Решение № 10422 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7083/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение № 14504 от 15.04.2026 г. по адм. д. № 9046/2025 г., Административен съд - София - град (АССГ) е отменил по жалба на В. С. В. ревизионен акт (РА) № Р-22221023007415-091-001 от 06.08.2024 г., издаден от органи по приходи при Териториална Дирекция (ТД) на Национала агенция за приходите (НАП) Велико Търново, в частта, потвърдена с решение № 689/04.07.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на В. С. В. е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „МАКИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ за периодите от м. 12.2018 г. до м. 07.2019 г., за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от м. 12.2018 г. до м. 07.2019 г. за осигурителни вноски за фонд ДОО и УПФ по КСО за периодите от м. 12.2018 г. до м. 05.2019 г. и м. 07.2019 г., за вноски за здравно осигуряване по ЗЗО за периодите от м. 12.2018 г. до м. 05.2019 г. и м. 07.2019 г. ведно с начислените лихви.

Срещу постановеното съдебно решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Калоферова, в която се поддържат доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на В. С. В. срещу процесния РА. В проведено открито съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Тодорова, която поддържа жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – В. С. В., чрез адв. Симеонова, намира жалбата за неоснователна по подробни съображения изложени в писмен отговор и писмени бележки. В проведено открито съдебно заседание страната се представлява от адв. Петрова, която оспорва жалбата и настоява за оставяне на първоинстанционното решение в сила. Претендират се разноски.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № Р-22221023007415-091-001 от 06.08.2024 г., издаден от органи по приходи при ТД на НАП - Велико Търново, в частта, потвърдена с решение № 689/04.07.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който на В. С. В. е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „МАКИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ за периодите от м. 12.2018 г. до м. 07.2019 г., за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от м. 12.2018 г. до м. 07.2019 г. за осигурителни вноски за фонд ДОО и УПФ по КСО за периодите от м. 12.2018 г. до м. 05.2019 г. и м. 07.2019 г., за вноски за здравно осигуряване по ЗЗО за периодите от м. 12.2018 г. до м. 05.2019 г. и м. 07.2019 г. ведно с начислените лихви.

АССГ е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство без да са допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон.

Първостепенният съд е анализирал нормативната уредба предвидена в чл.19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за ангажиране солидарната отговорност на трето лице, както и елементите от фактическия състав при кумулативното наличие на които се реализират хипотезите предвидени в посочените разпоредби.

Като безспорно установено по делото е прието обстоятелството, че от 28.12.2017 г. В. С. В. е едноличен собственик и управител на „МАКИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД до 26.07.2019 г., когато е прехвърлил дружествените си дялове на своята баба – Е. И. и е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК. За безспорно установено е прието също, че задълженията на дружеството са установени с влязъл в сила РА № Р-22221922000207-091-001/08.09.2024 г. на ТД на НАП София, с който на „МАКИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за периодите на управление на В. В. - за 2017 г. - 436,66 лв. и лихви 196,76 лв., за 2018 г. - 20569,73 лв. и лихви 7420,95 лв., като задълженията не са внесени. В РА на дружеството е установено още, че са декларирани задължения по ЗДДФЛ – дружеството декларира с титул Декларация образец 6 данъци по изплатени трудови възнаграждения, но същите не са платени в размер на 1 144,06 лв. и лихви 715,56 лв. Декларирани са и задължения по ЗДДС в размер на 13 964,28 лв. и 9017,70 лв. – лихви, за ДОО по трудови и приравнени на тях правоотношения размер на - 1823,35 лв. и лихви - 1135,12 лв. към 24.06.2024 г., както и за ЗО в размер на - 760,22 лв. и лихви 472,38 лв. към 24.06.2024 г. Отбелязано е, че подадените декларации са изпълнително основание и във вр. с чл. 105 и чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК - с декларирането на задължения по съответния закон, ревизираното лице като лице – отговорно за организацията и управлението на дейността на дружеството, е било наясно с обстоятелството, че с подадените декларации са формирани задължения за данъци и осигурителни вноски, дължими в определените в съответния закон срокове. Като безспорно установено по делото е приета и невъзможността публичните вземания да бъдат събрани от основния длъжник - „МАКИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, доколкото в хода на ревизията от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София е предоставена информация за наложени обезпечителни мерки за събиране на задълженията, съответно предприетите действия за принудително изпълнение на вземанията на дружеството. Образувано е изпълнително производство /ИД №190689855/2019 г./ Наложен е запор на банкови сметки на дружеството, по които няма авоари. Дружеството не разполага с други активи за обезпечаване на задълженията. Дългът на „МАКИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е категоризиран като несъбираем.

Съдът е определил, като спорен въпросът за наличието на извършени действия от страна на ревизираното лице обосноваващи изпълнението на фактическия състав по чл. 19, ал.1 и ал. 2 от ДОПК и наличието на причинно-следствена връзка между действията на управителя и невъзможността за събиране на публични задължения на основания длъжник.

Административният съд е възприел за правилно разбирането на приходните органи, че недекларирането от задълженото лице на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите, както и декларирането на неверни обстоятелства по доставки /необективни данни в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО/ представлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Според съда в случая не се установява наличието на последната предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно наличието на причинна връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството от неговото имущество и поведение на ревизираното лице. Прието е, че неправомерното попълване на ГДД може да е предпоставка за възникване на самите данъчни задължения, но не и за невъзможността те да бъдат събрани. Съдът е отбелязал, че в РА и РД не е изследвано отражението на извършените действия от ревизираното лице върху невъзможността за погасяване на задълженията на дружеството. Обоснован е извод за липса на доказателства установяващи причинно-следствената връзка между конкретни разпоредителни действия на управителя и настъпилата невъзможност за събиране на задълженията от дружеството за ДДС и корпоративен данък по влезлия в сила РА. Съдът е заключил, че в процесния случай не е установен при условията на пълно и главно доказване фактическия състав за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице.

Относно отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, съдът е отчел, че като мотиви в РА за прилагане на разпоредбата е посочено, че с отчетените приходите с ЕКАП е извършено скрито разпределение на печалбата, довело до намаляване имуществото на дружеството, което има за последица невъзможност за плащане на задължения. Според издателят на акта от данните за касова наличност на „МАКИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, декларирани с подадените ГФО, се установяват към 31.12.2018 г. налични парични средства в брой в размер на 154 000,00 лв., за които няма данни да се предавани на новия управител и не са разпоредени плащания към бюджета. Съдът е приел, че липсват каквито и да е доказателства за извършено от ревизираното лице разпореждане с пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивиденти. АССГ е обосновал извод, че липсата на извършени плащания не може да доведе до извод за скрито разпределение на печалбата, извършено от управителя В. или разпределен дивидент предвид разпоредбата § 1, т. 4 и т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО и на чл. 19 ал. 2 т. 1 ДОПК. Според съда действително ревизираното лице, като управител е бил наясно с дейността и задълженията на дружеството, но по делото не е доказано изплащането на завишено възнаграждение в полза на управителя, както и недобросъвестно намаляване на имуществото на дружеството, довело до умишлена невъзможност за погасяване на задълженията. Прието е, че в хода на ревизията и при съдебното оспорване на РА не са ангажирани доказателства установяващи извършени плащания в натура или в пари, представляващи скрито разпределение на печалба или дивиденти.

В заключение АССГ е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за недобросъвестност на ревизираното лице по смисъла на чл. 19 ал. 10 от ДОПК. Обоснован е извод, че поведението на управителя има за последица публични задължения на дружеството, но същото не може да се възприема като причина за невъзможността, декларираните задължения за данъци да бъдат събрани. Според съда не води до обратен извод и обстоятелството, че В. е прехвърлил дружествените си дялове през 07.2019 г. на своята баба – Е. И.. В тази връзка е прието, че прехвърлянето на дружествените дялове от ревизираното лице на трето лице, преди ревизионното производство не обосновава недобросъвестно поведение на ревизираното лице, което да води до невъзможност за събиране на публичните задължения.

Решението е правилно.

При постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е пресъздал и възприел вярно и подробно установената фактическа обстановка, обсъдил е всички относими за правилното разрешаване на спора доказателства, в следствие на което е обосновал правилни изводи, които съответстват на материалния закон.

Правилна е преценката на АССГ, че по аргумент по чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, тежестта на доказване в съдебното производство на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл. 19, ал. 1 и по чл. 19, ал. 2 от ДОПК фактически състав, е на приходната администрация. С тези разпоредби е създадена особена хипотеза на отговорност на лицата управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези които са длъжни да ги удържат и внасят.

Съдът правилно е съобразил, че по делото липсва спор относно факти.

Спорът в настоящият случай се концентрира върху правилното тълкуване и приложение на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи от фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Кои факти и обстоятелства подлежат на обявяване/деклариране пред орган по приходите или публичен изпълнител определя закона. Форма на действието – не всяко действие, а само преднамерено целенасочено действие. Т. е. необходимо е виновно поведение.

4. Причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. Отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК ще бъде реализирана единствено само когато невъзможността за събиране на задължението се дължи на поведението на третото лице по укриване на факти и обстоятелства.

5. Невъзможност да бъде събрано вземането. Тежестта за установяване на това обстоятелство е на приходния орган, като чрез допустими доказателства се установи, че задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите задължения.

6. Граници на отговорността – в резултат на виновното си поведение третото лице отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. Отговорността по чл. 19, ал. 1 е в по-голям обем и се различава от отговорността по ал. 2 на същата норма, която е ограничена до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото – ал. 4 на чл. 19 ДОПК.

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Предпоставките за ангажиране на отговорността в хипотезата както на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, така и на чл. 19, ал. 2 ДОПК, са правилно очертани от състава на АССГ.

Първите два елемента от фактическите състави по двете разпоредби касаят субекта на отговорността - кой може да бъде трето отговорно лице - управител или член на орган на управление, както и съществуване на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 от ДОПК. Тези обстоятелства не са спорни между страните по делото. Видно от представените доказателства се установява, че от 28.12.2017 г. В. С. В. е едноличен собственик и управител на „МАКИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД до 26.07.2019 г., когато прехвърля своите дялове на баба си – Е. И.. По делото не е налице спор и относно обстоятелството, че задълженията на „МАКИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД са установени с влязъл в сила РА № Р-22221922000207-091-001/08.09.2024 г. на ТД на НАП София, с който са определени задължения за корпоративен данък за периодите на управление на В. В. - за 2017 г. - 436,66лв. и лихви 196,76лв., за 2018г. - 20569,73 лв. и лихви 7420,95лв. Задълженията не са внесени. Наред с това от дружеството са декларирани задължения по ЗДДФЛ – дружеството декларира с титул Декларация образец 6 данъци по изплатени трудови възнаграждения, но същите не са платени в размер на 1 144,06 лв. и лихви 715,56 лв. Декларирани са още задължения по ЗДДС в размер на 13 964,28 лв. и 9017,70 лв. – лихви, за ДОО по трудови и приравнени на тях правоотношения размер на - 1823,35 лв. и лихви - 1135,12 лв. към 24.06.2024 г., както и за ЗО в размер на - 760,22 лв. и лихви 472,38 лв. към 24.06.2024 г. Безспорно установена е и невъзможността за обезпечаване на установените публичните вземания от основния длъжник - „МАКИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД. Въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело № 190689855/2019 г., като дългът на дружеството е категоризиран, като несъбираем.

Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци, каквато в случая не е доказана от страна на приходната администрация. С оспорения РА, в частта му потвърдена с решението на горестоящия административен орган е ангажира отговорността на В. С. В. на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „МАКСИТРЕЙДИНГ“ ЕООД по ЗКПО за 2018 г., с мотива, че ревизираното лице е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите, предвид установеното наличие на недекларирани приходи от дейността на дружеството в ГДД по чл. 92 от ЗКПО отчетени в 4 касови апарата на дружеството, което е установено с влязъл в сила РА. В конкретния случай, както в РА така и в потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган не са изложени съображения относно конкретно поведение на В., изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. От приходните органи не са изложени твърдения за осъществено от ревизираното лице волево действие целящо укриване при наличието на умисъл, при който лицето е съзнавало смисъла и значението на действията си и е предвиждал или целял настъпването на последиците от тях. В процесния случай не би могло да се възприеме за изпълнен фактическия състав за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК единствено въз основа на твърдението на ревизиращите, че В. в качеството си на управител на „МАКСИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е подавал непълни или неверни декларации, което представлява укриване на факти и обстоятелства, които са били известни на ревизирания и е довело до невъзможност за заплащане на задълженията на дружеството. От приходните органи не е доказана субективната страна на извършеното деяние от В. по укриване на факти и обстоятелства. По делото не са налице доказателства, от които да се изведе несъмнен извод, че в периода през който В. е бил управител на дружеството е укривал целенасочено факти и обстоятелства и в резултат на това укриване е било невъзможно събирането на вменените данъчни задължения на „МАКСИТРЕЙДИНГ“ ЕООД. В процесния случай липсва установеност на причинно-следствената връзка между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка не може да се установи с подадените данни в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Правилно е разбирането на първостепенният съд, че непълното или невярно попълване на ГДД е предпоставка за възникване на данъчни задължения, но не и за невъзможността за тяхното събиране. Следователно, липсата на което и да е от предвидените в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК кумулативни условия препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице.

Правилно е приел АССГ, че оспорения РА е незаконосъобразен и по отношение на ангажираната с него отговорност на ревизираното лице на основания чл. 19, ал. 2 от ДОПК за установените задължения по ЗДДФЛ за периодите от м. 12.2018 г. до м.07.2019 г., по ЗДДС за периодите от м. 12.2018 г. до м. 07.2019 г., за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за периодите от м. 12.2018 г. до м. 05.2019 г. и м. 07.2019 г. За да мотивират основанието по чл. 19, ал. 2 от ДОПК приходните органи са приели, че отчетените приходите с ЕКАП представляват скрито разпределение на печалбата, довело до намаляване на имуществото на дружеството, което има за последица невъзможност за плащане на задължения. Според ревизиращите от данните за касова наличност на „МАКИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, декларирани с подадените ГФО, се установяват към 31.12.2018 г. налични парични средства в брой в размер на 154 000,00 лв., за които няма данни да се предавани на новия управител и не са разпоредени плащания към бюджета. Изложено е още, че последващите действия по продажбата на дяловете на дружеството през м. 07.2019 г. на свързано лице, потвърждава недобросъвестността и умисъла в действията на лицето. Според приходните органи при прехвърлянето на дружествените дялове не е посочено да са предавани средства на новия собственик, от което следва, че средствата са отклонени в лична полза на В.. Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство не са събрани преки или дори косвени доказателства за извършено разпореждане с пари от имуществото на „МАКСИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, представляващо скрито разпределение на печалба или дивиденти. По делото не се установява твърдяното скрито разпределение на печалба да е постъпило под каквато и да е форма в патримониума на ревизираното лице, което да е довело до нарастване на неговото лично имущество.

Не се установява и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното скрито разпределение на печалба и невъзможността за събиране на задълженията на дружеството. Законосъобразни са направените от АССГ изводи въз основа на доказателствата по делото, че неплащането на задълженията за данъци и осигурителни вноски не може да бъде причина същите да не могат да бъдат събрани. Обосновано съдът е акцентирал, че липсата на извършени плащания не може да доведе до извод за скрито разпределение на печалбата, извършено от управителя В. или разпределен дивидент предвид разпоредбата § 1, т. 4 и т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО и на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК.

За да се реализира отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК трябва да е налице и недобросъвестност, която не се презюмира, а следва да бъде доказана - в този смисъл е съдебната практика на ВАС - Решение № 3068 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14255/2016 г., I о., Решение № 15991 от 19.12.2018 г. на ВАС, по адм. дело № 8210/2018 г., и др. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че от представените доказателства не може да се заключи, че ревизираното лице е действало недобросъвестно. Обстоятелството, че ревизираното лице е прехвърлило дружествените си дялове на своята баба Е. И. през м. 07.2019 г., в период предхождащ ревизията също не може да обоснове извод за недобросъвестност на В..

При доказателствена тежест за приходните органи да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на недобросъвестност при извършване на соченото действие, както и причинната връзка между него и невъзможността да се съберат публичните задължения на дружеството, единствено хипотетичните предположения изложени в РА за отклонение на средствата в лична полза на управителя, не изпълнява изискването за мотивиране на РА.

Не следва да бъдат обсъждани в настоящото решение доводите на ответника по касация изложени в писмените бележки по делото за нищожност на издаденият на „МАКСИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД РА № Р-22221922000207-091-001/08.09.2024 г. на ТД на НАП София, доколкото в административния процес не е предвидена възможност съдът да упражнява косвен съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на административен акт, който не е предмет на конкретното производство.

Като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения РА, първостепенният съд е постановил решение, което не страда от изложените в касационната жалба отменителни основания и като правилно и законосъобразно следа да бъде оставено в сила.

По разноски:

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноските за настоящото касационно производство за адвокатско възнаграждение в доказан размер на 2 900 евро, по договор за правна защита и съдействие от 30.07.2026 г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение