Решение № 791 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11633/2019 г.

Решение № 791 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11633/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. Христов от [населено място], срещу решение № 327 от 24.07.2019 г. по адм. дело № 268/2019 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 366 з - 1036 от 19.04.2019 г. на директора на ОД на МВР - Велико Търново. В жалбата се релевират оплаквания, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционния съд не е обсъдил възраженията му за нарушения на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Изброени са норми от Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР, без да се съпоставят с поведението на касатора. Не са изложени от съда съображения, относно разкриване на обективната истина по случая, както и относно допуснати множество нарушения в хода на проведеното дисциплинарно производство и неизпълнение на изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Й. Христов срещу заповед № 366 з- 1036 от 19.04.2019 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Велико Търново, с която на основание чл. 204, т. 3 ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ, чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР във връзка с т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 44 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал., т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - младши инспектор, полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция", РУ - Велико Търново. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 ЗМВР орган и в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основания за отмяната й. Мотивирал се е, че липсва нарушение на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, както и че наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. От доказателствата по делото, ценени в съвкупност с показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за доказани, описаните в заповедта като извършени от касатора дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМВР във вр. с т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, наказуеми на основание чл. 200, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР с най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Така постановеното решение е правилно. Споделя се изводът на Административен съд - Велико Търново, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на възраженията в касационната жалба, оспореният пред АС - Велико Търново акт съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително описание на извършеното деяние на 25.01.2019 г., чрез използване на служебното положение на служителя с цел облагодетелстване/, нарушените законови разпоредби и правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като подробни обстоятелства относно извършеното нарушение, включително относно фактическата обстановка и деянието се съдържат и в цитираните в заповедта обобщена справка рег. № 366 р - 7369/15.04.2019 г. и становище рег. № 366 р - 7586/18.04.2019 г. на дисциплинарно разследващия орган. Спазени са изискванията на чл. 195, ал. 2 ЗМВР, чл. 196 ЗМВР, както и процедурата по чл. 207 от същия закон. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Й. Христов е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 16.03.2019 г., като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата си, предвидени в чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението, съгласно чл. 207, т. 3 ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл. 206, ал. 3 ЗМВР/. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. След изготвяне на обобщената справка и предоставянето й на служителя, съответно преди налагането на дисциплинарно наказание на 18.04.2019 г., ДНО е поканил Христов да даде писмени обяснения, като служителят не се е възползвал от това свое право. На същата дата служителят е изслушан от ДНО. В съответствие с материалния закон е и заключението на първоинстанционният съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитираните текстове дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за използване на служебното положение за лична облага, както и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретният случай от доказателствата по делото е безспорно установено, че на 25.01.2019 г., около 12. 30 ч. в гр. Велико Търново, при отработване на сигнал за дим в гориста местност в близост до Художествената галерия и паметника Асеневци, младши инспектор Й. Христов - полицай в ООР в съучастие с младши инспектор П. Иванов - КО в група ООР, отнели от М. Борисова медните остатъци от проводници, които преди това е обгорила, натоварили ги в служебен автомобил, с който изпълнявали служебните си задължения, откарали ги в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма "Феникс - ВТ" ЕООД, където ги предали и за което получили сумата от 20 лв. На същата дата 25.01.2019 г. в гр. Велико Търново, след като посетил сигнал за дим в гориста местност в близост до Художествената галерия и паметника Асеневци, младши инспектор Й. Христов не е дал точен отчет на оперативния дежурен в ОДЧ, с цел да прикрие първото деяние. Изводите на съда за доказаност на вменените на касатора нарушения са последователни и логични и кореспондират изцяло на събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил в съвкупност с показанията на разпитаните по делото свидетели: Борисова, която свидетелства, че полицаите са взели чувала с медни и алуминиеви проводници и го натоварили в служебния автомобил. В нарушение на определения за деня маршрут касатора, заедно с младши инспектор П. Иванов се придвижили със служебния автомобил до пункт за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван от "Феникс - ВТ" ЕООД, където работел св. Цанев. Видно от паказанията на същия, след като касатора Христов отворил багажника на служебния автомобил, лично свидетеля взел чувала, претеглил съдържанието и му издал бележка, при представянето на която на Иванов била заплатена сума от 20 лв. Лично свидетелят съдействал на полицаите да не бъдат записвани данните им по обяснения на Алексиева - касиер на пункта. Съдът правилно е ценил показанията на разпитаните свидетели като логични и последователни и при липсата на мотиви за заинтересованост да навредят на жалбоподателя. В същото време дадените от касатора обяснения, съдът правилно е ценил като нелогични и опровергани от представените по делото доказателства. Поведението на служителя правилно е квалифицирано като изполване на служебното положение за получаване на лична облага /тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР и като деяние несъвместимо с етичните норми и правила за поведение на държавните служители в МВР по т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 44 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, обосноваващи налагането на - най тежкото дисциплинарно наказание, а доводите на жалбоподателя, че не е допуснал описаните нарушения са неоснователни. Поведението на лицето е станало известно и на други служители, така и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на службата, както правилно е приел ДНО. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО. Правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на съда и относно второто вменено в заповедта нарушение на т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - да дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнение на възложените му задачи. По делото не е спорно, че жалбоподателят след като е посетил сигнала не е дал точен и обективен отчет на оперативния дежурен в ОДЧ, поради което с поведението си е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 във вр. с т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, наказуемо на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е обсъдил различията при провеждане на дисциплинарното производство и тогава, когато то би представлявало и престъпление, както и извода на съда, че привличането към наказателна отговорност е неотносимо. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено престъпление, поради което не е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Дисциплинарната отговорност, както правилно е отбелязал административният съд е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние, извършено чрез действия, уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно ДНО е наложил най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР служебното правоотношение на Христов е прекратено, както законосъобразно е приел първостепенния съд. Решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Ответника не е претендирал разноски, поради което независимо от изхода на спора такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение