Решение № 13070 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 992/2010 г.

Решение № 13070 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 992/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на РПК "Септември" гр. Нови пазар против решение № 119 от 3.12.2009 г., постановено по административно дело № 247 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Шумен. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по основание и в пълен размер. Не ангажира доказателства пред настоящата инстанция. Ответникът - Община Нови пазар редовно призована не се представлява. В представен отговор от пълномощника, адв. Гатев изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна в развилото се пред Административен съд - гр. Шумен съдебно производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по искова молба на РПК "Септември" гр. Нови пазар срещу община Нови пазар, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на суми представляващи обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди в резултат на действията по премахване на незаконен строеж. В обстоятелствената част на исковата молба и допълнителните молби е посочено, че с разпореденото събаряне не сградата са причинени материални вреди, цитирани подробно. Направени са твърдения, поддържа и пред касационната инстанция, че сградата е законен строеж, никога не е била преместваем обект, а трайно закрепена към терена, за която са налице предпоставките на § 16/1 от ЗУТ и кметът не е имал правомощие да разпореди събаряне. С решението си, постановено след събиране на писмени доказателства вкл. и съдебно техническа експертиза, съдът е отхвърлил така предявения иск, приемайки, че е неоснователен и недоказан. Обосновал се е с липсата на доказателства за собственост на касатора върху сградата. За да достигне до този правен извод, съдът се е обосновал с фактите, установени от събраните по делото доказателства. Така постановеното решение е правилно. Съдът в подробни мотиви е отговорил на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Обсъдил фактическите обстоятелства по делото, въз основа на което е направил обоснован извод за неоснователност на иска за обезщетение. Фактическата обстановка не се оспорва, а само правните изводи, формирани от съда. Безспорно заповедта от 23.11.2006 г е обявена за нищожна, но премахването на строежа е реализирано съгласно заповед от 12.12.2006 г., за която няма данни да е отменена като незаконосъобразна. Следователно, премахването на обекта е последица от този акт, а не от заповедта, която е отменена. При тази фактическа обстановка следва, че не са налице предпоставките по чл. 4, връзка чл. 1 от ЗОДОВ, които следва да са кумулативно дадени. Липсата на акт, който е обявен за незаконосъобразен, води до липса на кумулативно изискваща се предпоставка на фактическия състав на приложимата правна норма. Заповедта от 12.12.2006 г. не е вътрешно служебен и от нея може да се приеме, че са настъпили правните последици за жалбоподателя, ако той беше доказал право на собственост върху съборения обект. Дори и да се приеме, че акта е обявен за нищожен, т. е. налице е тази кумулативна предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ, то не са проявени другите предпоставки. Касатора, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция не ангажира доказателства, че сградата е собственост на кооперацията. Аргумент от това е неуспешно проведен исков процес -установителния иск по чл. 97 ГПК (отм.) е отхвърлен, като е прието че общината е собственик на земята, а относно обекта - магазин, факта че общината не е негов собственик не води до извод, че собственик е жалбоподателя. При липсата на доказателства за учредено право на строеж и това че постройката е върху имот, общинска собственост, твърденията за собственост върху сградата са очевидно несъстоятелни. При тези установени обстоятелство не може да се приеме, че са настъпили вредоносни последици за РПК от събаряне на постройката. Поради това, като е приел, че искът е неоснователен, съдът е приложил правилно закона. Неоснователен е и доводът за нарушение на съдопроизводствените правила. Позоваването на чл. 177, ал. 1 от АПК е неоснователно, тъй като действието на съдебното решение не е относимо в казуса. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. В тежест на ищеца в исковото производство е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ което не е направено пред първостепенния съд. Решението за отхвърляне на иска на касатора е правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд - трето отделение,