Решение № 10859 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на контрольор автомобилен транспорт при Център за градска мобилност ЕАД, гр. София, чрез адв. Григорова, срещу Решение 1197 от 15.04.2024 г., постановено по адм. д. 222/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на Б. Б. е отменена принудителна административна мярка (ПАМ) принудително задържане, чрез поставяне на техническо средство, тип скоба, приложена на 17.10.2023 г. от контрольор автомобилен транспорт при Център за градска мобилност ЕАД по отношение лек автомобил, марка Шевролет , модел Каптива , ДК [номер]. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда за противоречие на процесната ПАМ с норми от Конвенцията за правата на хората с увреждания, от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община (НОДТСО). Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че съобразно чл. 99а, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) издадената карта за преференциално паркиране е валидна само за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания, а не навсякъде в зоните, безплатно и неограничено. Твърди се, че в случая фактическата предпоставка за прилагане на предвидената мярка е налице, доколкото е доказано паркиране в определена за платено паркиране зона и във време, за което е дължимо заплащане, както и че това плащане не е извършено към установения момент. Неправилно е прието от съда, че обстоятелството, че процесният автомобил не е бил паркиран по начин, по който да създава опасност или да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, също обуславя незаконосъобразност на ПАМ. Тези доводи, според касатора, имат отношение към прилагане на ПАМ - принудително преместване, но не и по отношение на спорната ПАМ - поставяне на техническо средство тип скоба. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което жалбата бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Ответникът Б. Б., чрез адв. Бистрева, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък и възразява за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна: На 17.10.2023 г., около 12.00 часа, след като не са били намерени свободни паркоместа, предназначени за хора с увреждания, в района около Военномедицинска академия (ВМА) - гр. София, във връзка със спешната необходимост от посещение на посоченото лечебно заведение от страна на Бояджийска, синът й, който към този момент управлявал собствения й лек автомобил марка Шевролет , модел Каптива , с ДК [номер], го паркирал на ул. Д-р Тодор Даскалов , на място, обозначено като зона за платено паркиране. Около 12.45 ч., върху автомобила, било намерено закрепено върху дръжката на шофьорската врата, Съобщение В 2356678/17.10.2023 г. за прилагане на ПАМ, както и върху предна лява гума на автомобила, била поставена скоба. На същата дата (07.10.2023 г.), за премахване на скобата била заплатена санкция от 30 лв. на пристигналия на място екип. Б. Б. притежава карта за паркиране на местата, определени за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, тъй като е с пожизнена трайно намалена работоспособност, по силата на Експертно решение 90672 от 203 от 22.12.2022 г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ Благоевград АД. Безспорно е установено, че за процесното паркиране в зелена зона, не е заплатена дължимата сума за престой, както и че в автомобила е била поставена на видно място, от вътрешната страна на предното стъкло, картата за паркиране на хора с увреждания. Съставен е Протокол за блокирани автомобили от 17.10.2023 г., в който е отразено, че на МПС с peг. [номер], марка Шевролет , паркиран на ул. Д- р Тодор Даскалов , е поставена скоба в 12.45 ч., с посочен час на освобождаване - 13.47 ч. При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспорената ПАМ е приложена от компетентен орган служител на Център за градска мобилност ЕАД, който въз основа на валидно трудово правоотношение, заема длъжността Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор . След анализ на относимата нормативна уредба и фактите по делото, съдът е формирал извод за материална незаконосъобразност на ПАМ. Като е съобразил нормата на чл. 4, § 1, б. а от Конвенцията за правата на хората с увреждания, административният съд е посочил, че изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗХУ, хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, който се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сред които и достъпни места за паркиране. В тази връзка и въпреки разпределената на страните тежест на доказване на спорните по делото факти, според съда, от ответника не се ангажирани доказателства за наличните места в зелена зона , обозначени със знак Д21 в района на ВМА София. Поради това е прието за невъзможно установяването, че от столичните общински органи са предприети достатъчно мерки за изпълнение на условията и създаването на гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания и то точно в район, най-често посещаван от тях - района на водещи национални медицински заведения (ВМА, УМБАП Александровска , УМБАП Св. Иван Рилски и др.). На следващо място съдът е приел, че приложената ПАМ по отношение на автомобил, за който не се твърди да е препятствал движението с начина, по който е бил паркиран, само защото не е заплатена определената такса за паркиране, се явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен оспорващата спрямо засегнатия защитен от закона обществен интерес. Решението е неправилно. Нормативите за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания са регламентирани в чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В посочената разпоредба в зависимост от предназначението на сградите и капацитета на паркинга са предвидени минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. В съответствие с чл. 170, ал.1 АПК, в тежест на ответника (в първоинстанционното производство) е да докаже, че в района на паркиране на процесния автомобил са спазени тези нормативи. По делото е представена схема на движение, сигнализация и маркировка на ул. Д-р Тодор Даскалов , но не са представени доказателства за спазване на горепосочените нормативи. В тази връзка, макар че е дал общи указания по разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, съдът в нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 АПК не е указал на административния орган да представи доказателства относно спазване на нормативите на чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. в района на паркиране на процесния автомобил. Едва в хода на настоящото касационно производство от касатора е представена Схема на паркоместата в район за контрол принудително задържане 3.1 и 3.2, в който попада и процесният участък, с твърдения, че съдържа данни за спазване изискванията на чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. Обсъждането на посочения документ от касационната инстанция обаче е недопустимо с оглед забраната за фактически установявания, регламентирана с чл. 220 АПК. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна, което препятства възможността за ефективна проверка на правилността на обжалваното решение, а и на законосъобразността на процесната ПАМ. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила е съществено и представлява основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд за събиране на доказателства съобразно дадените указания с мотивите на настоящото решение. При повторното разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по искането за разноски за настоящото касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,