Решение № 8504 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 437/2018 г.

Решение № 8504 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 437/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "В. т." ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ж. к. Строително промишлена зона, Моделно предградие, ул. "Е. К." №..., представлявано от управителя Ж. Д. Д., чрез адв. Ц. Мурджева, против Решение № 6369 от 6.11.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 3423 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № Р-22002216001970-091-001/20.12.2016 г., поправен с РА за поправка на РА № П-22221916226689-003-001/20.12.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 361/13.03.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - С., относно определените допълнително задължения по ЗДДС, за периодите м. 03.2011 г., м. 04.2011 г., м. 06.2011 г., м. 04.2013 г., м. 05.2013 г., м. 08.2013 г., м. 09.2013 г., м. 01.2015 г., и м. 02.2015 г., в размер общо на 26 339,32 лв. главница поради непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 42 867.35 лв. по доставки от ЕТ "А.- Л. Ч.", "Е. Е." ЕООД, "Е. З. С." ЕООД, "С. О." ЕООД, "С." ЕООД и "П. к." ЕООД и др. и начислените закъснителни лихви в размер на 12 040.43 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките; съдът не анализирал поотделно и в съвкупност събраните доказателства; изисквал представянето на косвени доказателства като игнорирал представените преки; в нарушение на служебното начало в първоинстанциония процес съдът не указал на жалбоподателя за кои обстоятелства от значение за делото не е представил доказателства. Съдът отказал допускането на допустими и относими към предмета на спора писмени и гласни доказателства, поради което постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила. Доказано е по отношение на предмета на доставките на "П. к." ЕООД, че е използван в независимата икономическа дейност на ревизираното лице и това е достатъчно зада се признае претендираното право. При доказаната реалност на доставките, без основание и в нарушение на материалния закон и тълкуването му в съдебната практика на ВАС и Съда на ЕС, съдът потвърдил отказа на правото на данъчен кредит. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кръстева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките по фактурите на посочените доставчици като условие, без което не може да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите с получател ревизираното дружество, за които се твърди, че документират тези доставки. Фактическите основания на приходните органи, за да приемат за недоказана реалността на доставките на стоки и услуги са както следва: Относно доставките на "В. 24" ЕООД, "Е. З. С." ЕООД и "Р. П." ЕООД с предмет "резервни части" и "ремонт на автомобили" не са представени никакви доказателства освен фактурите. За данъчен период м. 08.2013 г. е отказан данъчен кредит в размер общо на 4 814,67 лв. по 9 фактури на "С." ЕООД с предмет "ремонт" на определени системи на конкретно посочени във фактурите автомобили, собственост на ревизираното дружество. Прието е, че въпреки многобройните документи, придружаващи фактурите, доставките не е доказано да са реални, защото не било доказано уговореното в договора между доставчика и РЛ осигуряване на резервните части за процесните ремонти от страна на дружеството - получател по фактурите. Прието е също, че не било доказано реалното изпълнение на наемния договор, сключен между дружеството доставчик и "Р. с." ЕООД за наем на автосервиз и канал за обслужване на автомобили, съответно реалното отдаване на имота под наем от "С. и С." ЕООД на "Р. с." ЕООД. Доставките на "С. 1" ЕООД, "Е. Е." ЕООД и "А.-Л. Ч." на строителни услуги и инертни материали са приети за недоказани поради липса на договори и други доказателства за индивидуализацията на услугите, както и за реалното получаване на материалите и извършване на услугите на конкретен обект. За данъчни периоди м. 01 и 02.2015 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 11 227,60 лв. по 7 фактури на "П. К." ЕООД . Прието е, че не е доказано къде е съхранявано продаденото гориво от доставчика, нито къде и от кого е предадено и прието, както и как е измервано. Счетоводно, получаването му при РЛ било отразено по начин, непозволяващ да се заключи категорично използването му за последващи облагаеми доставки, за което липсват и документи, съставени от ревизираното лице. По аналогични съображения е отказан данъчен кредит по 4 фактури на "С. о." ЕООД общо в размер на 1 297,04 лв. със същия предмет. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд е приел за обосновани фактическите изводи на ревизиращите за недоказана реалност на доставките. Не е било спорно пред АС, че ревизията е повторна по смисъла на чл. 155, ал. 4 от ДОПК и е възложена в изпълнение на Решение № 364/2.03.2016 г. на директора на дирекция ОДОП - С., както и че по време на процесния период ревизираното дружество извършва транспортна дейност в страната и чужбина със собствени и наети превозни средства и изкопни дейности. Извършените процесуални действия са подробно описани в РД и РА и не следва да бъдат преповтаряни в настоящето решение. Неоснователни са касационните оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение при съществено нарушение на процесуалните правила. Неуважаването на искането за изпращане на молби за представяне на документи по реда на чл. 192 ГПК до фирмите-доставчици, за които експертизата е установила, че нямат представители на декларираните данъчни адреси и отказът за разпит на непосочени свидетели за неконкретизирани обстоятелства не представляват такива нарушения, защото уважаването на тези искания не би повлияло на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Първоинстанционното решение е правилно в частта му, относно потвърждаването на отказа на право на данъчен кредит по фактурите на "В. 24" ЕООД, "Е. З. С." ЕООД, "Р. П." ЕООД, "С. 1" ЕООД, "Е. Е." ЕООД, "А.-Л. Ч." и "С. о." ЕООД. За тези доставки са представени единствено данъчни фактури, несъдържащи никаква конкретизация на предмета на доставките, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. Не са конкретизирани ремонтираните автомобили, не е доказано на кой обект и от кого са извозвани земна маса и инертни материали и къде са извършвани фактурираните строителни услуги. Тези обстоятелства, а не неоткриването на доставчиците на декларираните данъчни адреси са основният мотив за отказ на претендираното право, който правилно е преценен от административния съд като законосъобразен. Обясненията на представляващия "С. о." ЕООД, че доставеното от него дизелово гориво е транспортирано от ревизираното дружество не са подкрепени с никакви доказателства, а това е било изцяло във властта на получателя по фактурите. Така предаването на родово-определената стока не е доказано, а с това и прехвърлянето на правото на собственост по фактурите. Обосновано на събраните доказателства съдът е приел, че не е доказана реалността на доставките на дизелово гориво по фактурите на "П. К." ЕООД. Макар откритият още в първото ревизионно производство доставчик да е потвърдил извършването на доставките и е дал обяснения за начина транспортиране на стоката с нает от него превозвач, който е товарил стоката от конкретно посочена база, липсват убедителни доказателства реализиране на посочения механизъм на доставките. В счетоводството на ревизираното лице процесните количества не са заприходявани, а директно са отчитани на разход, което е потвърдено и с неоспореното заключение на експертизата. Посоченият от доставчика превозвач, проверен в ревизионното производство, е потвърдил извършените превози, но не е дал обяснения във връзка с механизма на доставките. При това, предаването на родово-определената стока не е доказано. Обратно на поддържаното в касационната жалба, не е доказано, че горивото по фактурите на посочения доставчик е използвано в икономическата дейност на ревизираното лице. На приетата без оспорване пред АС съдебно-счетоводна експертиза е бил поставен въпрос реализирани ли са в дейността на дружеството, според счетоводните записвания, закупените стоки по фактурите на "П. К." ЕООД и съответства ли закупеното гориво на изразходеното от жалбоподателя. В мотивите на заключението към отговора на този въпрос, вещото лице е посочило, че в ревизионното производство е представена от ревизираното лице Справка за наличие на такова съответствие като се съпостави закупеното гориво по процесните фактури с изразходеното "по данни за извършен пробег със засичане на километража и количеството изразходено гориво, като тези данни се вземат от пътната книжка на съответния автомобил с вписан регистрационен номер на превозното средство". В. С. е приета за неподкрепена с никакви доказателства за реално изминати километри, от конкретни превозни средства, разходни норми и данни за вместимост на резервоарите в мотивите на потвърждаващото РА Решение на ДД "ОДОП". Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Безспорно е било, че в процесните данъчни периоди ревизираното дружество е получавало дизелово гориво по фактури и на други доставчици. Решението е неправилно в останалата му част, с която е потвърден отказът на право на данъчен кредит по доставките на ремонтни услуги от "С." ЕООД. Във фактурите на "С." ЕООД подробно е описан предметът на извършените ремонти, платени по банков път, на автомобили, собственост на ревизираното дружество, за което е установено, че извършва транспортна дейност в страната и чужбина със собствени и наети превозни средства. Представени са приемо-предавателни протоколи за извършените ремонти, съответстващи на фактурите. Доказан е още в ревизионното производство персоналният капацитет на доставчика да извърши доставките, който не е бил и спорен. Отказът на правото на данъчен кредит е мотивиран от приходните органи главно с недоказването дали дружеството-доставчик действително е държало под наем автосервиз и липсата на доказателства за изпълнението на двата договора за наем на този имот. Въпросното недоказване не може да се възложи в тежест на ревизирания получател по доставките, за който няма никакви твърдения да е бил недобросъвестен и да е знаел или да не е можело да не знае, че участва в данъчна измама. Съдебното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА, в частта му, с която е отказано правото на данъчен кредит по фактурите на "С." ЕООД и в съответната му част за разноските, с която дружеството жалбоподател е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 1 612,04 лв. подлежи на отмяна. Вместо него в тази част следва да се постанови решение по същество, с което по жалба на ревизираното лице РА бъде отменен в посочената част. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение