Решение № 2090 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12612/2015 г.

Решение № 2090 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12612/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Я., подадена чрез процесуалния представител юрк. Д. Москова, срещу решение № 96 от 30.09.2015 г., постановено по адм. д. № 85/2015 г. по описа на Административен съд-Я., с което, по жалба на Б. Ц. Б. от гр. С. е отменено Уведомително писмо за отхвърляне на плащания с изх. № 01-283-6500/462 от 24.04.2015 на Директора на ОД Земеделие - Я., за отказано второ плащане по Договор № 02/112/04624 от 16.02.2010 г., сключен между Б. Ц. Б. и Д. фонд "Земеделие" в размер на 24 446 лв., земеделският производител е уведомен, че дължи връщане на полученото първо плащане по договора в същия размер, и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният акт не е съобразен с материалния закон му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 9 от 03.04.2008 г., издадена от МЗП и ЗПЗП. Счита за неправилен решаващия извод на съда, че при издаване на оспорения акт не е съобразено приложение № 5 от тази наредба досежно изчисленията на икономическия размер на земеделското стопанство и че при анализа на доказателствата съдът е стигнал до погрешни фактически констатации досежно нарастване на икономическия размер на стопанството по мярка 112, тъй като към относимия момент и подаване на заявката за второ плащане, размерът на земеделското стопанство на жалбоподателя не е увеличен с минимум три икономически единици. Намира решението за неправилно и в частта за присъдените разноски-1997 лева, които счита за прекомерни. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба- Б. Ц. Б., чрез процесуалния си представител адв. Д. Орманов, и в писмено възражение оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита пред ВАС. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът неправилно е приел, че в случая е налице неизпълнение на предпоставките по чл. 26 от Наредба № 9/2008 г., уреждаща процедурата при заявка за второ плащане по договор, относима в настоящия спор, предвид протоколите, изготвени във връзка с проверките на обекта на оспорващата. Счита и че наличното състояние на функциониращите пчелни семейства и кошери е установено при проверките, като съответните документи са станали част от административната преписка и те не са оспорени, поради което правилно съдържащите се в тях данни са използвани за мотивиране на акта. Намира и че във връзка с установяване на икономическия растеж на стопанството са приложени критериите съгласно Приложение № 5 от наредбата - категория животни, данни за стопанството и данни от проверката на място, като счита извода на съда за неправилно прилагане на материалния закон поради неправилно определяне на икономическия растеж- за необоснован и опроверган от обсъжданията в оспорения акт на релевантните факти за броя на пчелните семейства. Сочи и че прилагането на чл. 8, ал. 4 от Наредбата е свързано с освобождаване само от задължението за възстановяване на сумата по първото плащане /чл. 6, т. 1/ при установено неизпълнение на договор на задължения и че правният извод на съда, че не е приложен правилно закона и в този аспект, е необоснован. Приема, че уведомяването на ДФЗ и представения протокол на БАБХ се отнасят до унищожаване на пчели поради заболяване- нозематоза, но за да се приеме форсмажорно обстоятелство по см. на § 1, т. 21, б. "д" от Наредбата следва да е налице епизоотично заболяване, наличието на което се установява чрез специална процедура от БАБХ, за каквато в случая няма доказателства, освен че твърдяното заболяване не е епизоотично, следователно и в този аспект не са налице предпоставките за прилагане на посочената хипотеза. Намира и че съгласно приложимите разпоредби ползвателят на помощта възстановява сумата на полученото по чл. 6, т. 1 плащане и не получава плащането по чл. 6, т. 2 при неизпълнение на условията по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 на Наредбата, а доказателствата установяват общия икономически размер на земеделското стопанство и отглежданата бройка пчелни кошери / пчелни семейства. В тази насока счита за такива контролен лист от проверка на място, документ за унищожени пчели, свидетелски показания, като изискването за икономическия размер е обективно и неизпълнението му е основание за издаване на акта. Счита доводите на касатора за основателни и че са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. Ц. Б., срещу Уведомително писмо за отхвърляне на плащания с изх. № 01-283-6500/462 от 24.04.2015 на Директора на ОД Земеделие - Я., с което, на осн. т. 4.4, б. "е" и т. 4.8, б. "а от Договор № 02/112/04338 от 22.02.2010 г., е отказано второ плащане по Договор № 02/112/04624 от 16.02.2010 г., сключен между Б. Ц. Б. и Д. фонд "Земеделие" в размер на 24 446 лв., и земеделският производител е уведомен, че дължи връщане на полученото първо плащане по договора в същия размер. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради липса на факти, обосноваващи извода за наличие "на нередност" при положение, че е оспорил констатациите от извършените проверки на място и че своевременно е уведомил за възникнало форсмажорно обстоятелство и това е попречило да увеличи икономическия размер на стопанството си с над три икономически единици, което не е било взето предвид при преценка на изпълнението на сключения с него договор за отпускане на финансова помощ. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, освен противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Установил и че между ДФ "Земеделие", представляван от изпълнителния директор и оспорващия е сключен Договор № 20/112/04624/16.02.2010 г., съгласно който ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 20/112/04624 и включени в Приложение 1, като договорът е двукратно изменен с анекси от 24.08.2012 г. и 02.07.2013 г. Съответно първото плащане по договора в размер на 24 446 лева е получено от земеделския производител, видно от Уведомително писмо за одобрение № 3760/114/11.05.2010 г. на ДФ "Земеделие"-РА, а със Заявка за плащане № 2011204624301/24.02.2014 г. оспорващият е поискал второ плащане по Договор № 20/112/04624/16.02.2010 г. в размер на 24446 лева, като приложил таблица за разходите и документите, които ги удостоверяват, ведно с данни за животните с посочен вид. Предмет на спора е отказът за това второ изплащане- на финансова помощ по договора от 16.02.2010 г. и изисканото връщане на първото плащане по този договор. Съдът констатирал, че като фактически основания за отказа и връщане на първото плащане административният орган е посочил, че ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана - т. к. при заложени 225 бр. пчелни семейства към годината на второто плащане са установени 148 бр. налични живи пчелни семейства и не е постигнато изискуемото нарастване от 3 икономически единици. Като правни основания посочил т. 4.4, б. "е" и т. 4.8, б. "а" от Договор № 02/112/04338 от 22.02.2010 г./какъвто договор с посочения регистрационен номер не е представен по делото, нито е бил сключен между страните/ и чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съдът приел оспореното уведомително писмо за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Приел и че е издаден от компетентен орган, с оглед приложената Заповед № 03-РД/203 от 18.02.1015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. По отношение на изискването за форма и за спазване на административнопроизводствените правила съдът установил, че административният орган ги е спазил, предвид посочените Контролен лист ОП1-ПМ за неуспешен опит за свързване с ползвателя и животновъдния обект и контролен лист за извършената на 19.03.2014 г., съобразно Заповед № 258742/13.03.2014 г. на началник-отдел РТИ-Я., проверка на място на процесния животновъден обект по проект с УИН 2011204624., с отразяване, че машините, съоръженията и технологичното оборудване функционират съобразно одобрения проект и не е констатирано преотстъпване на правото на ползване на активи и в таблица са описани броя, вида на пчелните кошери и функционирането им. В тази връзка съдът съобразил и декларация на Б. Б. от 17.03.2014 г., че част от кошерите са разположени в навеса в парцела под наем, който ползва, и има умрели семейства, за които ще представи протоколи, както и че в ДФ "Земеделие" - Я. -с вх. № 02-283-06500/114 на 01.04.2014 г. е представен Констативен протокол от 01.04.2014 г. на ОД на БАБХ със заключение, че в обект пчелин с № 8669-0353 в с. О. -собственост на същия земеделски производител, при налични 240 броя пчелни кошери, в резултат на заболяване от нозематоза са умрели 128 бр. пчелни семейства, като това заключение е направено въз основа на Протокол за изпитване № 32-И/19.03.2014 г. на взети проби от ветеринарния лекар д-р Ч. Съобразил уведомително писмо № 01-282-6500/60/21.03.2014 г. на отдел "РТИ" при ДФЗ, с което оспорващата била информирана, че при проверката на място по нейното заявление са констатирани несъответствия, описани в контролен лист и й е дадена възможност да направи бележки и възражения, като с молба от 23.06.2014 г. до ОД на ДФЗ-Я. последната поискала повторна проверка на място. На основание заповед № 263177/15.07.2014 г. на началник-сектор "Контролни проверки" на техническия инспекторат такава проверка на място е извършена на 17.07.2014 г. и в съставения контролен лист е посочено, че в двата пчелина на кандидатката са разположени 242 броя кошера, от които функциониращи са 148; по документи са закупени 225 бр. пчелни майки, но функциониращи са 148 кошера, поради което е прието, че това е броят на пчелните майки. За изясняване на спора съдът е допуснал и разпита на двама свидетели, чийто показания кредитирал като непротиворечиви и конкретни. От правна страна взел предвид, че Договор № 20/112/04624/16.02.2010 г. е за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и е сключен на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Същевременно като правни основания за оспореното уведомително писмо са посочени клаузи /т. 4.4, б. "е" и т. 4.8, б. "а"/ от друг, а именно Договор № 02/112/04338 от 22.02.2010 г., какъвто договор не е сключен между страните, и предвид факта, че соченото по него основание за връщане на сумата е неподаване на заявка в срок, обосновал извод, че не може да приеме допусната техническа /наречена от него фактическа/ грешка. В тази връзка съобразил разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба № 9, в относимата редакция, за които установил, че са възпроизведени в клаузите на сключения със оспорващия договор за финансиране. Отчел и обстоятелството на безспорно установени с документи извършени от бенефициента необходими инвестиции, предвид контролния лист от проверката на РТИ на 19.03.2014 г., както по отношение на машини, съоръжения, така и по отношение на брой кошери и пчелни семейства. При това положение приел, че изчисленията на икономическия размер на земеделското стопанство са извършени на база на записаните като налични 148 броя пчелни при втората проверка, което не е съобразено с посочения в Приложение № 5 от Наредба № 9 начин на изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство, в това число и досежно източниците на данни, които следва да се използват. При съпоставката им установил, че в случая нито един от нормативно посочените източници на данни не е ползван при изчисленията на общата стандартна разлика на стопанството, за която счел, че е необходим елемент за изчисляване на икономическите единици като краен резултат. С оглед на тези констатации и съобразявайки горепосочените норми съдът формирал извод, че размерът на икономически единици, с които се е увеличил пчелинът, е изчислен при неправилно приложение на закона. Независимо от този, съдът - с оглед нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 9, извел и втори извод, основан на обстоятелството за своевременно уведомяване на ОД на ДФ "Земеделие" - Я., че от заболяването нозематоза са умрели 128 бр. пчелни семейства. На това основание приел, че в случая не е бил изяснен и въпроса за евентуално наличие на обективна невъзможност за изпълнение на договорното задължение, в който случай длъжникът не отговаря- ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. По тези съображения преценил обжалвания акт за незаконосъобразна и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда е неоснователен Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма относими и адекватни констатации по отношение на основанието за отказ и че актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка. Този извод се налага от една страна от факта, че контролният лист от проверката на 19.03.2014 г. безспорно установява, че бенефициентът е извършил необходимите инвестиции- по отношение на машини, съоръжения, брой кошери и пчелни семейства, и разминаване е отчетено само във връзка с функциониращите кошери, а от друга-че тези констатации са повторени и при втората проверка на място, извършена в процесния обект на 17.07.2014 г. От друга страна в касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да коригира мотивите на оспорения отказ, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е също неоснователно-предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от посочената по-горе наредба, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок, съобразно факта, че изчисленията на икономическия размер на земеделското стопанство са извършени на база на записаните като налични 148 броя пчелни при втората проверка, без спазване на начина, предвиден в т. 1, буква "в" (изм. - ДВ, бр. 83 от 2011 г., в сила от 25.10.2011 г.) от Приложение № 5 от Наредба № 9 за изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство, включително в частта на източниците на данни-брой на животни в съответните категории съгласно разпечатка от ВетИС за наличните в обекта животни, подписана от официалния ветеринарен лекар, контролиращ животновъдния обект, или допълнителен опис, заверен от официален ветеринарен лекар в сроковете, посочени там. Обоснован е изводът, че горните източници на данни не са ползвани при изчисленията на общата стандартна разлика на стопанството, която е необходим елемент за изчисляване на икономическите единици, респ. и нарастването на размера на земеделското стопанство със съответните икономически единици е изчислен при неправилно приложение на закона. Обоснован е и следващият извод-с оглед нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 9, че е следвало, а не е изяснен въпроса за евентуално наличие на обективна невъзможност за изпълнение на договорното задължение, в който случай младият фермер не възстановява сумата, получена по чл. 6, т. 1/ при форсмажорни обстоятелства/, но е недопустим за второ плащане по чл. 6, т. 2 от същата наредба. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл е и практиката на ВАС - решение № 10541 от 10.10.2016 г. по адм. д. № 4121/2015 г. на IV отд. на ВАС и решение № 5017 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 978/2015 г., III отд. на ВАС. Решението е законосъобразно и в частта за присъдените разноски, предвид доказания им с адв. пълномощно размер и непредявяване на своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на процесуалния представител на ответника -протокол от откритото съдебно заседание -л. 368 от делото. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира то да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представените на л. 12 и л. 40 от делото договори, установяващи действително плащане на договореното в размер на 2 500 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази инвокираното в писмената защита на касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и с оглед фактическата и правна сложност на спора, го намира за основателно. С оглед чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че касаторът следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в размер на 800 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция, а за останалата част искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение