Решение № 8175 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4727/2017 г.

Решение № 8175 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4727/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Б. 2011" ЕООД, с ЕИК *********, подадена чрез адв. Ст. Евтимов против решение № 416/10.03.2017 г. на Административен съд - Б., IV състав, постановено по адм. д. 203/2016 г. по описа на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-02002815001721 - 091 -001/02.11.2015 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 5/12.01.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП, с който акт на "Б. 2011" ЕООД са определени задължения за ДДС за периода 01.08.2013 г. - 31.01.2015 г. в размер на 66 828,53 лв. и лихва в размер на 10 241,50 лева. В полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 2842 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Необосноваността се изразява в несъответствие на фактическите съдебни изводи с установеното въз основа на събраните доказателства. Нарушаването на материалния закон се състои в неправилно прилагане на норми към доказаните факти. При издаване на РД и РА били допуснати процесуални нарушения, опорочаващи констатациите за дължимост на публични задължения. Преките доставчици на "Б. 2011" ЕООД са извършили услугите и е налице доставка в хипотезата на чл. 9 ЗДДС. Фактурите, издадени от ЕТ "Ф. К. - 2013" ЕООД и от "Мета транс - 2014" ЕООД отговарят на изискванията на чл. 7 ЗСч. и чл. 114 ЗДДС. Данъкът по фактурите е начислен правомерно, формирано е основание за приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Основният спор по делото е бил дали са осъществени реални доставки. Няма данъчна измама, към възражението по чл. 117, ал. 5 ДОПК са приложени множество доказателства по опис- товарителници, пътни листи, РКО, справки, договори, протоколи и други. Съдът трябвало до отчете механизма на сделките, етапите, през които преминава добивът на дървесина, работата е извършвана от подизпълнители, наемани са физически лица. Касаторът се позовава на практика на СЕС, цитирана в КЖ. Моли чрез адв. Евтимов за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане направените разноски. Ответникът по касация - Д "ОДОП" - Б., редовно призован, не е изразил становище по жалбата. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: "Б. 2011" ЕООД е извършвало през ревизираните периоди спомагателни дейности в горското стопанство - сеч и извоз на дървен материал, превоз на дървесина до "Кроношпан" ЕООД. Дейностите са в сечища, спечелени след проведени търгове и отдадени от Югоизточно държавно предприятие - ТП "Държавни горски стопанства", след сключен договор. С договора са определени сечището, количествата на дървения материал, сроковете за добив, като "Б. 2011" ЕООД е извършвало основната си дейност на територията на Ямболска област. Дружеството притежава удостоверение за регистрация, издадено от ИАГ към МЗХ за вписване в публичния регистър за добив на дървесина в горските територии, както и 2 броя товарни МПС и моторен трион. Пред ревизирания период в "Б. 2011" ЕООД са работили един лесовъд, чети работници - резачи, три шофьора и един общ работник. С РА на дружеството е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на данъчен кредит в размер на 54 213,62 лв. за периода от 01.08.2013 г. - 31.08.2014 г., по 75 бр. фактури, издадени от "Ф. К. - 2013" ЕООД - гр. С.. Доставките са били с предмет "транспорт, сеч и подвоз", "транспортна услуга", "сеч и подвоз на дърва", "товарене на подвоз", "сеч и извоз на дървесина", "товарене", "сеч на целулоза", "сеч и извоз на дървесина", "сеч, товарене и транспорт", "сеч на иглена целулоза". Отказано е право на данъчен кредит в размер на 12 614,91 лева за периода от 01.09.2014 г. - 31.01.2015 г. по фактури, издадени от "М. Т. - 2014" ЕООД с. П., с предмет "сеч и извоз на дървесина", "сеч на иглолистна целулоза", "товарене и извоз", "товарене и подвоз". Доставчикът "Ф. К. - 2013" ЕООД не е открит на декларирания данъчен адрес, извършена е проверка в информационната база данни. По време на ревизията са изискани документи, като са представени договори за услуга и пълномощно за Ю. М. А. Управителя на дружеството е обяснил, че през ревизирания период е работил с Ю. А. по въпроси, касаещи договарянето, фактурирането и приемането на работата по дърводобива. Тези обяснения според съда са опровергани от данните, събрани при насрещната проверка на Александров, който е неграмотен и на когото не били известни лицата, свързани с фактурираната работа. Едноличният собственик на капитала на "Ф. К. - 2013" ЕООД - К. Х. Д. също е дал писмени обяснения, заявявайки, че не познава лицето Д. Н. К.. "М. Т. - 2014" ЕООД не е открит на адреса, по време на ревизията са изискани доказателства и са представени: копие на договор за услуга, пълномощно за Ю. М. А., комуто също е направена проверка. Уточнява, че е неграмотен, за всяка издадена фактура е получавал от Д. К. от 100 - 200 лева. Направени са насрещни проверки на ТП ДГС Тунджа" - гр. Я., ТП "ДЛС Тополовград". С протокол са приобщени доказателства от досъдебното производство № 705/2014 по описа на ОП - Б.. П. време на съдебното производство е изслушано заключение по комплексна ССчЕ, разпитани са двама свидетели - Д. М. и Ю. А.. Първоинстанционният съд се е мотивирал, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква при наличието на осъществен сложен фактически състав, чиито основен елемент е извършването на доставка на стока или услуга. По делото липсвали непротиворечиви доказателства за осъществяване на цитирания елемент от фактическия състав на ПДК. Не са кредитирани показанията на Александров, реалното осъществяване на услугите не е доказано и чрез заключението по ССчЕ. Съдът се е позовал на приетото в решението от 13.02.2014 г. на СЕС по дело С - 18/2013. Обжалваното съдебно решение е правилно и настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение го оставя в сила. Касаторът не е конкретизирал административнопроцесуалните нарушения, допуснати от приходните органи при издаването на РД и на РА. Поради неоткриване доставчиците на декларираните адреси са били направени справки в информационната система на НАП, а по време на ревизията са изискани доказателства за реалното извършване на процесните услуги. Обстоятелството, че фактурите отговарят формално на изискванията на ЗСч и на ЗДДС не е достатъчно за да се приеме, че в полза на "Б. 2011" ЕООД е възникнало ПДК. Съдържащите се по досъдебното производство документи са били приобщени по настоящото ревизионно производство с протокол. Съдът обосновано е кредитирал обясненията на съответните лица. Л. Ю. А. е декларирало, че не притежава документи на "Ф. К. - 2013" ЕООД, не е наемал работници, незнае къде са сечищата, незнае как се определя цената за нарязване на кубичен метър дървесина, маркирало е суми на касовия апарат по указание на друго лице. Александров е неграмотен, поради което фактурите са съставяни от други лица, той не е получавал суми по тях. Н. А. не са известни лица, "извършващи" фактурираната работа, не знае с какви транспортни средства е осъществяван превоза. На свой ред К. Д. е заявил, че никога не е работил с "Б. 2011" ЕООД, не е издавал фактури, не е наемал работници, не е закупувал ГСМ, не е получавал плащания. Й. М. М. в качеството си на собственик и управител на "М. Т. 2014" ЕООД е дал обяснения, заявявайки, че дружеството му е прехвърлено по искане на Ю. А. за да продават фактури на фирми без да извършват никаква дейност. Потвърдил е издаването на фактурите чрез Ю. А. от името на доставчика, без Маринов да знае кой е подавал документите по ЗДДС. М. да били декларирани покупки и продажби от "М. Т. 2014" ЕООД, реално нямало доставки, Маринов никога не е назначавал работници. Административният съд правилно не е кредитирал показанията на св. Ю. А. при неговия разпит в съдебно заседание, тъй като е видно, че свидетелят е отговарял избирателно на зададените му въпроси. От една страна тъврди, че е приемал изсечената дървесина и е получавал суми, но от друга - не знае дали е имало лесничей, който да пломбира сечта. Виждал някакъв човек, но не знае кой е и откъде е бил. Свидетелят не си спомня какви документи са били издавани. На въпрос на съда за разликата между показанията, дадени в съда и обясненията по досъдебното производство, Александров е заявил, че по време на даване на обясненията е бил болен, забравил коя година е бил на сечището и кога е работил в тези фирми. От показанията на Александров е видно, че лицето е с четири прекарани инсулта, което логически изключва възможността това лице да работи дейности по организиране на дърводобива в двете дружества. Г. Г. също е дал показания според които "Ф. К. 2013" ЕООД ме у прехвърлено от Кр. Джинков с посредничеството на Ю. А. срещу сумата от 400 лв., платена на Георгиев. Последният е признал, че не притежава документи и касов апарат на придобитото дружество. Видно е по делото, че доколкото на Александров е било възложено осъществяване на фактурираните услуги, е доказан класически случай на знание за участие в данъчна измама, възпрепятстващо възникването и упражняването на ПДК. В КЖ се твърди, че съдът не съобразил представянето на писмени доказателства с възражението срещу РД, вкл. протоколи, доказващи реалното осъществяване на услугите. Този довод е неоснователен, тъй като от гореизложеното е видно, че документите са съставяни само за да се упражни ПДК, без обаче доставките да са реално осъществени. В потвърждение на този извод са обясненията на Ю. А. според който приемо - предавателните протоколи са били предварително написани от Д. Колев и носени само за подпис на Александров. Първоинстанционното решение не е засегнато от твърдяните касационни основания, поради което настоящият състав на ВАС, Осмо отделение го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение