Решение № 214 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2019 г.

Решение № 214 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ /ТП на НОИ/- София област против решение № 430 от 25.03.2019 г. по адм. дело № 859/2018 г. на Административен съд - София област, с което е отменено решение № 1012-22-124#2 от 26.07.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ - София област, с което е оставено в сила разпореждане № 51/ [ЕГН] от 23.05.2018 г. на ръководителя на "ПО", с което е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 26.10.2017 г., делото е върнато като преписка на ТП на НОИ - София област за ново произнасяне по заявление вх. № 2112-22-114 от 9.02.2018 г. при съобразяване с дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Излагат се доводи, че не са налице предпоставки за зачитане осигурителен стаж на Стоева през спорни периоди 1.01.1993 г. – 31.12.1995 г. и 1.02.1997 г. - 31.12.1999 г. и размерът на личната пенсия за инвалидност следва да бъде определен съобразно зачетеният осигурителен стаж. Поддържа се, че изводите на административния орган се потвърждават от заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза. По подробно изложените доводи в жалбата се иска отмяна на решението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- М. Стоева чрез пълномощника си адвокат М. Димитров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице твърдените касационни основания. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд- София област е определената с разпореждане № 51/ [ЕГН] от 23.05.2018 г. на ръководителя на "ПО" и потвърдена с решение № 1012-22-124#2 от 26.07.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ - София област в минимален размер на М. Стоева лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорният момент е свързан с признаване на осигурителен стаж на Стоева за времето от 1.01.1993 г. – 31.12.1995 г. и 1.02.1997 г. - 31.12.1999 г., за които тя твърди, че е работила в ДФ "Строймашинженеринг"-гр. София. За да уважи жалбата, Административният съд е приел, че с оглед на събраните писмени доказателства - удостоверение обр. УП-3 отразеното в трудовата книжка на Стоева данни за посочения период. Приел е, че при противоречие между данните от трудовата книжка и данните от ведомостите за заплати, какъвто е настоящия случай, следва да се съобразят данните от трудовата книжка. Така направеният извод е в противоречие с останалите събрани по делото доказателства и материалния закон. Решението е неправилно. Безспорно е установено от фактическа страна, че със заявление вх. № 2112-22-114 от 9.02.2018 г. М. Стоева е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към заявлението са приложени ЕР на ТЕЛК общи заболявания N 0999 от 10.05.2018 г., 3 броя трудови книжки, осигурителна книжка, издадена на 19.02.2018 г., УП-2 и УП-3, издадено от ДФ "Строймашининженеринг" – гр. София. На основание чл. 108, ал. 1 от КСО е извършена проверка в информационната система на НОИ, относно данните за осигурителен стаж и доход върху който са внесени осигурителни вноски от лицето М. Стоева за периода 1.01.2008 г. до 28.02.2013 година. За резултата от проверката е съставен констативен протокол № КВ–5-22-00379433/20.02.2018 г., и на основание чл. 41 от НПОС е издадена служебна бележка. Въз основа на писмо с изх. N 2112-22-114#10/12.03.2018 г. от Началник отдел "Пенсии" и след извършена проверка на разплащателна документация на осигурителя ДФ"Строймашининженеринг – гр. София е установено, че за периодите от м. 01.1993 г. до м. 12.1995 г. и от м. 01.1997 г. до м. 12.1999 г. липсват данни за лицето М. Стоева, поради което справка за осигурителния стаж не може да бъде изготвена / видно от писмо с изх. N 1042-09-6400/28.03.2018 г. на Началник отдел "Осигурителен архив"/. С разпореждане № 51 от 23.05.2018 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – София област на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС, на М. Стоева е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 170 лв. В разпореждането е посочен начина на изчисляване, съответно осигурителния стаж на лицето до датата на инвалидизиране (24.10.2017 г.) - 7 г. 10 м. 17 дни, брутно трудово възнаграждение, осигурителен доход както и процентите на база които е направено съответното изчисление. Разпореждането е обжалвано от Стоева и потвърдено от директорът на ТП на НОИ – София област с решение № 1012-22-124#2 от 26.07.2018 г. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно–икономическа експертиза трудовия стаж на Стоева съгласно представените и описани трудови и осигурителни книжки и УП–3 възлиза на 20 год. 6 месеца и 19 дни. Ако се съобразят признатите от НОИ документи трудовият й стаж възлиза на 7 год. 10 мес. и 17 дни. С оглед на изложеното от фактическа страна и събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че осигурителния стаж на Стоева за времето от 1.01.1993 г. – 31.12.1995 г. и 1.02.1997 г. - 31.12.1999 г., за които тя твърди, че е работила в ДФ"Строймашинженеринг"-гр. София, следва да се зачете като такъв от първа категория. В тази насока изложените касационни оплаквания са основателни. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС е посочено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите и служебни книжки, и други документи по утвърден образец, включително УП-30, УП-13 и УП-15, са вторични документи, които отразяват вече направените записвания в изплащателните ведомости. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При наличие на противоречиви данни в различните документи следва да се даде приоритет на отразеното в изплащателните ведомости. След като Стоева не фигурира в изплащателни ведомости за посочените периоди – 1.01.1993 г. – 31.12.1995 г. и 1.02.1997 г. - 31.12.1999 г., нито са налични трудови договори или други документи, удостоверяващи трудовата й заетост в ДФ "Строймашинженеринг"- гр. София, тези периоди не могат да бъдат зачетени за осигурителен стаж. Основателни са възраженията на касатора, че представените от лицето удостоверения образци УП-2 и УП-3, издадени на 10.01.2000 г. не отговарят на изискванията за форма- на утвърдените за 2000 г. образци. В същите са цитирани нормативни документи, които към 2000 г. не са съществували в правния мир, така, както са вписани. Към 1.01.2000 г. е действал КЗОО, а не КСО, а също така и "Наредба за пенсиите", а не "Наредба за пенсиите и осигурителния стаж". Доколкото е установено, че удостоверенията не съответстват на изискването по чл. 40, ал. 3 НПОС, то следва да се приеме, че са съставени в нарушение на нормативните изисквания. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от разплащателните ведомости не може и не следва да се приемат от административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. В случай, че лицето действително е работило при посочения осигурител, то има възможността да докаже това по съответния законов ред. Трудов и осигурителен стаж може да бъде доказван по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд приема, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - София-област е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ - София област е основателно само за първата съдебна инстанция. Същото следва да бъде определено в размер на 100,00 /сто/лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. В касационното производство страната не е била представлявана от юрисконсулт и претенцията и за разноски е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,