Решение № 6878 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12499/2010 г.

Решение № 6878 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12499/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Нели Иванова, в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. София, срещу решение от 8.03.2010 г. по адм. дело № 938 по описа за 2008 г. на Софийския градски съд в частта, с която по жалба на "Екопромет" ЕООД е отменен ДРА № 803 от 3.11.2004 г. на данъчен орган при ТДД-гр. София, потвърден с решение № 256 от 28.01.2005 г. на РДД-гр. София, относно непризнато правото на данъчен кредит в размер на 1 400.00 лв. по 2 броя фактури, издадени от "Витито" ООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Образувано е и по касационна жалба на адв. Николай Георгиев, в качеството му на процесуален представител на Велизар Митев Монев, управител на "Екопромет" ЕООД, срещу същия съдебен акт в другата му част, с която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 803 от 3.11.2004 г. на данъчен орган при ТДД-гр. София, потвърден с решение № 256 от 28.01.2005 г. на РДД-гр. София относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 6 952.98 лв., на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), както и в частта за разноските. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски и от двамата касатори. Ответната страна по първата касационна жалба - "Екопромет" ЕООД не ангажира становище по нея. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и частична основателност на втората касационна жалба и то в частта относно присъдените съдебни разноски на приходната администрация. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на повторен съдебен контрол след отменително решение № 7671 от 24.06.2008 г. по адм. дело № 3123 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е ДРА № 803 от 3.11.2004 г. на данъчен орган при ТДД-гр. София, потвърден с решение № 256 от 28.01.2005 г. на РДД-гр. София в частта относно непризнато правото на данъчен кредит в размер на 1 400.00 лв. по 2 броя фактури, издадени от "Витито" ООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 6 952.98 лв., на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). В останалата обжалвана част ДРА е оставен в сила със съдебния акт, постановен при първоначалното разглеждане на спора. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Решаващият съд е приел, че обжалваният ДРА в частта относно спорното право на данъчен кредит по 2 броя фактури, издадени от "Витито" ООД е незаконосъобразен, понеже неправилно е приложен чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), а именно не се установяват препятстващите обстоятелства затова, визирани в разпоредбата. Реализиран е данъчният състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.), за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Касационното възражение е насочено към неправилния извод, че няма основание да се прилага чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), понеже не е осъществявана проверка в счетоводството на предходния доставчик "Такомак ойл" ООД, съответно неправилно са ценени заключенията по съдебно-счетоводната експертиза. Обжалваното решение е правилно, като е дадена възможност на задълженото дружество да представи изисканите ЕАД с получател "Такомак ойл" ООД, идентифицирни са същите като идентични на посочените в процесните данъчни фактури № 31996/04.05.2004 г. и № 31994/03.05.2004 г. Съдът правилно е кредитирал заключението на назначената ССчЕ, съгласно което закупените влекачи са осчетоводени, заплащането е извършено в брой чрез фискален касов бон и ДДС е начислен за съответния данъчен период. В тази връзка съдът правилно е преценил, че след като внесените влекачи "Форд" са били предмет на реално осъществена доставка и данъкът е осчетоводен в счетоводството на прекия доставчик по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, за дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит поради наличие на предпоставките на чл. 63 и чл. 64, ал. 1 от ЗДДС. По делото не са приложени доказателства, които да обосновават различни от мотивираните в съдебното решение изводи и същото следва да бъде потвърдено в тази част. По касационната жалба на "Екопромет" ЕООД. Решаващият съд е приел, че обжалваният ДРА в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по 2 броя фактури, издадени от "ТМ Ауто" ООД за лек автомобил "Тойота" в размер на 6 952.98 лв., на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) е законосъобразен. Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64 или чл. 68, когато е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност. Легално определение за понятието основна дейност по смисъла на цитираната законова норма е дадено в чл. 65, ал. 1 от ППЗДДС (отм.), според което начисленият данък за стоките и услугите по чл. 64 може да бъде приспадан като данъчен кредит само в случаите, когато регистрираното лице извършва с тях като основна дейност следните доставки: .. . 2. транспортни услуги с тези превозни средства. Съгласно ал.2 от подзаконовата разпоредба извършването на доставки по ал.1 е основна дейност на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените доставки от лицето по една или повече от изброените в ал.1 доставки представлява повече от 50 на сто от общата стойност на изпълнените от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по ЗДДС (отм.). Експертът по ССчЕ е установил, че дялът на транспортната дейност на дружеството в общия приход от продажбите е 54 %. Съдът е приел, че по делото се констатира, че това дружество извършва транспортна дейност с товарните си автомобили, а закупеният лек автомобил се използва за извършване на търговска дейност, доколкото за него не са представени доказателства, че с него се извършват транспортни услуги. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора, понеже упражняването на правото на данъчен кредит е възможно само в случаите, когато регистрираното лице извършва с МПС-о като основна дейност доставки на транспортни услуги с него. Действително по делото е установено, че се извършва от дружеството като основна дейност транспортна такава, но тълкуването на чл. 65, ал.1, т.2 от ППЗДДС (отм.) изисква осъществяването на "доставки за транспортни услуги с тези превозни средства", докато изискването по ал. 2 от същата подзаконова разпоредба е насочено към обема на тази основна дейност. Неоснователно е възражението на втория касатор в частта относно присъждането на процесуалния представител на приходната администрация на съдебни разноски според изхода от спора. В чл. 161, ал. 1 от ДОПК, която разпоредба е специална, изрично е записано, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Така е присъдено възнаграждение, което е в полза на приходната администрация. При този изход от спора на страните не се дължат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от ДОПК,