Решение № 12127 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3907/2010 г.

Решение № 12127 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3907/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 117 от 29.01.2010 г. по адм. дело № 1981 по описа за 2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 273/17.09.2008 г. и преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса съобразно дадените от съда указания. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 40, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО. Ответникът Атанас Траянов Халачев от гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 273/17.09.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4908174544/23.04.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Атанас Траянов Халачев от гр. Пловдив е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в частта за определения осигурителен доход за тригодишния период от 1.01.1994 г. до 31.12.1996 г. в размер на минималните за страната работни заплати съгласно чл. 40, ал. 7 от НПОС. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е уважил жалбата и е изпратил преписката на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, за ново решаване на въпроса по същество, след като е стигнал до правилния краен извод за незаконосъобразност на оспорените актове предвид наличието на неоспорени разплащателни фишове, доказващи осигурителния доход на лицето за спорния период. Развитите в касационната жалба съображения за нарушение на чл. 40, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са неоснователни. Съгласно чл. 40, ал. 3 от НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. По силата на ал. 2 на чл. 40 от НПОС (редакция - ДВ, бр. 15 от 2007 г.) документът по ал. 1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В разглеждания случай изплащателните ведомости на ликвидираното без правоприемник предприятие - осигурител не са запазени. В случаите, когато документите по ал. 2 липсват, разпоредбата на ал. 5 на чл. 40 от НПОС създава възможност осигурителите или техните правоприемници по изключение да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. По настоящето дело от фактическа страна е установено, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсията документацията на предприятието - осигурител "Трансстрой" АД - Пловдив, прекратено без правоприемник, се е намирала в РУСО - Враца. В хода на съдебното производство РУСО - Пловдив с писмо изх. № К-506/16.02.2009 г. е уведомило съда, че е извършено изземване на документите с приемо-предавател протокол от 21.01.2009 г. и предстои обработка на иззетите документи по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник. След извършена проверка в Архивното стопанство на РУСО - Пловдив назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение за размера на осигурителния доход на лицето за периода от 1.01.1994 г. до 31.12.1996 г., изчислен въз основа на запазените месечни разплащателни фишове, приложени в личното досие. Разплащателните фишове представляват автентични счетоводни документи, съдържащи цялата информация за получаваните месечни трудови възнаграждения. Налице са предпоставките по чл. 40, ал. 5 от НПОС за определяне по изключение на осигурителния доход на лицето въз основа на други автентични документи, съдържащи достатъчно данни относно размера на реално получените месечни трудови възнаграждения. Разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО, на която се позовава в касаторът, е изцяло неприложима в конкретния случай. Предмет на оспорване са актове за отпускане на пенсия, а не актове за изменяне или отменяне на вече издадено разпореждане за отпускане на пенсия по чл. 98. Иззетите по служебен ред архиви не могат да се третират като представени от пенсионера нови доказателства за придобит осигурителен доход в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Унищожаването на разплащателните ведомости не може да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестните осигурени лица. Заявителят е бил в обективна невъзможност да представи доказателства за осигурителния си доход в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС (редакция - ДВ, бр. 15 от 2007 г.) не поради собственото си бездействие, а поради неправилното съхраняване на архивите на прекратеното без правоприемник предприятие - осигурител. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните и процесуалноправните предпоставки за законосъобразност. Като ги е отменил и е върнал преписката за издаване на нов административен акт, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,