Решение № 6851 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2251/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД, чрез юрк. Коев като процесуален представител, против решение 1405 от 18.12.2024 г., постановено по адм. дело 184/2024 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед ДК-19-СС-3 от 15.05.2024 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Силистра. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, както и присъждане на направените разноски. Ответникът началникът на РДНСК- Силистра, чрез пълномощника си ст. юрк. Кръстева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед ДК-19-СС-3 от 15.05.2024 г. на началника на РДНСК - Силистра, с която на основание чл. 178, ал. 5 във вр. с ал. 1, чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на строеж: Мрежа ниско напрежение (НН) с приблизителна обща дължина на трасето 60.00 м (усукан изолиран проводник - УИП 75.00 м), находящ се в ПИ 00895.502.4095 по КККР на [населено място], [улица], който се ползва преди да е въведен в експлоатация от органа по чл. 177 ал. 2 ЗУТ. С обжалваното решение оспорването, подадено от адресата на административния акт е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган предвид установената трета категория на строежа, в предвидената форма, при спазване на установената в ЗУТ процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Посочва, че издателят на акта изпълнява задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК. Излага съображения, че при извършените проверки е установено фактическо ползване на съоръжението, без да е проведена изискуемата процедура по въвеждането му в експлоатация от органите на ДНСК с оглед категорията на строежа. Като се позовава на заключението на съдебно - техническата експертиза достига до извод, че в случая не е изпълнен "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ и строежът подлежи на общо основание на въвеждане в експлоатация, каквото не е извършено, поради което предпоставките за забрана на достъпа и ползването му са изпълнени. По тези съображения достига до извод за законосъобразно прилагане от административния орган на забраната по чл. 178, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 2 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно - техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. В случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е от трета категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 3, б. б ЗУТ. За него се изискват строителни книжа и подлежи на въвеждане в експлоатация съгласно чл. 177 ЗУТ. Заповедта е постановена в границите на делегираните на началника на РДНСК Силистра правомощия със заповед РД-13-298/27.09.2023 г. на началника на ДНСК по отношение на строеж, който притежава характеристиките на такъв от трета категория. Административният акт отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Същият е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Заключението на първоинстанционния съд, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за нейната отмяна, също се споделя от настоящия състав. Издадена е след съставен констативен акт, в който е описан строежът и допуснатите нарушения. Правилно съдът приема, че в хода на административното производство са изяснени релевантните факти и обстоятелства. Извършени са две проверки, при които е установено, че процесният строеж е изпълнен от касационния жалбоподател в периода от 01.03.2019 г. до 18.03.2019 г., като е завършен, не е въведен в експлоатация по установения ред и фактически се ползва като въздушна мрежа - НН. Дружеството е уведомено за съставения констативен акт и му е осигурена възможност да представи възражения. Изложеното налага извод, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗУТ процедура, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на административния акт с относимите материалноправни разпоредби е законосъобразен и обоснован, поради което се споделя от настоящия състав. Възраженията в касационната жалба, направени и в първоинстанционното производство, че в конкретната хипотеза се касае за "текущ ремонт" по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни. Извършените проверки от контролните органи, констатациите на които не са опровергани от жалбоподателя и се потвърждават от приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, установяват изграждането на въздушна мрежа ниско напрежение съоръжение на техническата инфраструктура съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗУТ, състояща се от преносни проводи, представляваща в случая изтеглянето на нов УИП с дължина 75 м, окачен въздушно по три бр. стълбове и завършващ в електромерно табло, монтирано на СБС 3, оборудвано с 2 бр. електромери, с което се увеличава предоставената мощност на 50 kW спрямо съществуващата по наличната кабелна мрежа и изграденото за нея трасе. При тези данни правилно съдът приема, че не е налице текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43, изр. последно ДР ЗУТ, доколкото той е насочен към подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 ЗУТ, без да се променят трасето и техническите им характеристики. За да е налице текущ ремонт съгласно цитираната разпоредба по отношение на елементите на техническата инфраструктура, следва да са налице две предпоставки да не се променя трасето и да не се променят техническите характеристики. Видно от заключението на вещото лице действително не се променя трасето на съществуващата електроразпределителна мрежа ниско напрежение, но се променя захранващата мощност на тази част от нея, като се увеличава с още 40 kW. Това обстоятелство безспорно сочи на промяна в техническите й характеристики и предвид липсата на едно от двете кумулативно предвидени условия, не е налице текущ ремонт. В този смисъл настоящият състав приема, че не може да се приложи разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ. След като жалбоподателят не представя доказателства за въвеждане на строежа в експлоатация, то са изпълнени материалноправните предпоставки, посочени в оспорената заповед. Разпоредбите на чл. 178, ал. 5 и ал. 1 ЗУТ регламентират правомощие на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице да постанови забрана ползването на строеж, когато се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 ЗУТ. В случая е приложима именно тази хипотеза, тъй като е безспорно обстоятелството, че строежът е трета категория, т. е. следва да бъде въведен в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че за него не е проведена тази процедура от компетентния орган, поради което решаващият правен извод на административния съд, че са налице условията на чл. 178, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗУТ е правилен обектът е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и се ползва без да е въведен в експлоатация по определения нормативен ред. При наличие на тези предпоставки направеното заключение, че оспорената заповед е издадена на съответно правно основание е законосъобразно. Наличието на сервитутни права не освобождават касатора от задължението при извършване на ново строителство, каквото е установеното в случая, да се снабди с изискуемите по ЗУТ строителни книжа - чл. 64, ал. 5 от Закона за енергетиката. Преценката на първоинстанционния съд, че заповедта не нарушава принципа за съразмерност по чл. 6 АПК се споделя от настоящия състав. В случая засягането на правата и интересите на жалбоподателя е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Начинът, по който заповедта ще бъде изпълнена не влияе върху нейната законосъобразност. Въпреки че дружеството има обществени задължения (като сигурност и непрекъснатост на доставките на електроенергия), то не е освободено от другите си нормативни задължения тези по Закона за устройство на територията, при изграждане на нова електроразпределителна мрежа преди да започне експлоатацията й, да бъде изпълнена процедурата по чл. 177 ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този резултат и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ДНСК сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,