Решение № 4067 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 789/17.04.2024 г. постановено по адм. дело 84/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Ловеч. С обжалваното решение е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2016 г., изх. 01-6500/10168/1 от 25.07.2019 г., издаден от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и делото му е върнато като преписката за ново произнасяне, при съобразяване на мотивите и указанията по тълкуване и прилагане на закона. С решението ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, като несъобразено с материалния закон и небосновано. Счита, че съдът е направил неправилен анализ на представения доказателствен материал, което е довело до неправилни мотиви на решението отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да се отмени. Прави искане в случай, че касационната жалба бъде отхвърлена решението в частта за разноските да бъде изменено, като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът по касация С. М. М., чрез адв. Ичев в депозиран писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отмени обжалвания Акт за прекратяване на ангажимент по мярка Агроекология и климат съдът е приел, че С. М. М., регистриран с УРН [номер], е бил одобрен с уведомително писмо (УП) изх. 02-110-6500/167 от 16.03.2016 г. на Зам. изпълнителен директор на ДФЗ за участие по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. по заявление с УИН 11/030715/45185 с петгодишен период на агроекологичен ангажимент по направление Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС) . Към УП е приложена Таблица 1 (л. 426-427 от адм. д. 385/2019 г. по описа на АС Ловеч) на одобрените и неодобрени за участие площи по направление Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС) от мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., от която е видно, че общо декларираната в заявлението за подпомагане площ за кампания 2015 г. е 86,81 ха и същата е одобрена, като изцяло отговаряща на всички изисквания, посочени в глава пета от Наредба 7 от 24.02.2015 г. С УП изх. 02-110-6500/1399 от 13.8.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програма за развитие на селските райони 2014 2020 за кампания 2015 г. М. е уведомен съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН: 11/030715/45185 за кампания 2015 г., че е определена и изплатена оторизирана субсидия в размер на 24 250,95 лв. за декларираните в заявлението за подпомагане за 2015 г. площи по мярка 10 Агроекология и климат направление ВПС 86,81 ха. За кампания 2016 г. жалбоподателят е подал заявление за подпомагане с УИН 11/070716/47802 в което е посочил съответните схеми и мерки за подпомагане, сред които е и Мярка 10 Агроекология и климат . Подадено е и съответното приложение за кандидатстване по тази мярка. Жалбоподателят се е запознал с резултатите от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2016, в които е посочено, че за 12 парцела не са декларирани същите площи по направление ВПС от мярка 10 спрямо декларираните от предходната година. Жалбоподателят се е запознал и с таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 10 Агроекология и климат , ПРСР 2014 2020 г., съгласно която декларираната площ за кампания 2015 е 86,81 ха., а за кампания 2016 е 79,09 ха. При извършването на административни проверки на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент на подадено от М. заявление за подпомагане за кампания 2016 г. с направление ВПС-1 е установено, че стопанинът не е спазил изискванията на чл. 20, ал.1 и 2 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. На 25.07.2019 г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ е издал процесния Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 за кампания 2016 г. с изх. 01-6500/10168/25.07.2019 г., като са посочени текстовете на чл. 8, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020. Ангажимента е прекратен в резултат на извършените административни проверки по подаденото заявление за подпомагане и спазване на поет петгодишен ангажимент, както и представени документи от заявителя, при които е установено че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели през текущата кампания, спрямо референтните парцели за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревените площи с висока природна стойност (ВПС -1) е 52,60 %, съгласно приложение 1, в нарушение на изискването на чл.20, ал.2 от Наредба 7/2015г., съгласно който одобрената площ за прилагане на агроекологични дейности по направленията по чл.3, т.1,3 и 4 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал.6. ДФЗ-РА след разглеждане на предоставените от М. документи, е приел, че за част от площите М. е доказал невъзможност да спази поетия ангажимент в следствие на изменението на §15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Площите за които е доказал това обстоятелство са изключени от неговия ангажимент. В резултат на това новата референтна площ е в размер на 31.10 ха. Административните проверки, извършени по заявлението включват автоматично географско сравнение на референтните парцели по мярка 10 по направление ВПС-1 и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) . Процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от М. през текущата кампания парцели, спрямо референтните парцели за участие по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" е 52.60 %, видно от Приложение 1. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., ДФЗ-РА прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. Предвид гореизложеното и съгласно чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, буква в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата ДФЗ-РА прекратява поетия от М. ангажимент по направление ВПС-1. В заключение административният орган (АО) е посочил писмата, с които М. е възразил срещу производството по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат по направление ВПС, като след разглеждане на допълнително представената информация е посочено, че не намира основание да прекрати административното производство. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта, след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Липсват каквито и да е било установявания за съществуването на материалноправните предпоставки, с които законът свързва издаването на процесния акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент. В изложените в акта мотиви АО лаконично е посочил, че не намира основание да прекрати административното производство, без да обсъди представените от М. възражения. Не е изложил никакви мотиви досежно относимостта или основателността на доводите, с които се е бранил жалбоподателят в хода на административната процедура. АО изобщо не е изследвал въпроса налице ли са сочените от М. обстоятелства или не. Като не е обсъдил възраженията на бенефициента, АО не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта, след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. С оглед изложеното съдът е отменил оспорения акт и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава неправилност на обжалваното решение. В хода на съдебното производство e допусната, изслушана и приета Съдебно техническа експертиза (СТЕ), от която е установено, че размерът на референтната площ, за която е поет ангажимент по направление ВСП е 86.81 ха. декларирана и одобрена площ за кампания 2015 г., а общата площ след географско пресичане между референтните парцели и тези заявени за кампания 2016 г. е 79.09 ха., което е с 8.89 % по малко от предходната година. Процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през 2016 г. парцели (79.09 ха.), спрямо референтните парцели (86.81 ха.) за участие по направление ВПС е 91.11 %, което е в рамките на нормативно определените до 10 % намаление и в съответствие с чл. 20, ал. 2 на Наредба 7 от 24.02.2015 г. Заключението е надлежно обосновано и съдът го е кредитирал като обективно и професионално изготвено. В тази връзка съдът правилно е приел, че АО не е доказал наличието на основание за прекратяване на ангажимента относно процента на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо референтните парцели за участие по направление ВПС. Съдът правилно е посочил, че на жалбоподателя не са дадени указания за представяне на допълнителни документи относно изключените имоти, не са обсъдени и съобразени всички възражения и представени доказателства от значение за случая. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. Също така, липсват конкретни мотиви и изводи на органа за формиране размера на референтната площ и съответно географско пресичане на площи, по отношение на всеки от парцелите. Такива съображения се излагат от органа в касационната жалба, но е недопустимо във фазата на касационната оспорване да се мотивира административният акт и това не може да санира установеният порок. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неизясняването на факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е в състояние да се отрази върху съдържанието на оспорения акт, поради което е обоснован извода му за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. По изложените съображения и при липсата на пороците сочени като отменителни основания решението, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер от 1500лв., договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, настоящият съд преценява за неоснователно предвид предмета на делото и извършените процесуални действия от адв. Ичев - изготвен отговор по касационната жалба и представени писмени бележки по съществото на спора. Относно направеното искане в касационната жалба, решението в частта за разноските да бъде изменено, като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция счита, че същото има характер на молба за изменение на решението в частта за разноските, по която следва да се произнесе първоинстанционният съд. С оглед изложеното касационната жалба в тази й част следва да бъде изпратена за произнасяне на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение