Решение № 10442 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6409/2012 г.

Решение № 10442 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6409/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Деян Димов Велев от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Георги Савов, против решение № 3087/1.03.2012 г., постановено по адм. дело № 12353/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-7723/25.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, в писмени бележки и в съдебно заседание, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмени бележки чрез пълномощника юрисконсулт Бориана Пиперкова, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на Деян Димов Велев против заповед рег. № К-7723/25.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно производствените правила и на материалноправните разпоредби, както и на целта на закона. Приел е за доказано осъществяването на посочените в заповедта действия, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като виновно нарушение на етичните правила по т. 4, 7, 8 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и изразяващи се в това, че на 10.06.2011 г., около 01.50 ч. в гр. Пловдив, инспектор Деян Велев е задържан в 06 РУП при ОД на МВР гр. Пловдив по сигнал за извършена кражба на 35 литра гориво от товарен автомобил "Ивеко" с молдовска регистрация, паркиран пред хотел "Империал", за което е привлечен като обвиняем по сл. д. № 90/2011 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, а случаят е станал обществено достояние. Съдът е посочил, че извършените нарушения са установени от обясненията на служителите на МВР, охраната на хотела, водачите на товарния автомобил. Приел е за неотносими към законосъобразността на оспорената заповед доводите на жалбоподателя, че задържането му, повдигането на обвинение и обществения отзвук от случая не са действия, извършени от него, като се е аргументирал с това, че действията на служителя са довели до задържане, повдигане на обвинение и до уронване на престижа на службата. Съдът е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя, изведено от разпоредбата на чл. 231 ЗМВР, според което дисциплинарните нарушения, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" могат да се определят само със закона, но не и с правилника за приложението му. В тази връзка съдът е посочил, че чл. 231 ЗМВР изрично регламентира, че дисциплинарните нарушения извън посочените в чл. 227, ал. 1 и редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания, се урежда в Правилника за прилагане на закона. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. С оспорената пред съда заповед рег. № К-7723/25.07.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на Деян Димов Велев - инспектор - разузнавач V степен, в група 03 на сектор 03 "Пловдив" към отдел 06 при СДОТО - МВР, категория "Г", на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", считано от датата на връчване на заповедта и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба в МВР, изразяващо се в това, че на 10.06.2011 г., около 01.50 ч. в гр. Пловдив, инспектор Деян Велев е задържан в 06 РУП при ОД на МВР гр. Пловдив по сигнал за извършена кражба на 35 литра гориво от товарен автомобил "Ивеко" с молдовска регистрация, паркиран пред хотел "Империал", за което е привлечен като обвиняем по сл. д. № 90/2011 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, а случаят е станал обществено достояние - деяние в нарушение на т. т. 4, 7, 8 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, обявен с МЗ рег. № Iз-2013/8.11.2006 г. Дисциплинарното производство е започнало във връзка с постъпилото предложение вх. № 15987/14.06.2011 г. по описа на дирекция "Човешки ресурси", СДОТО - МВР, и е образувано със заповед рег. № К-6171/15.06.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи. За резултатите от проверката е изготвена обобщена справка рег. № 37-С-3959/30.06.2011 г. и становище рег. № 37-С-4031/6.07.2012 г., в което е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е доказано извършването на дисциплинарно нарушение. Възраженията и доводите, които се поддържат в касационната жалба са били поддържани и пред първоинстанционния съд, който е дал обосновани и правилни отговори, които се споделят от настоящата инстанция. В обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание фактическите основания за издаването й са описани лаконично, но в самата заповед е посочено, че извършването на дисциплинарното нарушение е установено от проведеното дисциплинарно производство, съгласно обобщена справка рег. № 37-С-3959/30.06.2011 г. и становище рег. № 37-С-4031/6.07.2012 г. по описа на СДОТО - МВР. В този смисъл, за мотиви на издаване на заповедта следва да се вземат предвид и посочените документи, които са съставени в хода на дисциплинарното производство и към които препраща заповедта. От съдържанието на обобщената справка и становището, което съответства на събраните и приобщените в дисциплинарното производство доказателства, се установява, че на 10.06.2011 г. около 01.00 ч. служителите в патрул на 06 РУП при ОД на МВР гр. Пловдив - Димитър Шейтанов и Крум Иванов, съответно разпитани като свидетели, са забелязали в района на хотел "Империал" паркирал влекач "Ивеко" с молдовска регистрация и плътно до него паркиран автомобил "Киа Карнавал", за който впоследствие е установено, че е собственост на Деян Велев. Патрулиращите полицаи забелязали човек, стоящ между влекача и лекия автомобил, който се опитвал да се скриел зад камиона и спрели за проверка, при което установили, че това лице е инспектор Деян Велев, който обяснил, че няма проблеми и чака един човек. Около 01.20 ч. в дежурната на 06 РУП е получен сигнал, подаден от охраната на хотела за извършване на кражба на гориво от камион, паркиран пред хотела. За проверка на сигнала е изпратен същият автопатрул, като отивайки до хотела патрулиращите полицаи са посрещнати от служителя на охраната на хотела, който заявил, че водачът на лекия автомобил краде нафта от камиона и им посочил потеглящия лек автомобил "Киа Карнавал". Полицаите включили звуков и светлинен сигнал, настигнали автомобила и го спрели за проверка, при която установили, че водач на автомобила е Деян Велев, когото разпознали като лицето, което са проверили преди това. При извършения оглед на автомобила в него са установени множество различни вещи в купето и багажника, сред които и няколко туби и бутилки, пълни с белезникава течност със специфичен мирис. На мястото е повикана оперативна група, автомобилът е задържан в 06 РУП, образувано е досъдебно производство и на Деян Велев е наложена мярка за неотклонение "задържане" за 72 часа. На същия е повдигнато обвинение за това, че е отнел чужди движими вещи - около 35 л. дизелово гориво от владението на водачите на товарния автомобил. В хода на административното производство служителят в МВР е поддържал тезата, че горивото, което е намерено в лекия му автомобил е закупено, като в дадените няколко писмени обяснения /приети с рег. № № 37-П-454/16.06.2011 г., 37-П-455/16.06.2011 г. и 37-П-465/21.06.2011 г./, както и при проведения разпит по сл. дело, твърденията му относно конкретните обстоятелства, при които е станало закупуването, съществено се различават. Тези противоречия са подробно обсъдени в обобщената справка и становището, а наличието им се установява от съдържанието на писмените обяснения и протокола за разпит на Деян Велев. Противоречията се отнасят до времето и мястото на извършване на покупката, лицето от което е купено горивото, количеството на закупеното гориво и начина на източването и съхраняването /в резервоара на личния му автомобил или в туби и бутилки/ и т. н. Обясненията на лицето са противоречиви и относно останалите обстоятелства и събития, които са се случили преди задържането му през нощта на 10.06.2011 г., като обясненията му за причините, поради които е стоял с личния си автомобил почти плътно прилепен до товарния автомобил "Ивеко", за поведението му преди и по време на проверката от патрулния екип преди сигнала за кражба, за поведението му след връщането на патрула след подадения сигнал за кражба, са непоследователни и нелогични, поради което и неубедителни. Съвкупният анализ на събраните доказателства налага извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд, а именно, че жалбоподателят, касатор в настоящото производство, е извършил действията, описани в обобщената справка и становището, към които препраща заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Както правилно е отбелязал първоинстанционният състав на съда, същественото при преценката дали е налице поведение на служителя, несъвместимо с оставането на служба в МВР е, че същият с поведението си е довел до осъществяването на действията на органите, описани в заповедта /задържане и повдигане на обвинение/ и това поведение е довело до уронване престижа на службата. Извършеното от него деяние е установено по надлежния ред и квалифицирането на деянието като дисциплинарно нарушение не е обусловено от квалифицирането му и като престъпление. В чл. 224, ал. 3 ЗМВР изрично е предвидено, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В правната теория и практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна отговорност. Поведението на служителя в МВР, което е квалифицираното като дисциплинарно нарушение и е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е необходимо да осъществява и състава на престъпление или на административно нарушение. Неоснователно е възражението в касационната жалба за това че дисциплинарното наказание е наложено без основание, след като съгласно чл. 231 ЗМВР дисциплинарните нарушения, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" могат да се определят само със закон. В обжалваната пред съда заповед като едно от правните основания за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. В чл. 230, ал. 1 ППЗМВР е предвидено, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 ЗМВР. Сред предвидените в тази разпоредба от закона хипотези по т. т. 1 - 10, е тази по т. 10 - "други тежки нарушения на служебната дисциплина". В чл. 230, ал. 2 ППЗМВР е дадено нормативно обяснение на това понятие, като е посочено, че други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са изброените в т. т. 1 - 5, като в т. 4 са визирани деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. От съдържанието на цитираните разпоредба е видно, че нарушението на етичните правила за поведение, с което са уронва престижът на службата, е определено като тежко дисциплинарно нарушение, за което са налага наказание "уволнение". В случая обосновано е прието, че с извършеното от служителя Деян Велев деяние се нарушават етичните правила по т. т. 4, 7, 8 от Етичния кодекс на държавните служители от МВР, които установяват, съответно, че държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; пази доброто име на институцията, която представлява; насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. С нарушението на тези етични правила е уронен престижът на службата, тъй като деянието е станало достояние както на широк кръг служители на МВР, така и на обществеността с публикациите, доказателства за което са представени в първоинстанционното производство. Извършеното нарушение по своето естество обуславя намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. Настоящият състав намира, че в случая не е осъществено нарушение на т. 64 от Етичния кодекс, който предвижда, че държавният служител не прикрива доведеното до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Това нарушение е било обосновано в становището за налагане на дисциплинарно наказание предвид защитната теза на служителя, че поведението му през нощта на задържането е било обусловено от установените от него данни за извършено или извършващо се престъпление /кражба на гориво от влекача/ и намерението му да го разкрие, но поради това, че тази теза не е възприета от дисциплинарно наказващият орган, то няма основание да се приеме, че поведението на Д. Велев представлява нарушение и на т. 64 от Етичния кодекс. Изложеното не оказва влияние върху крайния резултат по делото, тъй като наказанието на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, може да бъде наложено и само за едно нарушение на правилата на Етичния кодекс, стига с него да е накърнен престижът на службата. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,