Решение № 1441 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2017 г.

Решение № 1441 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП против Решение № 2288 от 14.11.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 3586 по описа за 2015 г., с което по жалба на "Бартер груп БГ"ООД със седалище в гр. Г. Тошево, ул. "3-ти март" № 42, ет. ..., представлявано от А. Б., е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031302209/02.09.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 740/03.02.2014 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на "Б. Г. БГ" ООД са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период /д. п./ м. 02.2011 г. в размер на 367 029,63 лева и за д. п. м. 04.2011 г. в размер на 32 772,82 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи, в резултат на незадълбочено обсъждане на доказателства поотделно и в съвкупност, за доказване на предпоставките за признаване на вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Не било доказано действителното транспортиране на стоките от България до територията на друга държава членка, нито че посочените във фактурите получатели са действителните получатели на стоките. Неправилно съдът признал за доказан транспортът, въз основа на представените в ревизионното производство товарителници, които не се подкрепяли от други доказателства, като не ги обсъдил съвкупно с останалите документи. Без основание съдът игнорирал липсата на съществени реквизити в товарителниците и ограничената им доказателствена стойност съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Съдът игнорирал резултатите от насрещните проверки на посочените като превозвачи дружества: липсата на пътно-прехвърлителни разписки и кантарни бележки; липсата на доказателства посочените транспортни средства да са излизали и влизали на територията на България, както и на правоспособност на посочените водачи за управление на тежко-товарни превозни средства. Относно превоза, за който се твърди да е извършен от ревизираното дружество, не били представени маршрутите на пътуванията и няма информация за излизане на посочените транспортни средства от територията на България. Представените писмени потвърждения не съдържат информацията по чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Съдебното решение противоречи на тълкуването на разпоредби на Директивата на ДДС в съдебните решения на СЕС по дела С-409/11 и С-273/11. В случая не са установени нито уговорените условия на доставка, нито предаването на стоката на превозвачите, нито доставката й при получателите. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба, "Бартер груп БГ" ООД, чрез адв. Р. Русков, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Твърди, че първоинстанционният съд задълбочено оценил доказателствата; взел предвид положителния отговор на румънската данъчна администрация, получен по реда на административното сътрудничество; проверката на съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на румънското дружество-получател по доставките и е направил обосновани фактически изводи за доказване на ВОД. Несъстоятелни са оплакванията във връзка с липса на реквизити в представените товарителници и недоказване на представителната власт на лицето, получило стоките. При липса на граничен контрол между България и Румъния без правно значение е липсата на информация за преминаване на определени транспортни средства от българска на румънска територия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното: Производството е второ по ред касационно, след като с Решение № 12760/27.11.2015 г., постановено по адм. дело № 12647/2014 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено Решение № 1976/06.08.2014 г., постановено по адм. дело № 682/2014 г. по описа на Административен съд В., с което е прогласена нищожността на ревизионния акт. За да уважи изцяло жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд, след задълбочено обсъждане на събраните в двете ревизионни производства и при оспорването на РА доказателства, поотделно и в съвкупност, е приел, че ревизираното лице е доказало, че правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставките и че тази стока е превозена в друга държава членка, като вследствие на това тя е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според ал. 2 на чл. 53 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС, като са разделени на две групи - документи за доставката, и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Още в първото ревизионно производство е било установено, че транспортирането на стоките е станало с транспортни средства на доставчика, чрез наети от него български транспортни фирми или чрез наети от получателя румънски превозвачи. За доказването на транспорта и в трите хипотези са представени както транспортни документи, така и писмени потвърждения за получаването на стоката. Последните не са били приети от приходната администрация за достоверни поради непосочване на длъжностното качество на лицето, подписало документите при приемането на стоката, като за това обстоятелство са представени достатъчно подробни и убедителни доказателства още с жалбата по административен ред против първия РА. С основание първоинстанционният съд е изтъкнал, че към всяка една от издадените фактури /инвойси/ са представени транспортни документи - международни товарителници, които съдържат данни за изпращач, получател и превозвач, посочени са товарен и разтоварен пункт, съпътстващите документи, видът и количеството на стоката, транспортното средство, с което е извършен превозът и лицето което го е извършило, както и датата и мястото на съставянето им. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като непълнотата или липсата на някои реквизити, като непосочването на мястото на разтоварване в кл. 24, на предписания за плащане на навлото в кл. 14, за чия сметка е транспортът в кл. 20, както и обстоятелството, че в кл. 16 като превозвач не е посочено юридическото лице - превозвач, а са вписани данните /име и ЕГН/ на шофьора - физическото лице, извършил превоза, не ги прави недостоверни. При проверките в ревизионното производство, ангажираните от ревизирания доставчик български транспортни фирми като превозвачи са потвърдили извършването на превоза, а ангажираните румънските дружества не са проверявани в ревизионното производство, но ревизията са приобщени с Протокол № 1306857/07.06.2013 г. /л. 1850 - л. 1851/ и Протокол № 1307155/14.06.2013 г. /л. 1896 - л. 1897/ формуляри "SCAC 2004" на асоциирани случаи - изпратени запитвания до данъчната администрация на Р. Р. и получени отговори за румънските дружества-превозвачи. Асоциираните случаи са във връзка с ревизии на български доставчици, при които е получена информация от румънската данъчна администрация, че тези дружества са представили изисканите при съответните проверки доказателства и същите разполагат с ресурс за осъществяване на превози. При това, липсата на данни от "Гранична полиция" за преминаване на част от транспортните средства, посочени в международните товарителници, правилно е приета за недостатъчна от съда за безусловен източник на търсената информация, тъй като в условията на свободно движение на стоки между държавите членки в Европейския съюз, регистрирането на пътните превозни средства не е задължително условие за преминаването им, предвид фикцията за липса на граници между държавите в Съюза. В самите отговори на "Гранична полиция" има забележка, че "...пълнотата на данните не е гарантирана". Основателно в отговора по касационната жалба се изтъква, че проверките по реда на административното сътрудничество на румънското дружество-получател са приключили с протокол "SCAC 2004" Молба за информация по чл. 7 от Регламент ЕО 904/2010 с Референтен номер: E_BG_RO_20121019_011053_6123_R от 19.10.2012 г. /л. 10455 - л. 10471/, съдържащ подробни констатации, потвърждаващи получаването на стоката. Констатирано е, че придобиванията от "Б. Г. БГ" ЕООД, гр. Г. Тошево за периода м. 02.2011 г. - м. 04.2011 г. са декларирани. С., предмет на доставките, представляват: пшеница, соя, слънчогледов шрот и нерафинирано олио. Установено е, че "BARTER TRADING ROMANIA" SRL, Румъния има подходящи складове и персонал за получаване и съхранение на соя, слънчогледов шрот и нерафинирано олио, че впоследствие стоките са продадени на румънски дружества. С. са били превозвани от румънски и български превозвачи, като съгласно договорите за продажба в повечето случаи българският търговец е отговарял за транспортните разходи. Приложени са договори за покупко-продажба, договори за транспорт, обобщени справки с фактури и плащания, дневници и справка за транспорта. Извършена е проверка в информационния масив на ТД на НАП - система VIES, при която е установено, че номерът по ДДС на "BARTER TRADING ROMANIA" SRL, Румъния, c VIN RO13205709, е валиден. Румънският търговец е регистриран за целите на ДДС, касаещи доставки в рамките на общността. Тези констатации са потвърдени и от неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза, след проверка на счетоводството на румънското дружество получател. От ревизираното лице освен товарителници са представени договори за доставка на фактурираното количество зърно, кантарни и експедиционни бележки при натоварването на стоките от бази за съхранение на зърно на доставчиците на задълженото лице, кантарни бележки при разтоварването на стоката при получаването й от румънския клиент, както и бележка по доставка /delirery note/, като от прегледа им се установява, че вписаните в CMR данни са идентични със съдържанието на съпътстващите документи, в които са посочени: видът на стоките, превозените количества, номерата на автомобилите, имената на шофьорите, датата на извършване на превоза, и напълно кореспондират с договореното между страните по договорите и процесните фактури. Експертизата е съпоставила представените бележки по доставка, писмени потвърждения, декларации за произход, кантарни бележки при получателя и CMR и е констатирала пълно съответствие. Предвид всичко изложено, изцяло неоснователни са главните касационни оплаквания, че в случая не са установени нито уговорените условия на доставка, нито предаването на стоката на превозвачите, нито доставката й при получателя. Първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение