Решение № 3505 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1788/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на А. А. Х. от гр. Хасково, чрез процесуалния му представител адв. Христозов, срещу решение 1795 от 27.12.2024г., постановено по адм. дело 384/2024г. на Административен съд гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1143 от 20.09.2024г. на кмета на община Черноочене, с която на основание чл. 225а и чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "ограда", находящ се извън имотната граница на имот с пл. 57 по плана на [населено място], общ. Черноочене, обл. Кърджали, собственост и извършен от жалбоподателя. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилното приложение на закона отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в противоречие със съдопроизводствените правила съдът не е допуснал жалбоподателят да ангажиране на доказателства, включително да бъде назначена съдебно техническа експертиза, както и че не е отложил насроченото открито съдебно заседание при направено искане за това и представени доказателства за годишен отпуск. Посочва и че нареденият за премахване строеж ограда е построена през 1983г. и представлява търпим строеж, като съдът не е изследвал това обстоятелства, отново в противоречие със съдопроизводствените правила. Навежда и съображения, че оградата не е отразена в кадастралния план на [населено място] одобрен със заповед 38 от 1993г. според действителното й местоположение. Иска оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Кметът на община Черноочене с представен писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение, АС гр. Кърджали е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, при спазване на изискванията за форма с посочени правни и фактически основания за издаването й и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е изложил подробни съображения за запазване на предвидената законова процедура. Достигнал е до извод и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж, по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, които е незаконен, извършен без строителни книжа. Приел е, че нареденият за премахване строеж не попада в рамките на изключението по чл. 147 ал. 1 т. 7 ЗУТ, допускащ изграждането на ограда с плътна част до 0,60 м. и прогледна част до 2,20м. В урегулирани поземлени имоти, без да е необходимо издаване на разрешение за строеж, тъй като в случая не се и твърди наличието на становище на инженер конструктор, каквото се изисква в този случай. Посочил е, че този извод се подкрепя и от изложеното в жалбата, че строежът е извършен без строителни книжа, но тя представлява търпим строеж. Съдът е приел и че наредената за премахване ограда не представлява търпим строеж, тъй като в жалбата не е било обосновано защо жалбоподателят счита, че е търпим строеж, както и поради това, че не е представено удостоверение за търпимост на същата от компетентен орган, както и не са представени доказателства за това, че е подадено искане за издаване на удостоверение за търпимост или за издаване на акт за узаконяване. Приел е и че, тъй като в нотариалния акт на жалбоподателя за покупко продажба на имот пл. 57, не е описана оградата, то тя не е съществувала към момента на покупката на имота през 2009г., а е изградена впоследствие и поради това липсват предпоставките по § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Посочил е и че съгласно чл. 48 ал. 8 ЗУТ извън границите на урбанизираната територия и в неурегулирани части на населените места ограждането на имотите може да бъде само с леки огради, а наредената за премахване не е от тази категория. По тези съображения е приел законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно това, че е било ограничено правото му на защита. Безспорно от доказателствата е видно, че процесуалният му представител е поискал отлагане на делото като е представил доказателства, че е възпрепятстван да се яви за насрочено съдебно заседание. Съгласно обаче специалния закон АПК, а именно чл. 139 ал. 1 АПК с съдебното административно производство съдът отлага делото само при наличието на основателна причина за неявяване както на процесуалния представител, така и на страната по делото. Тази уредба е различна от тази по ГПК, която допуска отлагане при наличието на пречка за явяване само на процесуалния представител. Поради и това, тъй като в случая не се твърди и не са били представени доказателства, че жалбоподателят също не може да се яви на заседанието, то не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда. Въпреки гореизложеното при постановяването на съдебното решение съдът е допуснал други нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е събрал служебно и не е дал съответни указания относно изясняване на релевантните към спора обстоятелства, а именно относно наведените твърдения за това, че нареденият за премахване строеж е търпим. В тази връзка дори и при издадено удостоверение за търпимост от компетентен орган съдът е задължен да провери дали нареденият за премахване строеж е търпим или не. В тази връзка следва да се посочи и че е незаконосъобразен извода на съда, че тъй като оградата не е вписана в нотариалния акт за покупко продажба на имота пл. 57 на жалбоподателя, то тя е била изградена след закупуването на имота. Това е така, тъй като оградите дори плътните такива не са предмет на сделки и не се вписват в нотариалните актове. В тази връзка е необоснован извода на съда, че нареденият за премахване строеж не е търпим. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е установил кога е построена оградата, включително не е дал указания на страните за представяне на доказателства във връзка с твърдението, че е изградена към 1983г. Не е установил и съответно предвид годината на построяването й и съобразно приложимата хипотеза на § 16, ал. 1, 2 и 3 ПР на ЗУТ или § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, дали съответства на правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването й или по сегадействащите такива, като следва да се съобрази и наличието към момента на извършването и на правила и норми за извършване на строежи и ограждане на неурегулирани имоти. Посочените по-горе основни спорни обстоятелства относно това дали нареденият за премахване строеж е търпим или не, а именно досежно годината на извършването му, както и съобразно годината на извършване да се установи дали спорната ограда е била допустима по ПУП и по правилата за устройство на територията, действали към момента на извършването или по сегадействащите правила, не са изяснени и установени от първоинстанционния съд. За целта е следвало да се допуснат и съберат доказателства, както и да се използват специални знания с оглед съответствието на обекта с правилата по устройство на територията, което не е сторено от съда. Без изясняване обаче на посочените въпроси, за които е необходимо и събиране на доказателства различни от писмените, е невъзможно произнасянето по законосъобразността на оспорената заповед. Ето защо с оглед изясняването на посочените по-горе въпроси, решението на АС гр. Кърджали следа да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Кърджали, съгласно дадените с настоящето решение указания. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение