Решение № 535 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13300/2008 г.

Решение № 535 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13300/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Монев, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 4960 от 24.04.2008 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, първо А отделение по адм. д. № 1136/2008 г., в частта, с която е отменено решение № 537 от 7.12.2007 г. по адм. д. № 972/2007 г. на Административен съд Бургас, като вместо него съдът е отменил ревизионен акт № 026 - 414/14.05.2007 г. на орган по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-340/16.07.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчни периоди м. 11 - м. 12.2005 г. и м. 01 - м. 10.2006 г. на "Старекс" ЕООД, гр. Бургас, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 49 074, 13 лв., определени са допълнителни данъчни задължения по ЗДДС вследствие на отказа и лихви, като се претендира отмяна само в частта относно данъчни периоди по ЗДДС (отм.) м. 11 - м. 12.2005 г. и м. 01.2006 г. Ответникът - "Старекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. "Христо Ботев" № 81, чрез процесуалния си представител адв. Евтимов, взема становище за неоснователност на молбата за отмяна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В молбата за отмяна са развити съображения, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за изхода на делото, които следва да доведат до частичната му отмяна. За установяването на тези обстоятелства молителят прилага писмени доказателства, които според него водят до категоричния извод, че процесния имот не е предвиден да се отдава под наем, а единствено да се ползва от собственика му за представителни цели. Ето защо и не са налице предпоставките на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит за "Старекс" ЕООД по спорните доставки. Отмяната като самостоятелен извънинстанционен способ за контрол върху влезли в сила неправилни решения е приложима при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 239, т. 1-6 от АПК. Конкретно наведеното основание за отмяна в случая е това по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно посочената разпоредба актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като доказателства молителят представя редица документи, както следва: писмо изх. № ИТ-00-3397/11.09.2008 г. от ТД на НАП - Бургас, копие на Справка актуално състояние на всички трудови договори, регистрирани от "Старекс" ЕООД в ТД на НАП - Бургас, копие на годишна данъчна декларация на "Старекс" ЕООД по чл. 92 от ЗКПО за 2007 г., копие на счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2007 г., както и на отчет за приходите и разходите за 2007 г., копие на справка за дълготрайните (дългосрочните) му активи към 31.12.2007 г., копие на справка за оповестяване на счетоводната политика на "Старекс" ЕООД за 2007 г., годишна данъчна декларация на "Старекс" ЕООД по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО (отм.) за 2006 г., копие на счетоводен баланс на "Старекс" ЕООД към 31.12.2006 г. и справка за дълготрайните (дългосрочни) му активи към 31.12.2006 г. Видно от датите на съставянето им, така представените доказателства имат характера на новосъздадени документи, удостоверяващи факти, осъществили се преди влизането в сила на решението, предмет на искането за отмяна. Тези документи обаче не са нови доказателства, с което страната да не е могла да се снабди. Съдържанието им е такова, че не би съществувала каквато и да било пречка да се представят по време на висящността на спора пред двете съдебни инстанции при проявена активност от страна на настоящия молител. Негово процесуално задължение е било да попълни доказателствения материал по делото с всички възможни доказателства, които е считал, че са в подкрепа на претенцията му. Същият следва да понесе неблагоприятните последици от неизгодното решение, тъй като отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. От друга страна, доводите на молителя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. По изложените съображения не е налице отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което молба за отмяна следва да бъде отхвърлена. Ето защо и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия