Решение № 12092 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8255/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. Х., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, срещу решение 19705/09.06.2025 г., постановено по адм. д. 4825/2025 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът - председателя на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на А. М. Х., гражданин на Сирия, от [етническа принадлежност], срещу Решение 3141 от 15.04.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 48, ал. 1 ЗУБ, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приел е, че правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, като от оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Посочил е, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Приел е, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Противно на твърдяното от касатора, първоинстанционният съд е формирал фактическите си и правни изводи въз основа на всички събрани доказателства в административното и съдебното производство, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и последователност. Направените изводи се подкрепят от доказателствения материал и са резултат от логичен и последователен анализ на установените факти. Поради това настоящата инстанция изцяло възприема изложените мотиви на съда, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че нелегално е напуснал Сирия, когато е бил [възраст] и с родителите си е отишъл в Кюрдистан, Ирак. През 2024 г. е напуснал Ирак като е влязъл нелегално в Турция и е останал там два дни. След което нелегално е преминал и границата на Република България с помощта на трафикант, при което е останал два дни в гората и е заловен от полицията. Чуждестранния гражданин обосновава напускането на страната на произход с мотив, че животът му щял да стане опасен, но решението за това взели родителите му. Обосновава напускането на Ирак с липсата на помощи към бежанците и трудното намиране на работа. Отделно по отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Съдът се е позовал на бежанската история и събраните в хода на административното производство доказателства, свързани с личната история на чуждия гражданин. От така представената история липсват данни, че същият е бил изложен или за него съществува бъдещ риск от посегателства. Изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец, са правилни. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от "тежки посегателства", като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Сирия. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила, както правилно е посочил първостепенния съд. Административният съд, позовавайки се на установеното пред ДАБ, правилно е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход, нито Ирак, където е живял последно, поради наличието на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, нито че има опасения за в бъдеще от тежки посегателства като изтезания или нечовешко или унизително отнасяне. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в страната му на произход няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement"(забрана за връщане). Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдът не е взел под внимание всички елементи, които обосновават извод за опасност за живота на жалбоподателя в страната му. Напротив, по безспорен начин по делото е доказано предвид актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, че завръщането на кандидата за международна закрила в родината му не би довело до неблагоприятни последици за него, както и че той би могъл да води нормален начин на живот там. Не кореспондират със съдържанието на обжалваното съдебно решение твърденията в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с трайната съдебна практика на Съда на ЕС. Противно на твърдяното съдът по съществото е мотивирал постановения от него съдебен акт именно с актуална и приложима практика на Съда на ЕС, както и с релевантната за спора нормативна уредба на ЕС, които са точно цитирани. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на АССГ трябва да бъде оставено в сила като постановено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната по касация страна и такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение