Решение № 8480 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13252/2019 г.

Решение № 8480 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13252/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът В. И. моли да бъде отменено решение № 127/22.08.2019 г. по адм. д. № 196/2018 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03002518001086-091-001/30.07.2018 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмено становище, имащо характер на защита по същество, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция 1431, 97 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на В. И. против РА №Р-03002518001086-091-001/30.07.2018 г. на ТД на НАП-Варна, с който на основание чл. 48 от ЗДДФЛ е определен данък върху доходите: за 2015 г. 2401, 47 лв с 547, 76 лв лихви, и за 2016 г. данък - 24 067, 59 лв с 3048, 81 лв лихви, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК - данни за укрити доходи и декларираните доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите в РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съответна на доказателствата по делото. Обоснован е изводът на съда за правилно провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелства чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. Ревизираното лице не е подало годишна декларация за доходите по чл. 50 от ЗДДФЛ. Правилно съдът е посочил, че наличието само на едно от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е достатъчно да обоснове провеждане на ревизионното производство по особения ред. В случая наличието на данни за укрити приходи или доходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК се основава на констатацията за значително превишение на разходите над приходите за 2015 г. и 2016 г. на ревизираното лице, както и за наличните парични средства в банковата сметка на лицето, преведени от трети лица, които не са декларирани. Възражението на касатора за неправилно проведено ревизионно производство по чл. 122 и сл. от ДОПК, без да са налице предпоставките за това, е неоснователно. Правилен е изводът на съда за законосъобразно определяне на данъчната основа за облагане в РА след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал да обосновани изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъдат повтаряни. След обсъждане показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателя и в съотвествие с процесуалните правила съдът правилно е приел показанията на З. М. за неотносими, доколкото свидетелката не е между лицата, от които ревизираното лице е получило парични суми през двете процесни години. Предвид свързаността на М. като майка на ревизираното лице на основание чл. 172 от ГПК, приложим по препращане на чл. 144 АПК показанията правилно не са кредитирани от съда с оглед нейна заинтересованост от изхода на делото. Правилно не са кредитирани показанията и на втория свидетел, който не е открит в ревизионното производство и по делото не са налични други доказателства в подкрепа на дадените от него показания за предоставен заем от 500 лв. Относно получените по банкова сметка на лице парични суми, правилно съдът е отхвърлил довода, че същите представляват предоставени заеми от посочените лица. Доказателства в подкрепа на това становище по делото не са представени. Същевременно в касационната жалба се поддържа, че получените през 2015 г. 2 087 лв представляват доход на юридическото лице "Крал 84" ЕООД, чийто едноличен собственик е ревизираното лице и че сумите веднага след получаването им са теглени от банковата сметка и внасяни в касата на дружеството, и са отчитани там. Този довод не се подкрепя от събраните доказателства - посочената сума, формирана от получени от две лица банкови преводи на 21.03.2015 г., 27.03.2015 и 19.03.2015 г., не може да се обвърже с отчетения от ЕООД "оборот от населението" през м. 11. 2015 г. Същото се отнася и за получените през 2016 г. средства в общ размер от 10 844 лв, получени по банков път в период, различен от представените дневници за продажби за м. 01/2016 г., м. 11/2016 г. и м. 12/2016 г. Получаването на суми по банковата сметка на ревизираното лице, с които лицето впоследствие се разпорежда в полза на дружеството, което управлява, не променя характера на сумите като доход на ревизираното лице, с неустановен произход. Неоснователни са доводите на касатора и относно формирането на разходната част на паричния поток и конкретно възражението за включване на сумата от 7500 лв през 2015 г. и 219 000 лв през 2016 г. в разходната част. Твърдението, че средствата са предоставени от ревизираното лице на собственото му "Крал 84" ЕООД като оборотни не влияе върху факта на извършен от лицето разход. Недоказана е тезата на касатора, че спорните 219 000 лв. са му предоставени в заем от родителите, за което е представен договор от 31.12.2007 г. Събраните в насрещната проверка на Р. Х. и З. М. доказателства не водят до извод, че родителите са разполагали със сумата от 220 000 лв, която да са могли да предоставят в заем на сина си. Противоречиви са и обясненията на родителите, от една страна и на ревизираното лице, от друга, за произхода на тези средства. Представеният договор за заем между тях и С. И. е с по-късна дата - 11.08.2008 г., И. е дал обяснение, че е предоставил на родителите на ревизирания сума от 110 000 долара на части в периода 2006 - 2008 г. Показанията на З. М. в съответствие с чл. 172 от ГПК правилно не са кредитирани от съда. Дори да се приеме, че Р. Х. и З. М. са дали заем на сина си, липсват доказателства за съхранението и наличието на тези пари в периода 2007 г. – 2016 г. Неоснователен е доводът, че предадените средства от собственика на дружеството са обложени при ревизията на дружеството. Дадените средства от собственика се осчетоводяват като задължение на дружеството по сметка на собственика и не участват при определяне на годишния финансов резултат на дружеството. Нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК въвежда презумпция, според която в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на ревизираното лице е да установи твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Правилно съдът е приел, че лицето не е представило доказателства, с които да обори фактическите констатации в РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение 1431, 97 лв за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,