Решение № 13323 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2010 г.

Решение № 13323 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Трайчева Аврамова срещу решение № 847/22.04.2010 г. по адм. д. № 70/2010 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба -началникът на сектор Варна при РДНСК - Североизточен район, както и ответницата Елена Дионисиева не вземат становище. Ответникът Тони Кръстев Георгиев намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ДК-10-49/15.12.2009 г. на началника на РДНСК - Варна, с която е отхвърлена жалбата й срещу разрешение за строеж № 20/3.09.2009 г. на главния архитект на район "Одесос". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: С оспореното разрешение за строеж е допусната промяна на предназначението на жилище на първи етаж в офис, за което жалбоподателката е депозирала съгласие чрез нотариално заверена декларация от 19.11.2007 г. На 21.07.2009 г. даденото съгласие е оттеглено чрез нотариална заверка на подписа на жалбоподателката, като декларацията е входирана в район "Одесос" на 19.10.2009 г. Спорният момент, повдигнат и в касационната жалба, е какви са правните последици по отношение на оспореното разрешение за строеж съгласно втората нотариално заверена декларация. В този аспект съдът правилно е отчел, че действието на оттеглянето следва да се преценя към момента на узнаването му от заинтересованите страни - в случая адресатите на оспореното разрешение за строеж. Към момента на издаването му жалбоподателката не е представила доказателства за това, ангажирането на които доказателства е в нейна тежест. Поради това правните последици на разрешението за строеж правилно са били зачетени от началника на РДНСК, както и от съда. Не са налице и обстоятелства, обуславящи хипотезата на чл. 38, ал. 4 ЗУТ, поради което изводът на решаващия съд за неприложимост на цитираната норма е законосъобразен. Предвид изложеното, като е приел оспорения пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение