Решение № 14328 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2013 г.

Решение № 14328 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 176 от АПК.

Образувано е по молба на Стоян Александров Рътков, със съдебен адрес: гр. София, ул. "Хан Аспарух" № 54, ет. 4, офис 7, за допълване на решение № 9003 от 27.06.2014 г., постановено по адм. дело № 10643/2013 г. на ВАС, VIII отделение. Молителят твърди, че съставът на Върховен административен съд, осмо отделение, е обезсилил първоинстанционното решение по адм. д. № 8741/2012 г. на АССГ, в частта, в която е отменен потвърдения с решение на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София ревизионен акт № 2021110717/11.01.2012 г., но не се е произнесъл по смисъла на чл. 221, ал. 3 АПК относно прекратяването на производството по делото, с оглед на което моли да се допълни решението.

Ответникът по молбата - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Волянова, изразява становище за неоснователност на молбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата, счита че е налице допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 175 от АПК.

Върховният административен съд, Осмо отделение, счита молбата за допълване на решението за допустима и основателна, по следните съображения:

С решението, чието допълване се иска ВАС, VIII отделение, в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК, образувано по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" София, е обезсилил решение № 4319 от 28.06.2013 г. на Административен съд София - град, по адм. д. № 8741 по описа за 2012 г., в частта му, с която е отменен РА № 2021110717/11.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1636/09.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София относно определените задължения по ЗДДС:

• в размер на 7387,06 лв., на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.), за данъчни периоди от 01.09.2006 г. до 21.12.2006 г., ведно с определените лихви, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ,

• в размер на 39 723,67 лв., на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. ведно с определените лихви, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ,

• в размер на 33 560,15 лв., на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за данъчни периоди от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. ведно с определените лихви, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ,

• в размер на 25 861,89 лв., на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. ведно с определените лихви, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ,

• в размер на 8292,85 лв., на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за данъчни периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. ведно с определените лихви, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ,

• в размер на 850,85 лв., на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за данъчни периоди от 01.01.2011 г. до 31.05.2011 г. ведно с определените лихви, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, като е оставил в сила решението в останалата част.

В мотивите на решението си решаващият състав е посочил, че "от обстоятелствената част на подадената жалба вх. № 1162/01.02.2012 г. срещу издадения процесен ревизионен акт до Директора на Дирекция "ОУИ" /понастоящем "ОДОП"/ гр. София, наистина е оспорен целият ревизионен акт. В конкретните мотиви по ЗДДС, обаче /на стр. 2/, изрично е посочено, че искането е за частична отмяна на задължението по ЗДДС само за данъчен период м. 08.2008 г. в размер на 12 500 лв. главница и съответните лихви за забава 4 413,51 лв. Този предмет на жалбата е повторен конкретно в петитума й, като е поискана отмяна само на посочената част по ЗДДС. С Решение № 1636/09.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" жалбата по административен ред на ревизираното лице е била уважена, като РА е изменен в тази му част, както жалбоподателят е поискал. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е приел за допустима жалбата против РА в частта по ЗДДС". Постановеното решение на първоинстанционният съд било прието за недопустимо и като такова е било обезсилено в тази му част. След като е приел и направил вече този извод, тричленният състав на ВАС е пропуснал да се произнесе в мотивите на решението и в диспозитива, че на основание чл. 221, ал. 3 АПК производството по делото в посочената част следва да бъде прекратено. Тъй като в този смисъл липсва изявление както в мотивите, така и в диспозитива на решението, няма пречка същото да бъде допълнено.

Налице е хипотезата на непълно решение, тъй като съдът не се е произнесъл изцяло съобразно петитума на искането, с което е сезиран.

По изложените съображения и на основание чл. 228 във вр. с чл. 176 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,