Решение № 7214 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3908/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Перник, чрез процесуален представител, срещу решение 366/28.02.2025 г., постановено по адм. дело 22/2025 г. на Административен съд /АС/ - Перник, с което е отменена негова заповед Заповед 313з-3175 от 31.12.2024 г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба - Н. В. Н., с адрес в гр. Перник, в писмена молба и писмена защита, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред АС - Перник е била Заповед 313з-3175 от 31.12.2024 г. на директора на ОДМВР Перник, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1, чл. 215, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл. 45, ал. 1 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е отстранен временно от длъжност младши инспектор Н. В. Н. младши автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР - Перник и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личен знак и служебно оръжие. За да отмени оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при липса на мотиви досежно втората кумулативна предпоставка, посочена в чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК както и в противоречие с материалния закон - основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно като краен резултат. Правилно, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см. на чл.214, ал.1, т.1 и чл.215, ал.1 във връзка с чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР. Както и първоинстанционният съд е посочил, предвидената в чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР възможност за временно отстраняване на служител от длъжност е обусловена от наличието на две кумулативно необходими предпоставки - образувано дисциплинарно производство срещу служителя и възможност служебното му положение да затрудни разкриването на обективната истина. В случая безспорно е налице първата предпоставка - срещу служителя Н. е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 48, ал.1, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 6 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 година за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Що се отнася до втората предпоставка настоящият съдебен състав отново споделя направените от АС Перник изводи. При издаване на заповедта, административният орган е посочил единствено правното основание на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за постановеното временно отстраняване от длъжност, без да е изложил фактически основания за това защо се налага такова в конкретния случай. Следва да се отбележи, че в предложението за временно отстраняване от длъжност като причини за същото е посочен характера на дисциплинарното нарушение, както и обстоятелствата по неговото извършване, като непосредствено след това е посочено, че въз основа на горното може да се направи обосновано предположение, че ако служителят не бъде отстранен от длъжност, служебното му положение би попречило за разкриване на обективната истина. Така изложените съображения по никакъв начин не могат да се приемат за мотиви защо се налага временното отстраняване, като те дори не касаят служебното положение на служителя и причината защо то би попречило за разкриване на обективната истина, а характера и обстоятелствата по извършеното от него дисциплинарно нарушение. В тази връзка е правилен извода на АС Перник, че липсват изложени съображения за това как с оглед заеманата от него длъжност младши инспектор Н. Н. младши автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР Перник може реално да окаже влияние върху дисциплинарното разследване, като заложеният от законодателя смисъл на временното отстраняване е именно това - да се избегне такава вероятност. Ето защо са обосновани изводите на административния съд за издаване на заповедта в нарушение на изискванията за нейната форма излагане на фактическите основания за постановяването й, поради което правилно съдът е стигнал до извод за наличие на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК за нейната отмяна. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на АС относно липсата на посочен срок за отстраняването от длъжност като самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Последният е кратък до два месеца /чл. 214, ал. 3 от ЗМВР/, поради което мярката е пропорционална и не засяга правото на труд на служителя в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Непосочването на срок не влече като последица незаконосъобразността на оспорената заповед. Нещо повече - предвид издаване на последваща заповед - на 26.02.2025 г., с която е удължен срока за отстраняването на служителя до 28.03.2025 г. е видно, че е спазен законоустановения срок, регламентиран в посочената норма. Липсата на посочен срок на временното отстраняване е нарушение, но в конкретния случай, може да се приеме, че същото не е съществено, като липсват твърдения и данни служителят да е бил отстранен от работа за време извън законовоустановеното. Независимо от изложеното в предходния абзац, липсата на фактически основания за издаване на заповедта е достатъчно основание за отмяната й, поради което решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1000 /хиляда/ лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 28.05.2025 г., като по отношение на неговия размер и предвид фактическата и правна сложност на делото, както и предвид факта, че претендираният размер е близък до посочения в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 относно хонорарите за дела по ЗМВР от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, настоящият съдебен състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност за неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение