Решение № 15535 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7593/2010 г.

Решение № 15535 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7593/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Русе, представляван от директора Румен Януаров против решение № 11 от 30.04.2010 г., постановено по административно дело № 110 по описа за 2010 г. на Русенския административен съд, с което по жалба на ЕТ "Д-р Калина Гочкова", гр. Русе е отменено решение № КРД-14 от 24.02.2010 г. на Директора на РУ"СО"-Русе и потвърденото с него разпореждане № 38/27.01.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ"СО"- Русе. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на решението на Административен съд- Русе поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът ЕТ "Д-р Калина Гочкова", редовно призован, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 118 от КСО пред Административен съд - Русе е оспореното от ЕТ "Д-р Калина Гочкова" решение № КРД-14 от 24.02.2010 г. на Директора на РУ"СО"-Русе и потвърденото с него разпореждане № 38/27.01.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ"СО"- Русе, с което едноличният търговец е задължен да внесе в бюджета на държавното обществено осигуряване сумата в размер на 124,18 лева, от които главница 76,09 лева и лихва 48,09 лева, представляваща неправилно отпусната пенсия поради издаден документ с невярно съдържание. С постановеното решение първоинстанционният съд е отменил оспорените актове като незаконосъобразни. Приел е, че са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, спазена е законоустановената форма, но в нарушение на материалния закон. Направил е извод, че за да се реализира отговорността по чл. 110, ал. 1т. 1 от КСО е необходимо наличието на няколко кумулативни предпоставки: причинени щети на бюджета на ДОО, щетите да са причинени поради виновно поведение на начетеното лице, респ. да има издаден документ от него с невярно съдържание, както и причинна връзка между първите два елемента. Необходимо е увреждането да е възникнало като резултат от виновно извършено или допуснато нарушение, а в конкретния случай осигурителят не е извършил такова, тъй като е изпълнявал указание дадено от пенсионния орган. След като е посочил правилната начална и крайна дата на осигурителния стаж в УП-2 изх. № 1/10.07.2002 г., то допуснатото несъответствие при отразяването му като продължителност е в резултат на допусната техническа грешка, която е следвало да бъде установена от пенсионния орган, тъй като е била видима и установима от външна страна. С оглед изложеното, АС-Русе е стигнал до извода, че настъпилата щета на ДОО не е в резултат на допуснатата от осигурителя фактическа неточност в УП-2, а се дължи на липсата на контрол от страна на длъжностното лице на РУСО-Русе. Този извод не се подкрепя от доказателствата по делото. Удостоверение УП-2 с изх. № 1/10.07.2002 г., издадено от осигурителя, представлява официален удостоверителен документ, издаден от работодателя на основание чл. 5, ал. 7 от КСО вр. чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Осигурителят - ЕТ "Д-р Калина Гочкова", е страна по осигурително правоотношение с НОИ за лицето М. Христова. На основание чл. 5, ал. 7 от КСО вр. чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж работодателят-осигурител следва да издаде документ, установяващ осигурителен стаж и доход на осигуряващата се при него Марийка Христова, като носи отговорност за верността на съдържанието на удостоверенията, които имат характер на официални свидетелстващи документи. От това следва, че административният орган отпуска пенсията, поискана от лицето, придобило това право, именно въз основа на установените в официалните документи стаж и доход. В настоящия случай с издаденото последващо УП-3 от 03.02.2009 г. за същия период осигурителят отстранява допуснатата грешка в осигурителния стаж, удостоверен с УП-2 от 10.07.2002 г. Следователно УП-2 с изх. № 1 от 10.07.2002 е документ с невярно съдържание по см. на ГПК, тъй като съдържането му не съответства на действителното фактическо положение. Без правно значение за този извод е субективното отношение на издателя. Уредената в чл. 110, ал. 1, т. 1 на КСО имуществена отговорност за причинени на осигурителния орган щети от издаден документ с невярно съдържание е гражданскоправна и за реализирането й е необходимо да се установи щетата, понесена от ДОО, и причинната връзка между вредоносния резултат и неизпълнението на задължението на осигурителя да издаде предписания от закона удостоверителен документ, съответстващ на действителното фактическо положение. Безспорно е, че в резултат на представеното пред административния орган УП-2 с изх. № 1 от 10.07.2002 г. на М. Христова е била отпусната лична пенсия за инвалидност в по-висок размер, с което неправомерно са намалени фондовете на ДОО. Налице е и пряка причинна връзка между причинената щета и издаването на процесния удостоверителен документ с невярно съдържание. Неоснователен е доводът на съда, че служителят, приел заявлението за пенсия не е осъществил нужния текущ контрол по отношение на приложеното УП-2. УП-2 от 10.07.2002 г. е надлежно издадено и редовно от външна страна, като допуснатата грешка не е била видима и установима. Посочването на по-малка продължителност на осигурителния стаж от календарното време между двете дати не може да бъде индикация за несъответствие, тъй като е възможна хипотеза при зачитане на осигурителен стаж /напр. ползван неплатен отпуск над нормативно предвидения/. За осигурителния орган не съществува задължение да проверява изцяло верността на данните, съдържащи се в удостоверителните документи, изготвяни от осигурителя. Основателно е възражението на касатора, че от представената по делото справка от 22.07.2002 г. е видно, че в регистъра на осигурените лица към този момент е липсвала информация за м. май 2001 г., също така физически е било невъзможно да има данни за месец юни 2002 г., тъй като към този момент се заплащат заплатите за предходния месец, след което се подават данните за регистъра. Липсата на данни за месец юни не е обстоятелство, което би могло да породи подозрения в служителя, който е обработвал преписката. Ето защо изводът на съда, че допусната грешка е била видима и установима е неправилен. В настоящия случай са били налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за реализиране на отговорността на осигурителя. Като е отменил обжалваните административни актове АС-Русе е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Така мотивиран настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на ЕТ "Д-р Калина Гочкова", гр. Русе срещу обжалваните в първоинстанционното производство административни актове. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение