Решение № 8971 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1318/2020 г.

Решение № 8971 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1318/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Лозенец против решение № 7812 от 11.12.2019 г. постановено по адм. дело № 7474/2019 г. на Административен съд – София-град, с което е отменена издадената от касатора заповед № 3 Д/Д-С-ЛЦ-031 от 28.05.2019 г., с която на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето П. Д. е настанено за срок от една година за отглеждане и възпитание в семейството на Г. Димитров и В. Димитрова, баба и дядо на детето по бащина линия. Излагат се оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът В. Димитрова от [населено място] чрез адв. П. Лазарова с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Ответниците – Г. Димитров и В. Димитрова – считат за неправилно обжалваното съдебно решение.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е Заповед № 3 Д/Д-С-ЛЦ-031 от 28.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Лозенец, с която детето П. Д. е било временно спешно настанено за срок от една година за отглеждане и възпитание в семейството на Г. Димитров и В. Димитрова, негови баба и дядо по бащина линия, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето или промяна в обстоятелствата. В мотивите на акта е било посочено, че на детето е предоставена полицейска закрила във връзка със съществуващ риск за живота и здравето му. За да отмени оспорената заповед Административен съд – София-град е обосновал правилния извод за издаването и в нарушение на материалноправните условия за законосъобразност по чл. 25, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). При извършената преценка на всички събрани по делото доказателства, вкл. заключение на съдебно-психологическа експертиза, изготвена по друго дело, но приета от съда, е приел за установено, че родителският капацитет на майката е в норма. Посочил е, че не съществуват обективни причини, които да препятстват възможността й да отглежда сина си. Изложил е, че в отменения като незаконосъобразен административен акт не са посочени обстоятелства, от които да се заключи, че е съществувал риск за живота и здравето на П. Д., съответно да бъде осъществена временна закрила на детето. Приел е за недоказано обстоятелството, че компетентните органи действително са предприели всички предвидени в закона мерки за закрила в семейна среда установени в чл. 23 от ЗЗДет. Според съда, административният орган не се е справил с доказателствената си тежест и по съображения в този смисъл е отменил процесната заповед. Решението е правилно. Съдът е разяснил делото изцяло и е изложил подробни мотиви относно фактическата обстановка, които кореспондират със събраните доказателства и изводите му изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Производството пред социалните служби е започнало по сигнал подаден от Г. Димитров на 23.03.2018 г. за това, че малолетният П. Д. е дете в риск, тъй като майката В. Димитрова го отглежда при много лоши хигиенно-битови условия, не го води на училище и го оставя заключен сам вкъщи за дълги периоди от време. По сигнала е извършена проверка, изготвен е социален доклад и е изработен план за действие за срок от една година и на 30.04.2018 г. на майката са дадени задължителни предписания. Провеждани са срещи с майката на детето, изисквана е информация от училището и са събирани данни относно родителския капацитет на майката. На 28.05.2019 г. водещият социален работник е поискал да бъде предоставена полицейска закрила на детето П. поради това, че е било заключвано само в дома си без ключ, майката не изпълнявала дадените й задължителни предписания, не го води на училище и заради лоши хигиенно-битови условия в жилището им. Въз основа на акта за предоставяне на полицейска закрила и изготвения доклад от 28.05.2019 г. директорът на ДСП – Лозенец е постановил оспорваната заповед - детето е изведено по спешност с инициираната процедура за полицейска закрила. Както правилно е отбелязал и решаващият състав, неизяснено е останало обстоятелството какво е наложило полицейската закрила, след като при единственото посещение в дома на майката след сигнал, че детето е заключено само вкъщи, е установено, че детето не е там. В случая извършеното проучване обективирано в изготвения социален доклад, не е достатъчно като обхват и източници на сведения, за да бъде изяснена фактическата обстановка. Разпитаните в хода на процеса пред административния съд свидетели установяват факти внасящи корекции в констатациите от социалния доклад и разколебават доказателствената му сила. Те кореспондират с последващи писмени доказателства приобщени по делото, които визират различни обстоятелства от възприетите в хода на административното производство. Не е ясно по какво съображение административният орган е поискал предоставяне на полицейска закрила именно на 28.05.2019 г. Изложените от административния орган факти за "дете в риск" са неясни, недостатъчни и не може да бъде установено какво е счетено за обслужващо най-добрите интереси на детето, на какви критерии се основава то и как интересите на детето са претеглени с други съображения. Според приложимата норма на чл. 38 ЗЗДет. полицейската закрила е спешна мярка, която се взема при наличие на някое от изрично посочените основания в т. 1 - т. 3: детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление; детето е изгубено или е в безпомощно състояние или е останало без надзор. От събраните гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, не може да бъде обоснован категоричен извод, че към датата на искане и предоставяне на полицейската закрила е била налице непосредствена опасност за живота и здравето на детето или в конкретния момент то е било без надзор. В нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. и в относимата редакция се съдържат хипотезите, при наличието на които, законът позволява да бъде настанено извън семейството дете, а именно: чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Предвидено е съобразно чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. това настаняване да е с временен характер и по същество представлява мярка за закрила на детето, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Настоящата хипотеза попада в приложното поле на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет, като следва да са налице основанията по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет, при наличието на които за административният орган възниква задължение да настани детето временно извън дома му. Изискване за законосъобразност на административния акт е той да бъде мотивиран, т. е. да се съдържат фактическите основания за неговото издаване. От съдържанието на обжалваната заповед, а и от съпътстващите административната преписката документи, не се установяват причините, поради които се е наложило детето П. Д. да бъде временно спешно настанено за срок от една година за отглеждане в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия. Както е прието в Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта или при отказ той да бъде издаден, могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, до определен период от време. От доказателствата по делото не се установява майката да е била в трайна невъзможност да отглежда детето, нито последното да е било жертва на насилие, което да създава опасност за увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално или социалното му развитие. Обоснован е изводът на съда, че оспорваната заповед е в противоречие с материалноправните норми и с целта на закона по чл. 3 ЗЗДет. - отглеждане на детето в семейна среда и осигуряване на най-добрия интерес на детето. Правилно съдът е съобразил, че липсват доказателства компетентните органи да са предприели всички предвидени в закона мерки за закрила в семейна среда установени в чл. 23 ЗЗДет. като например осигуряване на педагогическа, психологическа и/или правна помощ на родителя по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето, насочване на жалбоподателката към подходящи социални услуги, съдействие за подобряване на социално-битовите условия за отглеждане на детето, работа за улесняване на връзката между майката и детето и справяне с конфликти и кризи в отношенията. При тези съображения заповедта като незаконосъобразна, правилно е отменена от първоинстанционния съд. При липсата на сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за тази инстанция за две адвокатски възнаграждения в общ размер на 550 лв. (съгласно приложените по делото два договора за правна защита и съдействие). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,