Решение № 5128 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 132/2021 г.

Решение № 5128 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 132/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "В и В Б. " ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, против Решение № 5800/23.10.2020 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. № 6553/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане принудителна административна мярка № ФК- С535-0405448 от 17.06.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение материалния закон. Касаторът счита, че принудителната административна мярка е наложена незаконосъобразно и е определен несъразмерен срок на прилагането й, като в подкрепа на тезите си развива подробни доводи. По същество претендира отмяна на обжалваното решение и оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" – София, чрез процесуален представител, в открито съдебно заседание оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на заповед за налагане принудителна административна мярка № ФК- С535-0405448 от 17.06.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "В и В Б. "ЕООД, гр. София е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. София, ж. к. "Обеля 2" и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че е установено основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на процесната ПАМ и нейната продължителност не е съобразена тежестта на нарушението. Решаващият състав е подчертал, че продължителността на срока се обосновава и с установената при проверката касова разлика от 190. 72 лв., както и с местоположението на обекта и потенциалната му възможност за голям клиентопоток. Споделил е и останалите мотиви на административния орган, с оглед на което е формирал краен извод, че избраната продължителност на срока на налагане на ПАМ не е в колизия с изискването на чл. 6, ал. 5 АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано първоинстанционният съд е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.01.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, чието извършване е предпоставка за налагането на ПАМ, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. В частност, при проведена оперативна проверка в търговски обект на дружеството е заплатена в брой сумата от 3. 05 лв. за извършена контролна покупка, като за полученото плащане не е издаден фискален бон. Осъществяването на посоченото нарушение е потвърдено и от констатираната при проверката разлика между фактическата наличност в касата на обекта и разчетената от ФУ, възлизаща на 190. 72 лв. При тези релевантни факти правилно първостепенният съд е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, обуславяща прилагането на ПАМ "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Цитираната разпоредба предоставя на административния орган при условията на оперативна самостоятелност конкретната преценка за продължителността на срока на налагането на ПАМ, като при съобразяване на необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая, в оспорената заповед са изложени подробни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ, които са съобразени с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност на провереното дружество. Настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд, че определеният със заповедта 14-дневен срок на забрана на достъпа до обекта се явява съразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Той е съобразен не само с установеното нарушение, но и констатираната касовата наличност в обекта при отчетен нулев оборот за деня към 15. 39 ч. Този извод не се променя от ревираните от касатора доводи, които са идентични с тези, заявени пред АССГ и са подробни обсъдени от решаващия състав. Изложените от първоинстанционния съд мотиви се споделят от касационната инстанция, поради което не следва да бъде преповтаряни, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК да се препрати към тях. Ето защо, като е приел, че предявеното оспорване е неоснователно и е отхвърлил релевираната жалба, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на НАП слeдва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 100 лв. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение