Решение № 12340 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1608/2012 г.

Решение № 12340 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1608/2012 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция против решение № 232 от 16.12.2011 г. по адм. дело № 696/2011 г. на Административния съд- Добрич. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Мирослава Анчева Ганчева не изразява становище и не се явява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 214 от АПК, намира същата за процесуално допустима Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/21955 от 10.04.2011 г. издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), с който е установена като недължимо получена по заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер общо на 5 264, 59 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган при спазване на разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел за установено, че административният орган не е изложил фактически мотиви и нарушил чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Площите са преценени като недопустими за подпомагане, но няма мотиви на какво се дължи разликата между кръстосаните проверки от 2011 г., както и по кой механизъм (методика) е формирана сумата, която се претендира за възстановяване. Не е обсъдена също така хипотезата на чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г., с което също нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както обосновано е приел решаващият съд. При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., спрямо ответника са извършени проверки по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. След подаването на заявлението, са извършени "административни проверки" на заявленията, в резултат на които е "намалена годната за подпомагане площ". При подаване на заявленията за подпомагане за кампания 2009 г. в ИСАК, е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орфо изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление, като по чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. Съдът обосновано приема, че по делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си жалбоподателят е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Съобразно доказателствата по делото съдът е развил мотиви, че недопустимостта се дължи на ненавременна актуализация на ИСАК относно коректността на слоя площи, допустими за подпомагане. Съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като по т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител трябва да получи и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от ново представената от ИСАК информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършил тези действия, административния орган е допуснал съществени процесуални нарушения, които имат за последица неизясняване на верността на установените несъответствия, нито са установени причините, довели до тези несъответствия. Поради това и към административния акт не са изложени мотиви в този смисъл. През 2009 г. са извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - през м. 12.2010 г. ги обявява за недопустими. Допуснато е съществено нарушаване на процедурата, която е самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт по чл. 146, т 3 от АПК. Административният орган, чиято е тежестта на доказване не е ангажирал доказателства, за да докаже законността на индивидуалния административен акт. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането за 2009 г. е извършено на два пъти - на 8.02.2010 г. (л. 10 от делото), а административният акт е издаден на 13.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Обстоятелството, че административният орган и съдът, са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е основание за отмяната, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. позоваванията на Регламент ( ЕО) № 796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) № 796/2004. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,