Решение № 13201 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7450/2012 г.

Решение № 13201 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7450/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Владимир Спасов Панчев, гр. София, за отмяна на влязло в сила съдебно Решение № 2202 от 9.05.2011 г. по описа на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 8689/2010 г. на осн. чл. 239, т. 1 АПК. Ответниците по искането за отмяна не са депозирали писмено становище. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия тричленен състав като взе предвид изложеното в молбата за отмяна и данните по делото, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения: Правното основание на чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тази разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. Нови обстоятелства могат да бъдат само юридически или доказателствени факти, относими към спорното право. Основание за отмяна могат да бъдат само доказателствата, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. За да е налице такава хипотеза, следва да се касае за новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували, но не са били известни на страната и същите не са могли да бъдат представени по делото. Такива са обстоятелства или документи, за които страната не е могла да знае, че съществуват, не са били налице по време на висящия процес. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, касателно неговия предмет. В процесния случай с атакуваното съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на Владимир Панчев и Румана Панчева против Заповед № ДК-10-70 от 28.05.2009 г. на началника на СРДНСК, с която заповед е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Разрешение за строеж № 90/30.04.2009 г. Решаващият съд е приел, че жалбоподателите не са заинтересувани лица тъй като се касае за нов строеж и те не са възложители, собственици и носители на ограничени вещни права спрямо процесния имот. Обосновал се е също защо не е прието възражението, направено в процеса за придобивна давност. Молителят в настоящото производство твърди и представя доказателства, че е признат за собственик по давност и съдебен акт в тази връзка е влязъл в законна сила. Твърди, че това е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК и иска да бъде отменено Решение № 2202 от 9.05.2011 г. по описа на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 8689/2010 г. Касае се за новосъздадено доказателство, след приключване на процеса, и не би могло да бъде взето предвид при решаване на делото. Видно от атакувания съдебен акт е, че обстоятелството досежно придобиване на собствеността по давност е наведено в процеса и обсъдено в съдебния акт, но не е взето предвид точно, защото не са представени доказателства в тази връзка. Съобразно чл. 142 АПК съответствието на административните актове със закона се преценява към момента на тяхното издаване. Прилагането на процесуалния закон и тълкуването на материалния закон от касационната инстанция не е предмет на контрол в настоящото съдебно производство. Институтът на отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за проверка правилността на постановени съдебни решения и е допустима само на конкретно изброени от законодателя основания, каквито в случая не са налице. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав