Решение № 9137 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2017 г.

Решение № 9137 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на С. Спасов, с искане за тълкуване на решение № 10062 от 23.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3158/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Ответникът – Комисия за защита на дискриминацията не изразява становище. Ответникът - "Хюлет –Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър"/Хюлет Пакард/ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата. Настоящият състав, като взе предвид доводите в подадената молба за тълкуване на решението, приема следното: Молбата за тълкуване е подадена от страна с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от ГПК, текст който следва да намери субсидиарно приложение с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК, на тълкуване подлежат неясните съдебни актове - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. В случая изброените условия не са изпълнени. С решение № 10062 от 23.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3158/2017 г., чието тълкуване се иска, Върховният административен съд, пето отделение, оставя в сила решение № 444 от 20.01.2017 г., постановено по адм. дело № 10975/2016 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на С. Спасов срещу решение № 374/3.10.2016 г. на Комисията за защита от дискриминацията. В мотивите на решението, чието тълкуване се иска, са изложени ясни съображения за това, че не е установено неравно третиране на жалбоподателя по чл. 14 ЗЗД. Изводите на съда са базирани на цялостен анализ, поотделно и в съвкупност на доказателствения материал, включително и събраните гласни доказателства – несъмнено сочещи, че Спасов не е третиран различно нито в кариерното му развитие, нито при формиране на трудовото му възнаграждение. При тези данни Върховният административен съд, пето отделение, намира, че така постановеното решение, не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт е ясно и недвусмислено изразена и следователно не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Искането за тълкуване е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 251, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,