Решение № 13641 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8375/2014 г.

Решение № 13641 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8375/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Любенов Чавдаров срещу решение № 73 от 09.05.2014 г., постановено от Административен съд Кюстендил по адм. д. № 370/2013 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът кмета на община Кочериново, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение, поради което предлага неговата отмяна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е по реда на чл. 257 от АПК, с искане да бъде осъден кмета на община Кочериново да изпълни задължението си по чл. 64, ал. 1 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от ОбС Кочериново (НПУРОИ) като връчи на ищеца Димитър Любенов Чавдаров влязлата в сила заповед № 182 от 04.05.2012 г. Съгласно указанията, дадени в определение № 2627 от 25.02.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 2321/2014 г., съдът е приел, че разглеждането на искането е процесуално допустимо. По същество на спора, съдът е приел, че искането е неоснователно. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че по отношение на тръжната процедура, приключила с издаване на заповед № 182 от 04.05.2012 г., са настъпили правнорелевантни факти, имащи значение на изключващи и прекратяващи задължението на кмета на общината да връчи заповедта по реда на чл. 64, ал. 1 НПУРОИ. Съдът е приел, че с влязло в сила решение на Общински съвет Кочериново е отменено решението за продажба на общинския имот, поради което тръжната процедура не може да приключи със сключване на договор и прехвърляне на собствеността. При тези доводи, съдът е приел, че искането е неоснователно, тъй като задължението на административния орган да извърши предписаното от нормативния акт действие е отпаднало, поради възникване на обстоятелства налагащи прекратяване на тръжната процедура. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Предмет на защитата по чл. 257 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Производството по чл. 257, ал. 1 от АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки за основателност на претенцията по чл. 257, ал. 1 АПК, който извод се налага от анализа на тази норма в съвкупност с разпоредбата на чл. 256 от АПК. Съществен аргумент в тази насока е и чл. 257, ал. 2 АПК, тъй като чрез осъждане на органа да извърши действието целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на гражданина като субект в правоотношението. Правилно решаващият съд е приел, че по отношение на административното правоотношение е възникнал правнорелевантен факт, имащ значение на правопрекратяващ и този факт препятства възможността за издаване на разпореждане за извършване на исканото действие. Процедурата за продажба на общинско имущество съставлява сложен фактически състав при който за да се породи целеното правно действие - прехвърляне на собствеността на общинския имот, следва да се осъществят поредица от правопораждащи юридически факти. Процедурата започва с решение на органа на местно самоуправление - общинския съвет, който е компетентния орган съгласно чл. 3, ал. 4 от НПУРОИ за издаване на акт за разпореждане с общинско имущество. След това правопораждащо решение следват заповедите на кмета на общината, който извършва оперативните действия по провеждане на процедурата, но съобразно параметрите и критериите, обективирани в акта на общинския съвет за откриване на процедурата. В случая с влязъл в сила административен акт - решение № 15 по протокол № 3 от 01.02.2013 г., общинския съвет е отменил свое решение № 37 по протокол № 3 от 06.03.2012 г., с което разпоредено откриване на процедурата за продажба на общинския имот. В изпълнение на това решение кмета на общината следва да издаде следва да издаде заповед по чл. 77а от НПУРОИ за прекратяване на тръжната процедура и няма възможност да продължи процедурата с извършване на предписаните действия, които предпоставят сключване на договор. Не могат да се споделят доводите на касационния жалбоподател, че в настоящето производство съдът следва инцидентно да обяви незаконосъобразност на решението на общинския съвет, с което е отменено решението за откриване на тръжната процедура. По това оспорване е налице произнасяне на съд с влязъл в сила съдебен акт и е недопустимо в друго производство този въпрос да бъда преразглеждан. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение