Решение № 10871 от 19.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2015 г.

Решение № 10871 от 19.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2015 г., V??? о., докладчик съдията Мария Радева Производството е във фазата на втора касация. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Адвайс холдинг" ЕООД, срещу Решение № 2408 от 6.04.2015 г., постановено по адм. дело № 6819/2012 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 20001003194 от 26.07.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, в частта за определените допълнителни задължения за ДДС в размер на 6 000,00 лв., ведно с лихви в размер на 2 432,28 лв., в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Валенс 2005" ЕООД за данъчен период м. 06.2007 г., потвърден в обжалваната част с Решение 1981/23.12.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София /понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр.София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде отменен. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адвокат Алексиев, който представя подробни писмени бележки. Ответникът по касационната жалба Директора на дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Делото е за втори път пред ВАС. С Решение № 9870/6.07.2012 г., постановено по адм. дело № 14266/2011 г. по описа на Върховен административен съд, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК е отменено Решение № 3594/19.07.2011 г. по адм. дело № 833/2011 г. на Административен съд - София град в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Адвайс Холдинг" ООД, гр. София срещу Ревизионен акт № 20001003194/26.07.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Валенс 2005" ЕООД за данъчен период м. 06.2007 год. в общ размер от 6000 лв. и съответните лихви за забава, потвърдена с решение № 1981/23.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Делото в тази му част е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, при спазване указанията дадени от ВАС в мотивите на решението. При новото разглеждане на делото Административен съд София-град е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на "Адвайс холдинг" ЕООД, против РА № 20001003194 от 26.07.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, в частта за определените допълнителни задължения за ДДС в размер на 6 000,00 лв., ведно с лихви в размер на 2 432,28 лв., в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Валенс 2005" ЕООД за данъчен период м. 06.2007 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е направил извод за липса на осъществени доставки на услуги за процесният данъчен период - месец 06.2007 г., в резултат на което е заключил, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по фактури за извършени строително монтажни работи, издадени от "Валенс 2005" ЕООД. Решаващият съд е мотивирал решението си с липсата на техническа, кадрова и ресурсна обезпеченост на прекия доставчик за осъществяване на доставките, както и липса на такава обезпеченост на предходния доставчик. Обсъдил е противоречивите данни в приемно-предавателни протоколи, по които "Адвайс холдинг" ЕООД е възложител, съгласно договор от 2.06.2007 г., и същите са съставени преди сключване на договора на "Валенс 2005" ЕООД с подизпълнителя "Влади Импорт-Експорт" ЕООД, поради което е заключил, че "Валенс 2005" ЕООД издава на ревизираното лице фактури през месец 06.2007г. за доставка на услуга - преработка на метални конструкции, а сключва договор за извършване на същите услуги с подизпълнител "Влади Импорт-Експорт" ЕООД през месец 01.2008 г., като същевременно в дневника за покупки за м.06.2007 г. не са отразени издадени от "Влади Импорт-Експорт" ЕООД фактури. Обсъдил е приетите по делото заключения по назначена първоначална и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, след което заключил, че събраните доказателства не установяват по несъмнен начин реално извършване на доставки на услуги - строително-монтажни работи, поради което приел, че жалбата е неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Основателно е оплакването на жалбоподателя досежно потвърдения отказ на данъчен кредит по процесните фактури издадени от "Валенс 2005" ЕООД. За да се признае правото на данъчен кредит, следва да бъдат доказани материалноправните предпоставки за възникването му, а именно: наличието на облагаема доставка на услуга, доставчикът по облагаемата доставка да е регистрирано по ЗДДС лице, лицето - получател по доставката, да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на закона. В процесния спор приходните органи, а в последствие и първоинстанционния съд, са игнорирали събраните в хода на ревизионното производство релевантни за изясняване на конкретната фактическа обстановка от гледна точка на приложимите материалноправни разпоредби доказателства, които безспорно удостоверяват извършената доставка (вида и характера на услугата и фактическото й предоставяне от страна на доставчика), възникването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка. В този смисъл издаденият Ревизионен акт е незаконосъобразен, а потвърждаващото го решение на Административен съд София-град неправилно и незаконосъобразно. Предмет на доставките, документирани с процесните фактури са услуги. В този смисъл следва да се има предвид, че "услуга" по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока и пари. "Доставка на услуга" е всяко извършване на услуга (чл. 9, ал. 1 от ЗДДС). По аргумент на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема е всяка доставка на стока и услуга, която е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. На първо място, разпоредбата на чл. 9 от ЗДДС изисква фактическо наличие на резултат от осъществена доставка на услуга при получателя. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието "доставка на услуга", може да се направи обоснованият извод, че нейното осъществяване се доказва с конкретно постигнат резултат. Т.е. от гледна точка на ЗДДС е от значение дали резултатът от услугата е в патримониума на получателя. Реалността на услугата обективно може да бъде доказана със съставените между страните документи по изпълнение на договора. Това от своя страна безспорно установява обстоятелството, че получателят е придобил предмета на доставката, което му дава основание да претендира данъчен кредит за начисления във връзка с доставката данък. Следва да бъде посочено, че в ревизионното производство е представен договор, сключен между изпълнителя /доставчик/ и възложителя /получател/ на услугата, във връзка с процесните СМР, издадени са фактури, приемо-предавателни протоколи за извършената работа, представени са доказателства за извършено плащане на услугата от страна на получателя й - "Адвайс холдинг" ЕООД. Както бе посочено по-горе, по делото са назначени съдебно-счетоводни експертизи, с втората допълнителна, от които се установява формирана себестойност от извършените CMP с предмет преработка на метални конструкции на трите обекта. Установява се още, че счетоводните сметки, отразяващи съответните спорни доставки, респ. разходите за тях, са водени в счетоводството синтетично. Констатацията на органа по приходите, а впоследствие и на съда, за липса на доказателства за разплащане по доставките е опровергана с представени три броя счетоводни справки/мемориални ордери към всяка една от процесните фактури. Предвид което са установени формирани разходи по себестойност за извършените СМР. Установява се, че има извършено разплащане изцяло по доставките чрез посочване в мемориалните ордери, кредитиране на сметка 503 в счетоводството на "Адвайс Холдинг" ЕООД. По делото са представени Полица за застраховане на имущество сключена между Застрахователна компания "Български имоти" АД и "Адвайс Холдинг" ЕООД, анекси към нея, както и застрахователна полица за обща гражданска застраховка ведно с анекси, касаещи изработените, процесни в настоящото производство, метални конструкции. Първоинстанционният съд сам е посочил, че посочените по-горе имат за предмет метални конструкции и неонова реклама собственост на "Адвайс Холдинг" ООД. Следва да се отбележи, че в случай, че такова имущество не е съществувало и същото не е ремонтирано, би било извън житейската логика да фигурира в анекси, с които същите да бъдат застраховани и още повече да се завишава застрахователната сума именно на процесните обекти. Неоснователно е заключението на първоинстанционния съд, че не са представени доказателства, за наличие на кадрова обезпеченост при доставчика на услугата, поради което приема същата за недоказана. Настоящият състав намира, че отказът да се признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурите за услугите не е доказал кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Предвид изложеното касационният съд намира, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При произнасяне по съществото на спора следва да се отмени и потвърдения с решението ревизионен акт, като необоснован и незаконосъобразен, съобразно изложеното по-горе в тази връзка. С оглед резултата по делото в полза на дружеството, съдът присъжда разноски общо в размер на 4 521 лв., включващи депозити за вещи лица, държавни такси и адвокатски хонорар, изчислени съразмерно на материалния интерес, предмет на делото. Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение,