Решение № 6459 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4875/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 7556/05.03.2025 г. по адм. дело 12541/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменено Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 1513 от 19.11.2024 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която е допусната поправка на ОФГ в мотивите на Решение 872/06.06.2022г. в следния смисъл: на страница 27, абз. 5, ред 4 в мотивите вместо: м. 10.2018 г. , да се чете: м. 10.2019 г. . В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. В тази насока развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта, както и присъждане на осъществените разноски, от които държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна- Хит Ауто БТ ЕООД не изразява становище. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 1513 от 19.11.2024 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. Със съдебния си акт, първоинстанционния съд отменя същото, в частта, с която е допусната поправка на ОФГ в мотивите на Решение 872/06.06.2022г. в следния смисъл: на страница 27, абз. 5, ред 4 в мотивите вместо: м. 10.2018 г. , да се чете: м. 10.2019 г. . За да отмени решението на директора на дирекция ОДОП София в частта на допуснатата поправка на ОФГ в мотивите на стр. 27, абз. 5, ред 4, като вместо м.10.2018 г. да се чете м. 10.2019 г. , АССГ е приел, че при внимателен прочит на решение 872/06.06.2022 г. не се установяват изложени мотиви относно данъчен период м. 10.2018 г., както и че този данъчен период не е посочен в нито една част от диспозитива на решението на решаващия орган. Относно месец 10.2019 г. релевантни мотиви се откриват на стр. 7, т. 4 от решението на директора на дирекция ОДОП София, но без излагане на изрични доводи както относно основанието, така и относно размера на установените задължения по ЗДДС. По тези причини АССГ приема, че не е налице основание за допускане на ОФГ в решение 872/06.06.2022 г. Така постановеното решение е неправилно. Правилни са изводите на съда, че в решението на директора на дирекция ОДОП София никъде не се съдържат мотиви за д. п. м.10.2018 г. Но това се дължи на обстоятелството, че видно от РА в таблица 1, стр. 17, ред 13, е налице съвпадане на декларирания за внасяне ДДС в размер на 18 656,98 лв. и установеното при ревизията. Следователно, споделя се съображението на касатора, че с РА за данъчен период м. 10.2018 г. не са установени допълнителни задължения, извън декларираните от дружеството. Следва да се приемат за основателни доводите на касатора, че видно от самия РА е описана фактура 0651365317/24.10.2019 г., издадена от А1 България ЕООД с данъчна основа 1 049,99 лв. и ДДС 210,00 лв., както и че по същата на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС се отказва право на приспадане на данъчен кредит по мотиви, подробно описани в РД, който е неразделна част от РА. На следващо място в мотивите на РА на стр. 14, е записано, че от дружеството е деклариран резултат за периода м.10.2019 г. ДДС за внасяне 26 848,32 лв., а с РА е определен резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 27 058,32 лв., т.е. видно е определеното задължение в размер на 210,00 лв. /непризнато право на приспадане на данъчен кредит по описаната фактура/. Видно е също така, че установеното с РА задължение се вижда и от таблица 1, стр. 18, ред 25, където в колона 4 е записана декларираната сума за внасяне в размер на 26 848, 32 лв., в колона 4 - установената сума за внасяне в размер на 27 058,32 лв., а в колона 11- дължимата сума по РА за данъчен период м.10.2019 г. в размер на 210,00 лв., ведно с установената лихва в размер на 49,70 лв. Налага се изводът, че необосновано и незаконосъобразно с решението на АССГ е отменено решението за поправка на ОФГ в мотивите на решение 872/06.06.2022 г., съответно незаконосъобразно в диспозитива е добавен месец 10.2018 г., за който реално няма установени задължения с РА и е изключен м. 10.2019 г., за който са налице установени задължения по ЗДДС в размер на 210,00 лв. и е начислена лихва в размер на 49, 70 лв., като в решението на директора на дирекция ОДОП също така се съдържат мотиви за потвърждаване на РА в тази му част. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата в тази част. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП се следва присъждане на разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и за държавна такса в общ размер на 2 070 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,