Решение № 1691 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2017 г.

Решение № 1691 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2017 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на кмета на Община Свищов срещу решение № 230 от 07.07.2017 г. постановено по административно дело № 395/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ В. Т.. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 708-АД-08-01/26.05.2017 г. на кмета на Община Свищов, с която на Д. К., на длъжност директор Дирекция "Управление при отбранително – мобилизационна подготовка, транспорт и чистота" в Община Свищов, за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл. / и на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от същия закон е наложено дисциплинарно наказание "забележка". В жалбата си касаторът излага съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Постановено е при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като решаващият съдебен състав не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и изложени доводи. Твърди, че от събраните в хода на административното и съдебното производства доказателства, безспорно е установено виновно неизпълнение на служебните задължения от Д. К., визирани в т. 16 от раздел 5 "Преки задължения" от длъжностната му характеристика. Иска се оспорваното решение да бъде отменено и да се потвърди оспорената заповед и по съображения изложени в писмени бележки. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските. Ответникът по касация – Д. К. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Иска касационната жалба да се отхвърли, а оспореното решение да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че в изпълнение на влязло в сила решение на Върховния административен съд /ВАС/ със Заповед № 486-АД-08-01/11.04.2017 г., въз основа на подадено заявление № 94-3-707/10.04.2017 г., е възстановено служебното правоотношение на Д. К. на длъжност директор Дирекция "Управление при отбранително – мобилизационна подготовка, транспорт и чистота" в Община Свищов. С докладни записки до кмета на Община Свищов, кметът на с. Д. и кметът на с. А., уведомяват кмета на Община Свищов за възникнала опасност от бедствие в резултат на пороен дъжд от 09.05.2017 г. на територията на общината и липса на адекватна реакция от отговорните лица. Въз основа на тези данни от кмета на Община Свищов е отправено искане за даване на обяснения до С. А. на длъжност "Дежурен и охрана" при Община Свищов. Същият представил Обяснение, в което е посочил, че не е запознат с П. за защита при бедствия на територията на Община Свищов /ПЗБТОС/, утвърден с Решение № 1118/26.02.2015 г. на Общински съвет Свищов, от прекия си ръководител – Кръстев, поради което не е знаел кого следва да уведоми за възникналото наводнение в землищата на с. А. и с. Д.. С Декларация от 18.05.2017 г. общинският служител С. Д. на длъжност "Дежурен и охрана" при Община Свищов също е декларирал, че не е запознат с План за защита при бедствия от своя ръководител. Със Заповед № 690-АД-08-01/19.05.2017 г. на кмета на Община Свищов е разпоредено образуване и провеждане на дисциплинарно производство срещу Д. К. за изясняване на факти и обстоятелства във връзка с виновното неизпълнение на служебните му задължения, констатирано с посочените по - горе обяснение и декларация. Кръстев е изслушан и му е връчено Искане за даване на обяснения № 08-00-557/22.05.2017 г. При така предоставената възможност, последният е депозирал обяснение с изх. № 08-00-557-1/22.05.2017 г., в което подробно е изложил своите съображения за липсата на предпоставки за носене на дисциплинарна отговорност. След приемането на писмените обяснения от служителя и изготвената Докладна записка от Началник отдел "ЧРИОТ" при Община Свищов, кметът на същата издал процесната Заповед № 708-АД-08-01/26.05.2017 г. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа реквизитите установени в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Посочил е, че дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете, определени от чл. 94, ал. 1, предл. първо от ЗДСл., като в хода на производството не са допуснати процедурни нарушения. За да отмени заповедта съдът е посочил, че актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка е развил подробни съображения, че събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства не установяват извършването от жалбоподателя на дисциплинарно нарушение. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Съдебното решение е обосновано, като съдът е събрал и обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства. Въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извода, че издадената заповед е незаконосъобразна, като не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, в насоките, които не са установени от закона. Обсъдени са събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи. Поради тази причина обжалваното решение не е необосновано и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанциония съд е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в сроковете определени в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Изводите на съда, че Заповед № 708-АД-08-01/26.05.2017 г. на кмета на Община Свищов е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби е правилен. Дисциплинарното наказание "забележка" в случая, е наложено за извършено от наказаното лице нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнения на служебни задължения. От събраните по делото доказателства не се установява, че Д. виновно не е изпълнил служебните си задължения, което неизпълнение да е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Изложените в касационната жалба доводи за обратното са неоснователни. Видно от мотивите на оспорваната заповед, дисциплинарно наказващият орган е приел, че след възстановяване по съдебен ред на заеманата длъжност и явяването му на работа, на дата 12.04.2017 г. Кръстев не е осъществил достатъчен контрол като не е проверил дали подчинените му служители на длъжност "Дежурен и охрана" са запознати и спазват ПЗБТОС, което от своя страна довело до неспазване на технологичната дисциплина в поверената му дирекция, с което нарушил т. 16 от Раздел 5 "Преки задължения" от длъжностната му характеристика. В резултат на това на дата 09.05.2017 г., след получен сигнал за възникнало наводнение и молба за съдействие до дежурния в Община Свищов от кмета на с. Д., дежурният общински служител поради непознаването на ПЗБТОС, не уведомил Кръстев за ситуацията, при което последният не се явил в землищата на с. А. и с. Д., за да изпълни функциите си на отговорно за управлението и предотвратяването на бедствия и аварии лице на територията на Община Свищов. В т. 16 от Раздел 5 "Преки задължения" от длъжностната характеристика за длъжността "Директор Дирекция "Управление при отбранително – мобилизационна подготовка, транспорт и чистота", връчена на Кръстев на 12.04.2017 г., е предвидено, че директорът контролира спазването на трудовата и технологичната дисциплина в дирекцията. Правилно първостепенният съд е посочил, че ответникът не е посочил какъв точно контрол е следвало да упражнява Кръстев и какво точно е бил длъжен да направи, но не е направил, за да наруши преките си служебни задължения, както и че подчинените на Кръстев служители е следвало да се запознаят с подзаконовата нормативна уредба, вкл. ПЗБТОС по силата на длъжностните си характеристики. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са посочени фактическите установявания на дисциплинарнонаказващия орган, но от изложеното не се установява, неизпълнение на служебни задължения от страна на Кръстев. Обратното, установява се неизпълнение на служебни задължения от посочените като подчинени на Кръстев служители. Дисциплинарно – наказващият орган е дал вяра на обясненията на единия и на декларацията на другия, без да извърши проверка дали това посоченото е действително така. Дисциплинарнонаказващия орган не е посочил, защо смята, че служителите Александров и Динков е следвало именно от Кръстев да бъдат запознати с ПЗБТОС, при положение, че същият е възстановен на работа на 12.04.2017 г. Това е деня посочен от дисциплинарнонаказващия орган като дата на извършване на дисциплинарното нарушение. Физически невъзможно и житейски нелогично е да се приеме, че в деня на възстановяването си служителят може да извърши проверката, заради неизвършването на която е дисциплинарно наказан. По делото липсват доказателства, че Кръстев виновно не е изпълнил това свое задължения. Вмененото на ответника по касация нарушение не е безспорно установено и индивидуализирано по своя характер, поради което неправилно е наложено дисциплинарно наказание. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение