Решение № 6952 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2634/2014 г.

Решение № 6952 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2634/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Димитров Стефанов от гр. София срещу решение № 7098 от 18.11.2013 г. по адм. дело № 6127/2013 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - кмета на район "Младост" на Столична община, чрез своя процесуален представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на седмо отделение, намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Стоян Димитров Стефанов срещу решение № 1/20.05.2013 г. на кмета на район "Младост" на Столична община, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № ЗДОИ-9400-1/7.05.13 г. С посоченото заявление Стоян Димитров Стефанов е поискал да му бъде предоставено копие от сигнал на кмета на общината до 7-мо РУ на МВР, с който се иска съдействие срещу негово (на жалбоподателя) агресивно поведение. За да постанови този резултат, Административен съд София-град е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като търсената информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Решението е правилно. Субектите, задължени да осигуряват достъп до обществена информация, са посочени в нормата на чл. 3 ЗДОИ, като кметът на общината, в качеството си на орган на изпълнителната власт в общината (чл. 33 от Закона за администрацията и чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация), се явява задължен субект по смисъла на закона, съобразно нормативно определената му компетентност. За да възникне задължение за субекта по чл. 3 ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация, правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. ЗДОИ от заявителя и да съдържа описание на исканата информация. Според съдържанието на заявлението по чл. 25 ЗДОИ търсената от Стоян Димитров Стефанов не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, поради което административният орган не е имал задължението за предоставянето й. Твърденията в касационната жалба, че всеки документ, издаден от общината, следва да се приеме за носител на информация за обществена дейност, а оттук и представляващ обществена информация, са неоснователни. За да е налице задължение за произнасяне на сезирания орган е необходимо исканата информация да има качеството на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. По дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ "обществена информация" е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Информацията, искана от Стоян Димитров Стефанов в заявлението му до кмета на общината, не е обществена по своето съдържание. Тя се отнася до негови действия, а не до дейност на администрацията, за която той да си състави лично мнение. Правилно решаващият съд е посочил, че за Стоян Димитров Стефанов съществува друг процесуален ред за получаване на необходимата информация и защита на неговите права в образуваното по сигнала производство. За водените досъдебни производства, дори и в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато са част от прокурорска преписка и касаят конкретни случаи, за които е проверявано дали са налице данни за извършване на престъпления, следва да се прилагат нормите на НПК по силата на правилото (Lex specialis derogat legi generali), тъй като в случая се явяват специални по отношение тези на ЗДОИ. Предвид изложеното, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на релевираните касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че с оглед нормата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г, такова следва да бъде присъдено в размер на 300 лева. В случая цитираната разпоредба следва да намери приложение в редакцията и от ДВ, бр. 28/28.03.2014 г. в сила от 31.03.2014 г., тъй като устните състезания са приключили на 20.05.2014 г., т. е. след изменението на наредбата. С оглед изложеното, оспореното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение