Решение № 14369 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 858/2011 г.

Решение № 14369 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 858/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Вили Иванов Вутков, представляван от адв. Тихол Тихолов, срещу решението, постановено по адм. дело № 959/09 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен и необоснован е изводът на съда, че липсва един от елементите, предполагащи приспадане на данъчен кредит, а именно - данъчно събитие. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП - в писмен отговор, подаден от процесуалния му представител юрисконсулт Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е бил ревизионен акт (РА) № 110900179/7.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Ловеч, в потвърдената му част с решение № 522/26.11.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново, с която за данъчни периоди по ЗДДС м. 05 и м. 12. 2007 г. и м. 03,07,08, 11 и 12.2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 38 954.75 лв. и са начислени лихви в размер на 6574,44 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е отказано поради недоказана реалност на доставките и услугите правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците "Хари 1" ЕООД, "Тирам" ЕООД, "Ем Би Пи Комерс" ЕООД, имащи за предмет доставка на строителни материали (грунд, лепило, бои, кореселин и др.) и от доставчиците "Хинкин" ЕООД и "Мидистма" ООД, имащи за предмет освен доставка на строителни материали, и извършване на СМР - почистване на бетонов силоз, шпакловка, грундиране, боядисване и др. Съдът е приел за неоснователни оплакванията на ревизираното лице, според което са налице достатъчно доказателства, че извършените доставки са реално осъществени. Съдът е счел, че както в хода на ревизията, така и при обжалването на РА не са събрани достатъчно доказателства за реалност, което е в доказателствена тежест на жалбоподателя, който като твърди това обстоятелства, черпи изгодни правни последици за себе си. Съдът се е позовал на обстоятелството, че доставчиците не са представили исканите от тях доказателства, в производство по насрещна проверка. Приел е също, че представените складови разписки и искания за отпускане на материални ценности не удостоверяват предаването на материалите, тъй като нямат характер на приемо-предавателни протоколи. Счел е, че липсват счетоводни документи, удостоверяващи счетоводните записвания и операции по издадените фактури, липсват доказателства за извършен транспорт. Не е приел, че услугите за СМР са извършени, тъй като не е установил, че са възникнали условия да бъдат признати приходите от тях, поради това, че направените разходи не могат да бъдат надлежно измерени и оценени (чл. 12, ал. 1 ППЗДДС и СС 18 "приходи"). Видно е от данните по делото, че съдът изцяло е формирал изводи въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията и на административното обжалване на РА. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което тези доказателства са приети, отклонено е искане за оспорване на документи, изходящи от жалбоподателя и е даден ход по съществото на спора. Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото, което е довело и до необоснованост на решението. Съгласно приложимите процесуални правила на чл. 160, ал. 1 и § 2 ДР ДОПК вр. с чл. 171, ал. 2 и 4 и чл. 9, ал. 3 АПК съдът действа като инстанция по съществото на спора. Съдът е длъжен да прояви процесуална активност като събере всички относими за спора доказателства, да разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, вкл. и сам да назначи експертиза. В процесния случай спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Като не е разпредели доказателствената тежест в процеса съдът не е дал възможност на жалбоподателя да сочи доказателства във връзка с твърденията, че доставките са реално извършени. Останали са недоказани и твърденията, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно, поради което са налице данни за заприходяване на получените строителни материали, както и за получените строителни услуги. Липсата на данни от насрещни проверки на доставчиците не означава винаги, че назначено от съда вещо лице не би могло да провери счетоводствата на доставчиците във връзка с направените от тях разходи за услугите, за доставянето на материалите, вкл. и за транспорта им. Назначаване на експертиза е било наложително в случая, тъй като са налице индиции за реалност на доставките и услугите. В тази връзка не са обсъдени договора за изпълнение (изработка) между ревизираното лице и Седимент приват АД от 14.07.2007 г., както и между и ревизираното лице и Златна Панега цимент АД от 2.07.2008 г., протоколите за приемане на изпълнението по видове дейности и стойности, от които е видно, че дружеството е изпълнител на СМР за процесните периоди. Съответно на това е логично да закупува строителни материали, които да се доставят именно в склад на възложителя и по мястото на изпълнение на СМР, както и да сключва договори и да ползва подизпълнители на възложените му обекти. Съдът не е ценил надлежно доказателствената сила на приети документи - искания за отпускане на материални ценности и складови разписки за доставка на материали, протокол за установяване на завършване и плащане на натурални видове СМР от 16.11.2007 г. Приел е общо, се същите не удостоверяват реално изпълнение. Този мотив е общо формулиран, което е равнозначно на липсата му. Останали са необосновани направените въз основа на тези доказателства фактически изводи. Следва да се отбележи, че тези доказателства имат значение за установяване на твърдените от ревизираното лице факти за доставка и получаване на материали и услуги. Като частни документи, изходящи от жалбоподателя, те са били оспорени от ответната страна относно верността си. Съдът е следвало да обсъди относимостта на тези доказателства за спора, вида им като свидетелстващи или диспозитивни документи, а съответно на това възможността за проверка на истинността им, в частност на верността на съдържанието им. Откриване на съответното производство по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 193 ГПК е било надлежно поискано в първото и единствено по делото заседание, но е било отклонено от съда, въпреки че удостоверените в документите факти са били от значение за спора. В обжалваното решение не са обсъдени и съответно не са изложени конкретни мотиви по направените с жалбата на дружеството оплаквания. Съдът е изложил обстойни мотиви, които обаче само формално изпълняват изискването за такива, тъй като всъщност те се покриват като смисъл, съдържание, а на места и дословно, с мотивите на решаващия орган, изложени в решението, потвърждаващо ревизионния акт. В мотивите си съдът е изложил принципно верни теоретични постановки относно правото на данъчен кредит, които обаче не съставляват годни правни изводи за конкретния казус предвид установената необоснованост на фактическите изводи. Ето защо настоящият касационен състав намира, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на съществените, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Съдът не е провел съдебната фаза на като инстанция по съществото на спора, не е изяснил спора от фактическа страна, при което е нарушил процесуалните права на участниците в съдебното производство. Освен това при постановяване на крайния си акт съдът само формално е изложил фактически и правни изводи, които като не отговарят на оплакванията в жалбата и се припокриват с решението на административния орган, при което е налице порока - липса на мотиви. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд. При новото разглеждане на делото следва да се разпредели доказателствената тежест, да се изпълни задължението по чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 АПК, да се даде възможност за събиране на доказателства относно релевантни обстоятелства във връзка с изпълнение на услугите и доставка на материалите, вкл. транспорта им, съхранението им, използването им, да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши цялостна проверка на редовността на счетоводните записвания във връзка с процесните фактури, заприходяването на материалите, отчитането им, както и това на услугите, вкл. и да се извърши такава проверка при доставчиците, да се провери внесен ли е начисления данък, има ли издадени РА по ЗДДС спрямо тях за същите периоди. Следва да се обсъди доказателствената сила на писмените доказателства и да се направи обоснована и процесуално законосъобразна преценка на провеждане на производство по оспорването им, ако се поддържа направеното искане. При този изход на спора въпросът за разноските следва да бъде разрешен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,