Решение № 5349 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2012 г.

Решение № 5349 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуален представител гл. експерт Людмила Железарова, против решение № 22/10.05.2012 г. по адм. д. № 52/2012 г. по описа на Административен съд - Силистра. Поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда за немотивираност на административния акт. Излага, че с цел предотвратяване на последващи финансови санкции за България, МЗХ е изготвило Консолидиран план за действие за подобряване на работата на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. В този план като ангажимент за страната е включено създаването на специализиран слой "Допустими за подпомагане площи". Той включва площите, отговарящи на изискванията за подпомагане. Въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за площта от СИЗП. За кампания 2009 г. е била извършена повторна процедура на кръстосани проверки. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие" и с тях е установено изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от адв. Бурмов. Оспорва касационните доводи и счита решението за правилно. То почива на събраните по делото доказателства. При проверката на акта съдът е установил редица процесуални нарушения, поради което е приел, че обжалваният акт следва да бъде отменен. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК и адресатът на акта не е имал възможност да участва в производството. В акта не са изложени конкретни мотиви, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Липсата на мотиви прави невъзможна проверката на изложените факти. Съдът обосновано е приел, че няма неправомерно поведение на земеделския производител и платените суми не следва да се възстановяват, съгласно чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. При проверка на допустимостта на решението, прие за установено следното: Решението на Административен съд - Силистра, е недопустимо поради нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК. В производството по оспорване на индивидуални административни актове съдът конституира страните служебно. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. За съдебно заседание на 6.10.2011 г. е бил призован заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", но при разглеждане на делото съдът го е заличил като страна и е конституирал като ответник Разплащателна агенция при МЗХ. Поради допуснато съществено процесуално нарушение при конституирането на страните, решението е постановено по отношение на юридическото лице - Разплащателна агенция при МЗХ, вместо по отношение на органа, издал оспорения административен акт - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Поради това решението на административния съд следва да се обезсили и делото да се върне да ново разглеждане, при което да се извърши надлежно конституиране на страните, съобразно чл. 153, ал. 1 АПК. При констатираната недопустимост на решението, то не следва да се проверява с оглед сочените касационни основания за отмяната му като неправилно. Разноски по делото не следва да се присъждат, поради това, че разглеждането му не е приключило. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,