Решение № 4376 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6346/2008 г.

Решение № 4376 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6346/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по делото е по предвидения ред на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Димитър Нейков Димитров от гр. Божурище, Софийска област против решение № 126 от 21.03.2008 г., постановено по адм. дело № 624/2007 г. по описа на Административен съд гр. София - област. В жалбата не са наведени конкретни касационни основания, но от изложеното в обстоятелствената част е видно, че се поддържат основания за необоснованост на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяната му. Ответната страна - Община -Божурище не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора, с която същият моли да бъде осъдена Община гр. Божурище да му заплати обезщетение от бездействие на администрацията на общината изразяващо се в не предоставяне на равностоен общински имот в регулация в някое от съставните села на общината. Бездействието на общината да издаде оградна линия на имота върху който е имал отстъпено право на строеж му е попречило да осъществи строежа на вила, преди същата земя да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил иска на жалбоподателя, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че същия е недоказан по безспорен начин. Приел е още, че жалбоподателя е имал по силата на Заповед № 217/22.08.1989 г. отстъпено право на строеж на основание чл. 15 от ЗС във връзка с чл. 103 от Наредбата за държавни имоти върху парцел IV-общ. в кв. 48 по регулационния план на м. Бобен - с. Хераково. Въз основа на тази заповед е бил сключен и договор за право на строеж върху държавна земя, като ищеца е заплатил правото на строеж. С писмо жалбоподателя е уведомен да се яви в общината за да му бъде дадена нова оградна линия поради унищожаване на поставените колчета, като със същото писмо му е отговорено, че не може да са извърши замяна на отстъпеното му право на строеж с друго такова на друг парцел. С молба подадена през 1994 г. жалбоподателите отново са поискал замяна, като такова искане е правил и през 1995 г. с молба № 490 от 09.02.1995 г. Няма спор по делото, че между временно имотът е бил възстановен на бившите собственици. Не е открита молба от жалбоподателя за издаване на строителна линия за строеж, а след извършена проверка в архива е установено, че и в периода от 1989 г- до 1992 г. такава не е постъпвала в общината от името на жалбоподателя. При тази установена фактическа обстановка съдът е приел, че искът не е доказан и го е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото. В жалбата са изложени отново, както в исковата молба твърде общи мотиви за отмяна на съдебното решение, но в крайна сметка прозира искане за претендирано натурално обезщетение. Такова обаче не предвидено по ЗОДОВ, предвидено е само парично обезщетение за претърпени вреди - имуществени и неимуществени при наличието на съответните предпоставки на закона. Съдът в изпълнение на задължението си по закон е указвал на жалбоподателя да уточни претенцията си, но въпреки това последователно е поддържано искане за натурално обезщетение. Независимо от това по делото не се установиха незаконосъобразни бездействия отстрана на длъжностни лица от общината, които да са в причинна връзка с претърпени щети от жалбоподателя във връзка с неизвършване на строежа по отстъпеното право. Видно от молбите подавани до общината, той е искал непрекъснато замяна с друг парцел въпреки, че е бил уведомен от същата, че ако не осъществи даденото му право на строеж съществува вероятност за реституция на земята, което в крайна сметка е и станало. В конкретния случай искът е бил съединен с оспорване на бездействие на общината във връзка с издаване на разрешение за оградна линия. Правилно първоинстанционния съд е приел, че след като няма искане за издаване на разрешение за строеж, то не е съществувало задължение за длъжностните лица да дават ниво и линия за строеж, тъй като те са действия които се извършват след като има разрешение за такъв. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че липсват всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищеца по делото не се е справил с доказателствената тежест с която разполага по закон, и не е установил претърпени вреди (пропуснати ползи) от незаконосъобразни актове, действие или бездействия както се твърди. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,