Решение № 14487 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2010 г.

Решение № 14487 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "Транспортен диагностично - консултативен център" ЕООД ("ТДКЦ" ЕООД) - гр. Бургас, клон Русе, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Анна Василева, срещу решение № 15 от 02.06.2010 г. по адм. дело № 157/2010 г. на Административен съд - гр. Русе.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че при проверка на издадените през първото тримесечие на 2009 г. от лечебното заведение - жалбоподател направления за специализирана медицинска дейност (бл. МЗ-НЗОК № 3) и за медико - диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК № 4) е била направена констатация за превишаване на одобрените регулативни стандарти за това тримесечие. Тази констатация е отразена във финансов протокол № 6080 от 14.12.2009 г. и в протокол за неоснователно получени суми № 6081 от 14.12.2009 г.

Заповедта, с която директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Русе е възложил проверката и посочените два протокола са били връчени на следващия ден (на 15.12.2009 г.) на старша медицинска сестра Тонка Желева Костадинова, упълномощена от управителя на лечебното заведение - жалбоподател да представя месечните отчети пред РЗОК Русе (т. е. налице е индиция, че и проверката, и връчването на заповедта и протоколите, са били направени в сградата на РЗОК).

Управителят на лечебното заведение е направил възражение, но в това възражение няма нито един довод по съществото на констатацията за превишаване на регулативните стандарти за СМД и МДД. Доводите във възражението са за съществено нарушение на административнопроизводствени правила по връчването на заповедта, с която директорът на РЗОК е възложил проверката, по връчването на протоколите за тази проверка и т. н.

Възражението е било отнесено пред местната арбитражна комисия, която не е постигнала решение поради равен брой противоположни гласове: представителите на РЗОК в тази комисия са гласували за потвърждаване на констатацията за превишаване на регулативните стандарти, а представителите на БЛС са гласували за нейното отхвърляне с мотива, че не може да бъде отказана лечебно - диагностична дейност на осигурен пациент.

При тези данни директорът на РЗОК е издал (отправил) писмена покана изх. № 29-04-140 от 18.02.2010 г. за доброволно плащане на сумата 676,95 лв., съставляваща стойността на констатираното превишение на регулативните стандарти.

Подадената от лечебното заведение жалба срещу тази писмена покана е била отхвърлена от Русенския административен съд с посоченото по-горе решение. В мотивите към решението съдът е направил задълбочено обсъждане на установените по делото факти и е извършил цялостна служебна проверка на оспорената покана през призмата на всички изисквания за нейната законосъобразност (чл. 146 АПК).

С касационната жалба срещу решението на Русенския административен съд са инвокирани същите доводи, които се съдържат във възражението на лечебното заведение - жалбоподател срещу констатациите във финансовия протокол и в протокола за неоснователно получени суми, и в жалбата пред първата съдебна инстанция. Всичките те са за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при осъществяването на проверката и издаването (отправянето) на писмената покана за доброволно плащане и са обединени около следното генералното становище на лечебното заведение - жалбоподател: "Писмената покана се явява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и за да е законосъобразно издаването й следва да бъдат спазени предвидените в НРД 2006 г. административнопроизводствени правила - в случай, че сумите са получени неоснователно поради нарушение на договорите, поканата за тяхното възстановяване следва да се предхожда от влязла в сила заповед за налагане на санкции. Смисълът на тези правила се състои в това, да може да се установи, че ИМП се е облагодетелствал в следствие на неправомерното си поведение."

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че това становище е неправилно по следните съображения:

1. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2009 г. законодателят е възложил на НЗОК всяко тримесечие да определя броя на назначаваните от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните от тях медико - диагностични дейности в съответствие с определените в бюджета годишни стойности на разходите за тези дейности. С ал. 2 на същия чл. 4 законодателят е делегирал на Управителния съвет на НЗОК правомощието да утвърди реда, по който НЗОК ще определя броя на назначаваните СМД, респ. стойността на назначаваните МДД.

Това свое правомощие УС на НЗОК е изпълнил с приетите от него "Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична медицинска помощ" (реш. № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г.), според които, в най-общ аспект, НЗОК определя за всяко календарно тримесечие на териториалните си поделения - РЗОК - регионални регулативни стандарти по елементи, подробно изброени в чл. 2 на тези правила, а от своя страна всяка РЗОК определя с протоколи към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ за всяко календарно тримесечие регулативни стандарти в рамките на определените й от НЗОК регионални регулативни стандарти. В чл. 16 и чл. 20 са посочени правилата за определяне на регулативните стандарти за брой и стойност на направленията за СМД и МДД, издавани от изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП).

Според § 1 "Допълнителна разпоредба" на тези приети от НЗОК правила "регулативен стандарт" е брой на назначавани специализирани медицински дейности и стойност на назначавани медико - диагностични дейности от изпълнители на ПИМП и СИМП, (които се определят индивидуално за всеки изпълнител) по реда и при условията на тези правила.

1. С административната преписка по делото на Русенския административен съд в случая е представен протокол № 1 от 13.02.2009 г. за определяне на регулативни стандарти на лечебното заведение - жалбоподател като изпълнител на СИМП за първото тримесечие на 2009 г. Представен е и заверен препис на договор № 18-0362 от 04.03.2009 г., сключен между това лечебно заведение и НЗОК за оказване на СИМП през 2009 г. Според чл. 42, ал. 1 от този договор лечебното заведение може да назначава извършване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти, а според чл. 43, ал. 3 на същия договор лечебното заведение е длъжно да възстанови на НЗОК заплатените от нея средства за СМД и МДД, назначени от него извън определените му регулативни стандарти, вкл. извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране.

1. Според чл. 43, ал. 5 на същия договор № 18-0362 от 04.03.2009 г. контролът по изпълнение на регулативните стандарти се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006), като за целта се извършва проверка, а за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя и "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006.

1. Още в първата алинея на чл. 233 страните по НРД 2006 са посочили, че неоснователното получаване на суми може да бъде резултат (каузална последица) на извършено нарушение по договора, но може и да не е резултат на нарушение.

а) когато неоснователно получените суми не са резултат от извършено нарушение по НРД, за издаването на писмена покана са задължителни правилата на чл. 234 НРД 2006, а според тези правила при констатация за неоснователно получени суми освен финансов и/или медицински протокол за тези суми се съставя "Протокол за неоснователно получени суми", а лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичането на този срок - независимо дали е подадено или не е подадено възражение - директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя (лицето - обект на проверката). Разбира се, ако изпълнителят е направил възражение, директорът на РЗОК е длъжен да обсъди това възражение и в мотивите към издадената от него писмена покана следва да изложи съображения защо счита това възражение за неоснователно.

б) когато неоснователно получените суми са резултат (последица) от извършено нарушение по НРД, за издаването на писмена покана са задължителни правилата на чл. 235 НРД 2006.

1. В предходната т. 4 се говори за неоснователно получени суми, защото с правилото на чл. 43, ал. 5 от индивидуалния договор на лечебното заведение - жалбоподател с НЗОК е уговорено, че писмената покана за възстановяване на заплатените от НЗОК средства извън одобрените регулативни стандарти ще се издава в производство по чл. 233 и сл. НРД 2006, което производство е за възстановяване на неоснователно получени суми.

Но подлежащите на възстановяване суми по чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор на лечебното заведение - жалбоподател с НЗОК не са суми, неоснователно получени от това лечебно заведение, а са средства, изплатени от НЗОК над определените с регулативните стандарти към договора стойности на СМД и МДД, поради допуснатото от лечебното заведение и неразрешено от НЗОК надвишение на регулативните стандарти, т. е. в тези случаи не се касае за възстановяване на неоснователно получени суми, а за поправяне на причинена с превишаването на регулативните стандарти щета (преразход на бюджетни средства).

1. В случая директорът на РЗОК е счел, че допуснатото от лечебното заведение - жалбоподател нарушение (превишаване на определените му регулативни стандарти) не се санкционира с финансова неустойка, поради което е провел производството по чл. 234 НРД 2006, а то се изчерпва с изготвянето на финансов и/или медицински протокол и протокол за неоснователно получени суми, и с предоставянето на възможност лицето - обект на проверката да направи възражение по констатациите.

1. Всички останали правила, на които настоява касационния жалбоподател, са правила за санкционно производство и не са приложими в процесния случай, защото, както вече се каза, директорът на РЗОК (законосъобразно) е приел, че не е налице нарушение, за което следва да наложи финансова неустойка.

1. Същественият въпрос в процесния случай, а и при всяка писмена покана за възстановяване на средствата, заплатени от НЗОК над предвидените за съответния ИМП стойности поради допуснато от него превишаване на определените му регулативни стандарти, е въпросът дали наистина има такова превишаване.

Нито с възражението срещу констатацията във финансовия протокол и в протокола за неоснователно получени суми, нито с жалбата до Русенския административен съд, нито сега с касационната жалба "ТДКЦ" ЕООД отрича, че е допуснал констатираното превишаване на определените му за първото тримесечие на 2009 г. регулативни стандарти. Следователно по силата на чл. 43, ал. 3 от неговия индивидуален договор с НЗОК за 2009 г. това лечебно заведение е длъжно да възстанови на НЗОК заплатените от нея средства над стойностите, определени с регулативните стандарти. Писмената покана за изпълнение на това задължение е издадена при спазване на правилата по чл. 234 НРД 2006. Налице са и останалите изисквания за нейната законосъобразност като административен акт. В тази насока Русенският административен съд е изложил задълбочени, обосновани и законосъобразни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение.

1. Разбира се, връчването на заповедта за проверка и съставените при тази проверка два протокола на старшата медицинска сестра, а не на управителя на лечебното заведение, противоречи на правилата на добрата административна практика, но в процесния случай не е съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 229 НРД 2006, защото няма за последица нарушаване на правото на защита на лечебното заведение - жалбоподател. Препоръчително е обаче директорът на РЗОК да вземе мерки в бъдеще да не се допуска нарушение на чл. 229 НРД 2006, защото договорите се сключват за да бъдат изпълнявани и защото този, на когото правовия ред е предоставил публична власт, е длъжен да бъде дисциплиниран и етичен при упражняването на тази власт (сравни чл. 6, ал. 1 АПК).

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,