Решение № 13304 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5281/2013 г.

Решение № 13304 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5281/2013 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие", гр. София, представляван от Румен Порожанов, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ива Зарева, срещу Решение № 826 от 07.02.2013 г. по адм. дело № 1699/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 35 състав, с което е отменена по жалба на Георги Стоянов Матанов Заповед № 01 - РД/2753 от 17.08.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли да бъде отменено и да бъде уважена подадената пред този съд жалба съобразно повдигнатите с нея искания, както и да му бъдат присъдени разноските в производството. Ответникът - Георги Стоянов Матанов, не взема становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като в хода на производството са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което атакуваното решение на Административния съд е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Касационната жалба е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С Решение № 826/07.02.2013 г. по адм. дело № 1699/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 35 състав, в производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отменена заповед № 01-PД/2753 от 17.08.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и върната преписката на административния орган за ново произнасяне. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е съобразен материалния закон. По конкретно съдът е посочил, че макар действително да се установява изпълнението на фактите от хипотезата на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., а именно "недостатъчен бюджет по мярката", което е и основания за пълен или частичен отказ за финансиране, заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК липсват каквито и да са факти и обстоятелства, които да обосновават приложеното правно основание за отказ. На следващо място е посочил, че отказът е постановен и при наличието на съществени нарушения на административно производствените правила. А именно, че разглеждането на заявленията и одобряването на проектите "по реда на тяхното постъпване", без отчитане на това към кой прием са те и без отчитане на съответния бюджет за приема на практика е довело до това за заявленията от четвърти и пети прием да няма никакви средства, т. е. административният орган сам се е поставил в невъзможност да разглежда по същество заявления от тези предварително обявени от него приеми. Съдът е приел още, че когато за съответния прием се установи, че подадените заявления са на стойност над предвидения бюджет, съгласно текста на чл. 34 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., заявленията за подпомагане се класират съгласно критериите за оценка по чл. 31, ал. 2, т. 2 от Наредбата и се одобряват в низходящ ред, която разпоредба обаче е нарушена, което е видно както от приетата по делото експертиза, така и от становището на Държавен фонд "Земеделие", тъй като заявленията от четвърти и пети прием изобщо не са разглеждани по същество. Посочил е още, че оспорената заповед е постановена в противоречие с правилото на чл. 29, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., която предвижда, че изпълнителният директор издава решение за спиране на приема на заявления и съобщението за това следва да се публикува най-малко 15 календарни дни преди спирането на приема. В конкретната хипотеза това задължение не е изпълнено въпреки, че негарантираният бюджет е бил изцяло изчерпан още в третия прием на заявления за подпомагане, тоест още при отварянето на четвъртия прозорец не е имало никакви финансови средства за разпределение по мярка 121. С оглед изложеното първоинстанционният съд е счел, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, а делото - върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. С обжалваната пред Административен съд София - град заповед № 01-PД/2753 от 17.08.2010 г., изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" отказва да бъде финансирано заявлението за подпомагане на кандидата Георги Стоянов Матанов, с идентификационен номер - № 16/121/03439, на стойност 1021163.47 лева. Правното основание за издаване на заповедта е чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Като фактически основания (мотиви) е посочено дословно следното: "По силата на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., заявлението за подпомагане получава отказ за финансиране поради недостатъчен бюджет по мярката". По делото съдът е назначил съдебно - счетоводна експертиза, която дават заключение, че не е наличен финансов ресурс по т. нар. негарантиран бюджет към датата на подаване на заявлението от страна на жалбоподателя. Този въпрос обаче е следвало да бъде изяснен от административния орган. Формалното посочване, че няма бюджет по мярката не е достатъчно за да мотивира отказ. Следвало е да бъде обстойно посочено към кой момент се е получил недостига на парични средства, за кой прием, до кога са стигнали отпуснатите средства, има ли уважени заявления за финансиране по същата мярка и дали одобрените суми са в пълния претендиран размер или пропорционално на подадените заявления. Следва да се отбележи, че няма спор, че има голям интерес към мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" по ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и респективно голям брой земеделски производители с подадени заявления за подпомагане, но този факт сам по себе си не е основание за отказ за финансиране (пълен или частичен), а следва да се посочи в акта кога се е изчерпал одобреният финансов ресурс (за негарантирания бюджет). Констатациите на вещото лице, както и обясненията на пълномощника на Държавен фонд "Земеделие", дадени с касационната жалба, не могат да заместят липсващите мотиви, дължащи се от административния орган и то преди издаване, а не след издаване на административния акт. Излагане на мотиви впоследствие означава дописване на акта, което е недопустимо. Обжалваната заповед на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция не е мотивирана с конкретни и пълни мотиви и това е достатъчно основание тя да бъде отменена. Като е процедирал по този начин - с отмяна на заповедта и връщане на преписката за произнасяне, Административен съд София - град е постановил обосновано и съобразено с материалния закон съдебно решение. Няма оплакване в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила, а за такива съдът не следи служебно както на основание чл. 218, ал. 2 от АПК следи за валидност и допустимост. При тази служебна проверка не се констатира решението да е нищожно или недопустимо. С оглед всичко изложено, то следва да бъде оставено в сила изцяло, като при издаването на новия административен акт се вземат предвид и изложените в настоящото решение съображения. При този изход на делото, на касационния жалбоподател, макар и своевременно поискани, разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,