Решение № 2154 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2400/2015 г.

Решение № 2154 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2400/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Дъга 2000" ООД, с. Наум, против решение № 12/06.01.2015 г. по адм. дело № 3964 по описа за 2013 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 271201469/01.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта потвърдена с решение № 676/23.10.2012 г. на ДД"ОУИ"-Варна, за установено задължения за ДДС за д. п. м. 09.2010 г. в размер на 21 981.40 лева и лихва 4 084.73 лева, вследствие непризната за осъществена ВОД по фактури № № 10343/20.09.2010 г. и № 10366/22.09.2010 г., издадени от дружеството към румънско дружество S. C. FENUARI EXCLUSIV SRL. Изложени са доводи за неправилност на решението. Иска се отмяна на съдебния акт и решение по същество, с което да се отмени РА. Допълнителни съображения са изложени устно пред съда от упълномощен адвокат и в представена писмена защита. Претендира разноски по представен списък и представени документи за плащане. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна, в представени писмени бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за адвокат за касационната инстанция. Заключението на участващият по делото прокурор е за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение № 14896/12.11.2013 г. по адм. д. № 4566/2013 г. на Върховния Административен съд, в производството по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на ДД"ОДОП"-Варна, е отменено решение № 347/18.02.2013 г. по адм. дело № 4042 по описа за 2012 г. на Административен съд Варна, с което е бил отменен РА. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна, с указания. С оспорения пред първоинстанционния съд РА е установено задължение за ДДС за деклариран но непризнати за осъществени вътреобщностни доставки към румънско дружество S. C. FENUARI EXCLUSIV SRL. Определеното задължение за ДДС е за д. п. м. 09.2010 г. в размер на 21 981.40 лева и лихва 4 084.73 лева. Отказът за признаване на ВОД е мотивиран с нередовност на документите, доказващи осъществяване на международен превоз на стоки - липса на подпис за получател в международните товарителници, несъответствия между различните екземпляри на транспортните документи, представени в ревизионното производство и при оспорването на РА по административен ред. Не са ценени и декларациите и писмените потвърждения, издадени от получателя с аргумент, че не притежават съдържанието по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. При първоначалното оспорване на РА пред съда, РА е отменен, но при инстанционен контрол Върховният административен съд с решение по адм. д. № 4566/2013 г. е приел съдебното решение за постановено при съществено нарушение на съдопроизводството и е върнал делото за ново разглеждане, с указания за осъществяване на съответните процесуални действия. При новото разглеждане на делото съдът е направил правилен анализ на съответните разпоредби от ЗДДС и ППЗДДС, свързани с предпоставките на ВОД - чл. 7 от ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС. Съобразно сочените разпоредби, съдът е изследвал писмените доказателства, с които жалбоподателя е целял да докаже извършването на вътреобщностна доставка, и е стигнал до правилния извод, че процесните вътреобщностни доставки, отразени като такива в съответните счетоводни регистри на ревизираното дружество, не са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС и законосъобразно с РА е доначислен ДДС за съответния ревизиран период - м. 09.2010 г., с каквито мотиви съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е правилно. При оспорени вътреобщностни доставки, доставчикът на стоки следва да представи, за да докаже наличието на ВОД документи за доставката и документи, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. В случая е безспорно наличието на документ за доставка - издадени фактури. Спорен е въпросът за наличие на документи за транспортиране на стоките от България за Румъния, съответно - за получаването им от румънското дружество, във връзка с които е върнато делото за ново разглеждане и дадени указания от Върховния административен съд за осъществяване на съответните процесуални действия. При новото разглеждане на делото съдът е анализирал представените документи, свързани с ВОД. Анализът установява, че първоначално представената товарителница и представената товарителница в хода на административното обжалване, която е без дата, са с различно съдържание като в първоначално представената такава в кл. 23 е вписано дружество, различно от дружеството-получател по фактурите. Представените два броя декларации-потвърждение от румънския търговец, не съдържат данните, въведени като изискване, съобразно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, в приложимата редакция на текста към датата на данъчното събитие - м. 09.2010 г. В приложимата редакция на чл. 45 от ППЗДДС - тази от ДВ бр. 6/2010 г., т. 2 включва две хипотези букви "а" и "б", като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза - по б. "а", доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, като транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за негова сметка. При хипотезата по б. "б" - при транспорт от доставчика или за негова сметка необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ, удостоверяващ получаването на стоките на територията на друга държава членка. В конкретния случай дружеството-доставчик на стоката е представило транспортен документ - международни товарителници, ведно с писмено потвърждение от 20.09.2010 г. за получаване на стоката по фактура № 10343/20.09.2010 г. и декларации от 21.09.2010 г. и от 23.09.2010 г. от S. C. FENUARI EXCLUSIV SRL за получаване на стоките по двете фактури. Истинността на писмените доказателства е оспорена от ответника, своевременно, като в проведеното съдебно заседание на 23.01.2013 г. процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че страната ще се ползва от тези доказателства. Дължимото процесуално действие на съда, във връзка с оспорване на документите е извършено и съдът, във връзка с възраженията, има произнасяне в мотивите на съдебния акт относно истинността на документите и доказателствената им стойност. Съдът е стигнал до извод, че съдържанието на декларациите-потвърждение от получателя, освен че не съдържат данните, изискуемия по чл. 45 ППЗДДС, се различават съществено по съдържание от представените товарителници. Отделно, представените товарителници с едни и същи номера, са с различно съдържание. Тези противоречиви данни по ангажираните от оспорващия доказателства водят до извод за неистинност на документите и същите не са ценени от съда като ползващи се с доказателствена сира. Съдът е съобразил и практиката на СЕС - решение по дело С-272/11, и преценявайки установените обективните факти - действия свързани с ангажиране от страна на оспорващото дружество дублиращи се документи с едни и същи номера, но с различно съдържание - товарителници за транспорт и декларации с непълно и противоречиво съдържание, е приел, че освен, че не е доказана реалността на ВОД с безпротиворечиви и надлежни доказателства, е налице и недобросъвестност от страна на ревизирания субект, жалбоподател в производството пред съда, при деклариране на ВОД, които реално не са осъществени като такива. С тези мотиви, съдът е обосновал извод за законосъобразност на РА с установеното задължение за ДДС по процесните фактури. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция за изготвена писмена защита, без явяване, в размер на 980 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение