Решение № 1381 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2007 г.

Решение № 1381 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на Н. Л. К. и Я. С. К., двамата чрез пълномощника им адвокат Н. С., против въззивното решение от 28.06.2007 г. по гр. д. № 1061/2006 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.07.2006 г. по гр. д. № 821/2005 г. на Б. районен съд. С него е отхвърлен предявения от тях против Д. С. М. иск за съдебна делба на описания в решението имот, както е отхвърлен и иска им против нея и Х. Г. А. за обявяване нищожността на сключения между тях договор за покупко-продажба с нот. акт № 28/97 г. поради противоречието му с чл. 76 ЗН. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи. Молят за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане за обсъждане на всички доказателства. Ответниците не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Предмет на спора е земеделски имот, възстановен с решение от 10.01.97 г. на поземлената комисия на наследниците на К. К., починала през 1963 г. Ответницата Д. М. е нейна дъщеря, която я наследява заедно с преживелия й съпруг С, неин баща. Последният е починал през 1978 г. и оставил за наследници ответницата Д. ищците - преживяла съпруга и син. Последните, в това им качество претендират да са съсобственици на възстановения по ЗСПЗЗ земеделски имот заедно с ответницата, при дялове, признати им и с влязло в сила съдебно решение - 1/3 ид. ч. общо за тях и 2/3 ид. ч. за ответницата Д. Т. като последната се е разпоредила в полза на втория ответник със спорния имот в нарушение на чл. 76 ЗН, ищците искат и признаване нищожността на този договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 28/97 г. Срещу този иск ответникът Х. А., купувач по горния договор, прави възражение за изтекла в негова полза кратка придобивна давност, поради което и счита, че е собственик на имота. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд приел, че ищците са собственици на 1/3 ид. ч. от възстановения земеделски имот, което е признато и с влязло в сила решение по установителния им иск в производството по друго дело (гр. д. № 846/98 г. БлРС), по иск срещу ответницата Д. Т. като последната преди предявяване на иска се е разпоредила с целия имот в полза на втория ответник, то спорът по чл. 76 ЗН е преюдициален спрямо иска за делба. Въззивният съд приел, че тази сделка е непротивопоставима на ищците, сънаследници с оглед разпоредбата на чл. 76 ЗН, установяваща недействителостта спрямо тях, ако вещта не се падне в дял на разпоредилия се с нея сънаследник, но намерил възражението на ответника, купувач по нея за изтекла кратка придобивна давност за основателно. За да направи този извод съдът кредитирал свидетелските показания относно упражнявано владение от страна купувача, заплащането на данъци от 1998 г. и приел, че същият е добросъвестен с оглед липсата на доказателства, установяващи обратното - че е знаел, че продавачката по договора не е изключителен собственик на имота. Обстоятелството, че между сънаследниците е водено друго дело по установителния иск не обосновава друг извод с оглед непротивопоставимостта на решението по него на ответника, който не е обвързан от силата на присъдено нещо. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, предл. 1 и ал. 2 ЗС, поради което и с изтичане на петгодишен срок от придобиването на имота към 15.01.2002 г. ответникът е станал собственик, на основание чл. 79, ал. 2 ЗС Решението е правилно и обосновано, а оплакванията на касаторите са неоснователни. Към момента на предявяване на настоящите искове за делба и за обявяване недействителността на покупко-продажбата между ответниците, е изтекъл периода на кратката придобивна давност за ответника, купувач поради което и правилно въззивният съд е намерил възражението му срещу исковете за основателно и зачел правните последици на добросъвестното му владение. Предпоставките за това са налице, с оглед установеното владение на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е изключителен собственик на имота, съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС. Правилен е и извода, че в доказателствена тежест на ищците е да оборят презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС, което те не са сторили. Влязлото в сила решение, с което ищците са признати за собственици общо на 1/3 от спорния имот не обвързва ответника Х, тъй като той не е участвувал в това производство, нито е правоприемник на страната по него - ответницата Д, по смисъла на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.), тъй като прокупко-продажбата между тях е осъществена преди предявяването на установителния иск по гр. д. № 846/98 г. Поради това и решението по него му е непротивопоставимо, а към момента на предявяване на настоящия иск против него са налице правните последици на придобивната давност в негова полза, релевирани чрез възражение срещу този иск. Неоснователен е доводът на касаторите за необсъждане от въззивния съд на удостоверението от С. по вписванията, гр. Б., представено във въззивното производство, установяващо извършено на 2.11.2001 г. отбелязване в партидната книга частичната отмяна на нотариалния акт на Д. М. № 36/97 г. (а не както е посочено 1992 г.), тъй като това не е довело до неправилност на изводите на съда с оглед изложените вече съображения относно момента на разпоредителната сделка между ответниците преди предявяването на установителния иск на ищците против Д. М. Както съдебното решение по това дело, така и извършеното въз основа на него вписване, са непротивопоставими на купувача Х. А. Като е приел, че последният се легитимира като собственик на спорния имот, въззивният съд правилно е намерил предявения по чл. 76 ЗН иск за неоснователен, а оттук и липсата на съсобственост между ищците и първата ответница обуславя извода за неоснователност на иска за делба. Въззивното решение е правилно и обосновано, поради което и следва да се остави в сила. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, IV г. о.