискването за кандидатите да плащат такси за своето средно образование с оглед на тяхната националност и статут на емигранти, не е оправдано. При така дадения отговор настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Правилно е прието в същото, че през учебните 2004/2005 г. и 2005/2006 г. П. е бил ученик в редовна/дневна /форма на обучение в гимназията жалбоподател и не попада в нито една от хипотезите на разпоредбата на § 4, ал. 2 от ДР на ЗНП, поради което за обучението си не дължи заплащане на съответна такса. Правилно въззивният съд е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание § 4, ал. 3 от ДР на ЗНП за заплащане на сумата 2600 евро, с левова равностойност 5085,16 лева, както и иска за заплащане мораторна лихва. Ответникът не е изпаднал в забава, поради което не дължи заплащане на обезщетение за забава до подаване на исковата молба - 6.06.2007 г. в размер на 1309,29 лева, съобразно заключението на приетата експертиза. Законосъобразни са изводите на въззивния съд и за това, че задължението на ученика П. не произтича направо от закона, тъй като в него е предвидена възможност за провеждането на такава форма на обучение, а конкретните условия и ред, при които се реализира задължението за заплащане на такса за обучение от чуждестранни лица, обучаващи се в български държавни и общински училища са уредени в подзаконовия акт, поради което при неспазването им не би могло да се приеме, че за учащия възниква автоматично задължението за заплащане на такса за обучение, определена по административен ред. Предвид изложените съображения, съдът