Решение № 154 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 860/2009 г.

Решение № 154 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 860/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Й. П. Г., чрез пълномощника му адвокат А против решение от 22.05.2009 г., постановено по гр. д. № 24 по описа за 2009 г. на Окръжен съд М., с което е оставено в сила решение от 16.09.2008 г. по гр. д. № 1* от 2007 г., допълнено с решение от 20.11.2008 г. на Районен съд М. в частта за уважаване на предявения от Ю. А. А., М. А. А. и Е. В. Л. против Й. П. Г. ревандикационен иск по отношение индивидуализирани по кадастралната карта поземлен имот и жилищна сграда и същото решение е отменено в частта, с която е отхвърлено искането по чл. 431, ал. 2 от ГПК и е постановено друго за отмяна на нотариален акт № 1* том ХIV, регистър 23180, дело № 2358/2006 г. на нотариус рег. № 113 с район на действие Районен съд М. в частта, с която Р. Д. А. и Д. В. А. даряват на Й. П. Г. сграда с предназначение: друг вид сграда за обитаване с посочен идентификатор по кадастралната карта със застроена площ 33 кв. м. на един етаж и поземлен имот с посочен идентификатор по кадастралната карта в гр. М., ул. "Г" № 37 с площ 414 кв. м. В касационната жалба са наведени доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неучастието на задължителен другар, необоснованост на фактическите изводи на съда и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане след конституирането на неучастващия другар. Ответниците по касационната жалба Ю. А. А., М. А. А. и Е. В. Л. не са изразили становище по същата. Третите лица Р. Д. А. и Д. В. А. - помагачи на Й. П. Г. не са изразили становище по основателността на касационната жалба. Преди да пристъпи към произнасяне по обосноваността и правилността на въззивното решение, във връзка с които са и противоречиво разрешаваните въпроси, обосновали допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд констатира, че атакуваното решение е процесуално недопустимо, като постановено при неучастие на необходим другар. Въззивният съд е установил, че дворното място с изградената в него къща е закупено през 1947 г. от Г. Е. К., чиито наследници по закон са ищците и третите лица-помагачи. През 1975 г. същата е дарила на сина си А. А. първия етаж от двуетажна жилищна сграда и э ид. ч. от дворното място, съставляващо парцел **** от кв. 13, а през 1976 г. е продала на сина и снаха си В. А. и Р. А. втория етаж от двуетажната жилищна сграда и э ид. от общите части на сградата. През 1995 г. Гълъбина К. и съпругът й Г. К. са продали на сина си В. А. дворно място от 168 кв. м., включено в имот пл. № 1* парцел ****, кв. 168 заедно с построената в имота лятна кухня. През същата година Р. А. и В. А. са продали полумасивна лятна кухня и 168/378 ид. ч. от парцела, като нотариалния акт е поправен досежно обекта на сделката, който да се чете полумасивна жилищна сграда и 168 кв. м. от имот пл. № 1* парцел ****, кв. 168. Владимир А. е починал през 1997 г. и е бил наследен от съпругата си Р. А. и дъщерите си Е. Л. и Д. А., като през 2006 г. Р. А. и Д. А. са дарили на Й. П. Г. с нотариален акт № 1* том ХIV, регистър 23180, дело № 2358/2006 г. на нотариус рег. № 113 с район на действие Районен съд М. идеалните си части от жилището на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, сграда с предназначение друг вид сграда за обитаване и от дворното място. След извършване на дарението Й. Г. е разрушил полумасивната жилищна сграда и на нейно място без строителни книжа и разрешение за строеж изградил двуетажна жилищна сграда на 33 кв. м. Основният спорен въпрос по делото е действителен ли е договора за покупко-продажба от 1995 г. на лятната кухня и 168 кв. м. от дворното място с оглед разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ (отм.) и съответно притежавали ли са дарителките към момента на сключване на договора от 2006 г. права върху полумасивната сграда /лятна кухня/ и урегулирания поземлен имот, които да прехвърлят на ответника Й, а оттам и принадлежността на построената от Й. Г. след 2006 г. на мястото на полумасивната сграда двуетажна жилищна сграда. Към момента на построяване на двуетажната жилищна сграда Й. Г. е в брак с Т. Г. Г., а след като се атакува принадлежността на право на собственост, което според разпоредбите на СК - отм. се явява съпружеска имуществена общност, то в процеса и двата съпрузи се явяват необходими другари. Следователно въззивното решение е процесуално недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, който да конституира неучастващия по делото необходим другар, да повтори спрямо него процесуалните действия и с негово участие да разреши правния спор, като прецени дали сделките от 1995 г. са имали за предмет реална част от урегулираното дворно място и намиращите се върху него подобрения, които нямат характер на самостоятелен обект на вещни права /лятна кухня/ или касаят една от самостоятелните сгради в дворното място /с оглед изискванията за жилище към момента на изграждането й/ и съответно припадащите й се идеални части от съставляващото обща част дворно място, съответно останали ли са права върху дворното място, с които наследодателите да не са се разпоредили и които прехвърлителите по договора от 2006 г. да са придобили по наследство, а оттам дали са налице основания за уважаване на ревандикационния иск - изцяло или частично. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение