Решение № 9488 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2018 г.

Решение № 9488 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община П., чрез пълномощника си адв. А., срещу решение № 2249 от 21.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1578/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да се потвърди. Касационният жалбоподател прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Х. Я. Г. и Я. Х. Г., чрез адв. Б. като процесуален представител, в писмено становище и бележки, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция. Ответниците - А. А. П., Т. А. Г. и Т. Х. М. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд от Х. Я. Г. и Я. Х. Г. е оспорена заповед № РД-16-602/29.05.2017 г. на кмета на община Поморие, с която е наредено да бъде премахнат преместваем обект "метална конструкция върху съществуващ гараж", находящ се в УПИ II - 611, кв. 17 а по плана на гр. П. (поземлен имот № 57491.503.403 по КККР на гр. П.), като изпълнен без разрешение за поставяне и без изрично писмено съгласие на съсобствениците на поземления имот за заетата от преместваемия обект площ. В заповедта като правни основания са посочени разпоредбите на чл. 56, ал. 2, чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗУТ, чл. 8, ал. 1 и чл. 7, т. 6 от Наредба № 6 за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на община П.. С обжалваното решение съдът е приел жалбата за процесуално допустима и основателна, като е отменил оспорения административен акт. Изложил е съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че установената метална конструкция не отговаря на дефиницията за преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, поради което не подлежи на премахване на основание чл. 57а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗУТ. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните доказателства, вкл. неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Относимите за спора факти и обстоятелства са правилно установени и се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на приетите за установени фактически констатации е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че металната конструкция представлява навес, монтиран върху покривната стоманенобетонова плоча на гараж. Състои се от носещи метални колони, закрепени с метални планки за плочата на гаража и за масивен зид, изграден на имотната граница със съседния имот, като част от тях са заварени за ограждащ метален парапет на покривната плоча на гаража. Колоните са с различни височини, монтирани са и надлежни метални връзки. Над масивния зид между колоните е изградена преградна стена от стъкло и метални решетъчни платна. Конструкцията е покрита със стъкло. Използва се за съхранение на отоплителни материали. При демонтирането й би могла да се изгради на ново място, но с използване само на част от елементите. При така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Обоснован е изводът, че металната конструкция няма характер на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от характеристиките му, начина на монтиране и възможността да бъде преместен без да губи своята индивидуалност, както и от неговото предназначение. Преместваемите обекти с предназначение увеселителна, търговска или други обслужващи дейности са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че по делото не е установено процесният обект да е с предназначението, предвидено в законовата норма. Не попада и сред изброените категории преместваеми обекти в чл. 5 от Наредба № 6 за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на община П.. Металната конструкция не би могла да се премести като цяло във вида, в който е изпълнена на място, а само част от нейните елементи. Тези обстоятелства изключват определянето й като преместваем обект, както е приел административният орган. Аргументирани и в съответствие със закона са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена без да са налице материалноправните предпоставки за това. Като е отменил същата, съдът е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски на ответниците Х. Я. Г. и Я. Х. Г. се дължат такива в размер на 750 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна помощ и съдействие от 29.01.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение