Решение № 4716 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11668/2017 г.

Решение № 4716 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11668/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. А. (действал със съгласието на неговата майка В. Апостолова до навършване на пълнолетие), чрез процесуален представител адв. Л. Прокопиев срещу решение № 317/10.08.2017 г., постановено по адм. д. 350/2017 г. по описа на Административен съд-Враца (АС-Враца). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, че съдът е обсъдил само компетентността на издателя на акта и спазването на предвидената от закона форма, но не са изложени мотиви по отношение други относими към спора обстоятелства като това, че в декларация, която задържаното лице е посочило, че не желае да бъдат уведомени неговите близки и не желае защита. В жалбата се развиват съображения, че задържаното лице към момента на издаване за обжалваната заповед е непълнолетно и ограничено дееспособно и в тази връзка защитата му е задължителна, независимо от неговата воля, както и че документите при съставяне на акта не са приподписани от родител. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна полицейски орган – ПИ К. Благьовски при РУ-Враца, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 317/10.08.2017 г., постановено по адм. д. № 350/2017 г. по описа на АС-Враца е отхвърлена жалбата на Ц. А. (действащ при подаването ? пред първата инстанция лично и със съгласието на майка си В. Апостолова) за обявяване на нищожността на Заповед № 1795 зз-276/28.04.2017 г. за задържане на лице за срок до 24 часа, издадена от– К. Благьовски ПИ при РУ-Враца. За да постанови този резултат Административен съд-Враца приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, за което по делото са приложени надлежни доказателства, в предписаната от закона форма, при постановяването ? не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел. След като е обсъдил релевантната за спора фактическа обстановка, административния съд е установил, че възражението на жалбоподателя относно неосигуряване при задържането му на контакт с близките е неоснователно. От представената по делото декларация е видно, че срещу всяка една от графите задържаното лице се е подписало и не е заявило, че желае контакт с близки, въпреки това от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че родителите на жалбоподателя са уведомени и контакт с тях е осъществен, както и с адвокат. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Правилно съдът приема, че правното основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, което е посочено в заповедта. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване, поради което и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. В административния акт изрично е посочено, че жалбоподателят се задържа поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК -противозаконно отнемане от владението от лицето Ангелов сума от 20 лв., като за това е използвана физическа сила. Неоснователно е оспорването от страна на жалбоподателя, че същия е бил непълнолетен в момента на издаване за заповедта и е нарушено правото му на защита поради това, че документите при съставяне на акта не са приподписани от родител. От доказателствата в производството е видно, че както родителите на Апостолов, така и ангажиран от него адвокат са присъствали при изготвянето на документите по задържането, както и при извършването на процесуални действия с лицето в РУ-Враца. Законосъобразни са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, като мотивите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение,