Решение № 14313 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2009 г.

Решение № 14313 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Илия Стойчев Петков срещу заповед К-1081/ 05.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон - не са налице предпоставките за пенсионирането му като служител от МВР, защото липсват двете предпоставки - стаж и възраст за пенсиониране. Позовава се на ТП № 6/29.10.2007 г. на ВАС относно обстоятелството, че това е право предоставено на служител, и не може да се упражнява по инициатива на органа. След издаване на заповедта, но преди нейното връчване министърът е издал друга заповед от 13.03.2009 г., с която е закрил съществуващия щат на заеманата от него длъжност и е създаден временен щат. В съдебно заседание адвокатът на жалбоподателя твърди, че уволнението е от длъжност, която не е заемал доверителя му. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител, оспорва жалбата като неоснователна. Не е необходимо служителят да има и навършена възраст за пенсиониране, защото е налице основание за пенсиониране по чл. 69 от КСО. Няма нарушение на процесуалните правила, тъй като няма законово задължение за изготвяне на предложение по чл. 268 от ППЗМВР. Служителят не участва в процедурата по издаване на заповед по чл. 245, ал. 1, т. 13 от КСО. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото се установи следната фактическа обстановка: Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със заповед № К-1081/5.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи от длъжност главен инспектор, заместник-началник на отдел в МВР, бивша Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция", категория "В", на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Със същата заповед е наредено да се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР и по чл. 106, ал. 4 от ЗДС. В приложената по административната преписка справка е отразено, че жалбоподателят към 30.03.2009 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 24 години, 05 месеца и 29 дни, при общ осигурителен стаж 29 години, 09 месеца и 09 дни. От така приетото за установено, Върховният административен съд, III отделение, направи следните правни изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Жалбоподателят не оспорва отразеният в справката осигурителен стаж в системата на МВР, а твърди, че второто условие не е налице. За правилното прилагане обаче на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР това е без значение. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. В хипотезата на чл. 245, ал. 1 т. 13 от ЗМВР не е задължително отправяне на предложение до органа по назначаването от органите по чл. 268а от ППЗМВР, поради което не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е уволнен от длъжност, която не е заемал. Съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Нормата е създадена в полза на държавните служители изразява посочения в чл. 18 от ЗДС принцип на стабилитет на служебното правоотношение, приложим съгласно § 1а от ДР на ЗМВР. Затова приемането и влизането в сила на нов ЗМВР не прекратява заварените служебни правоотношения и те се запазват. Само званията и ранговете се премахват и се присъжда категория, съобразно заеманата длъжност, съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР, като при присъждането на категория по реда на ал. 2 се вземат предвид длъжностите по ал. 2, т. 1 - 6 и приравнените към тях с класификаторите по чл. 115 от Правилника за прилагане на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. Нормата вменява задължение на органа по назначаване да издаде индивидуални заповеди за отделните служители, с които да конкретизира съответната категория, съобразно правилата на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР. Тези заповеди нямат правопораждащо действие по отношение на служебното правоотношение, нито го преобразуват по начин, различен от предписания в закона. Ето защо липсата на конкретизираща заповед не следва да се тълкува в ущърб на служителя, но и не следва да се приема като обстоятелство, имащо отношение към съществуването на служебното правоотношение. Заеманата от жалбоподателя длъжност заместник -началник на отдел е предвидена в Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № Iз-217 от 13.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. Тя съответства на предвидената за нея категория - в случая категория "В". Жалбоподателят не оспорва, че преди издаване на обжалваната заповед е изпълнявал длъжността "заместник-началник на отдел", че конкретните права и задължения като държавен служител, които е изпълнявал съответстват функционално на изискванията за тази длъжност. Ето защо, заповедта не само формално прекратява служебните му правоотношения от посочената длъжност", но и фактически прекратява изпълняваните от него права и задължения, функционално свързани с длъжността "заместник-началник на отдел", категория "В". Твърдението, че след издаване на заповедта е закрит съществуващия щат е обстоятелство без значение, защото законосъобразността на административния акт по правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК се преценява към момента на издаването й. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение