Решение № 711 от 8.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 179/2008 г.

Решение № 711 от 8.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 179/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. А. Т., С. А. Т., Г. А. Т., С. Т. Р., Ж. Т. Т., А. Т. Т. и А. А. Т., чрез А. А. Т. против въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 103/19.04.2007 г. по гр. д. № 1226/2006 г. С обжалваното решение е отменено решение на районен съд Петрич № 274/25.08.2006 г. по гр. д. № 12/2005 г. и е постановено друго решение, с което е признато за установено по отношение на А. А. Т., С. А. Т., Г. А. Т., С. Т. Р., Ж. Т. Т., А. Т. Т., София С. Т., че Ф. "Републиканска п. инфраструктура" - Областно пътно управление-Благоевград е собственик на имот с площ 710 кв. м, записан като имот пл. № 1* по плана на гр. П., при съседи: път, пътно управление, Д. Л., Т. С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретни оплаквания: в резултат на неправилно тълкуване на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7ЗСПЗЗ съдът е приел, че е налице пречка за възстановяване собствеността върху процесния имот на ответниците. Неправилно е разбирането на съда, че чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ има предвид извършено застрояване от съответната организация без значение дали е законно или незаконно. Неправилно съдът е приел, че нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се отнася само за сгради, изградени от трети физически лица, а не от организации, както е в конкретния случай. В нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК не е обсъден доводът, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесния имот и по-точно, че отчужденият през 1979 г. недвижим имот в полза на държавата е бил включен в неговото имущество. Има доказателства в обратна посока. Въззивното решение е постановено спрямо ответницата С, по отношение на която производството по делото е прекратено на основание чл. 119, ал. 1 ГПК още в първата инстанция. В диспозитива на решението липсва ответницата А, приобретател на процесния имот, привлечена в производството по реда на чл. 117, ал. 4 ГПК и конституирана от съда като страна в процеса. За ответника по касация Ф. "Републиканска п. инфраструктура"-Областно пътно управление, Благоевград не е изразено становище. Касационната жалба е подадена от заинтересовани страни срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касаторите и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: За да уважи предявения положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че процесният имот съставлява част от парцел **** 6000 кв. м, собственост на АПК "Б" - Петрич, отчужден през 1979 г. в полза на държавата и отреден за предвидено по застроителен и регулационен план мероприятие - Районна п. служба - Петрич. Във връзка с процедурата по отчуждаването е изготвена оценка на мястото и на трайните насаждения в него. Собственикът - АПК - Петрич е обезщетен с изплащане на сумата 1634 лв., което обстоятелство е отразено в акта, съставен на 8.07.1979 г. при въвеждане на Районна п. служба-Петрич във владение на имота. През 1995 г. имотът е актуван за държавна собственост с АДС № 2* на Община П. Преди 13.07.1991 г. в имота са построени административни, складови и др. сгради и съоръжения и е осъществено мероприятието, за което имотът е бил отреден. Предвид посочените безспорно установени по делото обстоятелства въззивният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и не може да се възстанови на ответниците, като наследници на бивш собственик на земеделска земя в реални граници правото на собственост върху процесния имот. Касационната жалба е неоснователна. Относно законността на застрояването на сградите в процесния имот липсват данни по делото и такава задача на вещото лице страните не са поставили. Независимо от това в случая е безспорно установено, че в имота е налице застрояване по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при което имотът не се връща на бившите собственици, които се обезщетяват по друг начин. В хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ законодателят не е поставил изискване за законност на извършеното строителството. Регламентира се само завареното към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ фактическо състояние. В тази връзка е достатъчно е наличието на извършено до 1.03.1991 г. строителство (безспорно е установено по делото), което препятства възможността за възстановяване на собствеността върху земята в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ въпреки издаденото в тяхна полза позитивно решение на ОбПК. Неоснователна е жалбата, че в диспозитива на въззивното решение липсва произнасяне по отношение на ответницата А. С допълнително решение № 596/28.11.2007 г. по реда на чл. 193 ГПК въззивният съд се е произнесъл и по отношение на ответницата А. Основателно е оплакването, че въззивният съд се е произнесъл спрямо София С. Т. По отношение на тази ответница производството по делото е прекратено още в първото по делото съдебно заседание на основание чл. 119, ал. 1 ГПК с влязло в сила протоколно определение на Петрички районен съд от13.05.2005 г. по гр. д. № 12/2005 г., поради което в тази част въззивното решение следва да се обезсили. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение